Джони Пенков: Унищожаваме миналото си. Кое е ценно се разбира след 50 години

Джони Пенков в шеговит скеч по време на кризата през 1996 г., при правителството на Виденов. Снимки: Личен архив

Продължение на интервюто с Джони Пенков, кинаджия, актьор натуралист, специалист по радио и звукотехника, един от малкото „цветни“ личности по време на социализма.

Виж тук първа част – „Джони Пенков: Аз съм оцелял, защото съм лъгал…„, и тук – клипове с негово участие от време на соца.


– Как започна любовта ви към радио и звуковата техника?

– Щастлив съм, защото от малък си намерих нещо, което да ме интригува и това продължава и досега – вече в края, както се казва. Баща ми е художник, но разбираше и от електричество. И когато бях малък, ми показа нещо, което ме омагьоса. Старите радиоапарати имаха външна антена и като се извади кабелът на антената , апаратът спира да свири. А човек като пипне буксата на радиото, то продължава да свири поради вълните, които ти улавяш с тялото си. И като бях малък, това ми се виждаше страшно фантастична и интересна работа. И взех да се интригувам много от това. В това време бяхме евакуирани в Панчарево и дойдоха руски части. Имаше един войник, викаха му Семката, беше началник на склада на радио части. Ние му носехме ракия, той ни даваше части. И досега все нещо си правя. И ми е много хубаво. Навремето, като малък, съм поправял сума ти радиоапарати на познати без пари, защото ми беше интересно какъв е моделът, какво му е станало на апарата.

– А цифровизацията как промени звука?

– Новите технологии отначало не можеха да достигнат благородството на аналоговия звук, но днес дотолкова се развиха, че се постига много високо качество. Удобството на дигиталните технологии е несравнимо. Например вкъщи имам нормален компютър, с програма, която може да записва 50 канала за правене на мишунг на филм. Преди в киноцентъра имаше 20 апарата за тази цел, но това беше огромен магнетофон с тежка перфорирана ролка. И един такъв магнетофон струваше 20 хиляди дойче марки. Сега цялата ми апаратура не струва толкова. Въобще, по-високото качество стана много достъпно. Сега знаете ли колко много частни студия има, където записват музика, правят клипове? Всичко това е благодарение на цифровата техника – тя може да е достояние на не кой знае колко богат човек.

– Значи сега се чувствате по-комфортно по отношение на техниката?

– Първо стана възможно човек да си купува нещата сам. Аз, докато се пенсионирам, си бях купил само един магнетофон – малък портативен. И това стана, когато от една специализация в чужбина ми останаха пари. Един хубав магнетофон за записване на кино струваше сигурно 6-7 хиляди долара. Аз откъде можех да ги намеря тогава?

Джони Пенков се снимал тъмни очила и лула през 70-те години, в лабораторията по радиотехника, в която работи. Снимки: Личен архив


– Ползвате ли сега този магнетофон, който сте си купил?

– Използвам го за архивни записи от ленти, ако трябва да се работи със стари ленти. Сега например академик Кауфман, който е записал над 30 хиляди български песни, междувременно е записвал и службите в синагогата, ми даде ролки. И аз ги възстановявам.

– Как експериментирате с новите технологии? Има ли нещо, за което преди сте мечтали и което сега е възможно?

– Сега поканиха режисьора Рангел Вълчанов да отиде в Лондон, за да представи там три свои филма. Той доскоро много боледуваше, претърпя операция, но се съвзе. И аз работих тези дни с дисковете, на които са записани филмите. Качеството е доста зле и си играх една седмица – оправих и звука, и картината, за да може, когато покаже филмите там, да не се срамуваме, да не ни мислят за аборигени. „Лачените обувки на незнайния воин” е сниман 1979 г. Заснет е на негатив „Кодак”, хубаво заснет, но няма видеокопие. И планираме да потърсим пари, за да направим истински хубаво копие, защото филмът е много хубав и си заслужава да се запази. Това ще струва някъде около 7-8 хиляди евро.

– А откъде ще намерите пари за това?

– Някои продуценти на филми обещаха да се съберат и да отделят свои средства, в случай, че филмовият център им ги признае за разходи. Ще се намерят, смятам. В България не е толкова трудно да се намерят пари, но трябва да има инициатива. Ние унищожаваме миналото си много лекомислено. Българинът даже някак си се срамува от него. Освен това и сме и по-бедни. Липсва ни култура, за да знаем кое е ценно, кое не е ценно. Кое е ценно се разбира след 50 години, а ние дотогава вече сме го унищожили. Както например в радио „София” имат сериозен социалистически звуков архив, но тогава са оставяли само официални неща. На мен за един проект ми трябваше да ми дадат записи от един ден от 60-те години, за да се разбере какво и как е било говорено. Дори това да е прогнозата за времето, пак е ценно. Но това го нямаше налице, считали са, че не е интересно, за разлика от партийните конгреси.

Джони Пенков като актьор с Джеки Стоев в ролята на психиатри в кадър от филма „Операция „Шменти капели“. Снимки: Личен архив

– Вие имате ли лични архиви?

– Навремето нямах възможност да записвам, защото магнетофонът, с който работех, беше държавен, но все пак съм натрупал архив. Преди, след снимки на филм, лентите се взимаха и се записваха наново, като старото съдържание се изтриваше. Имало е случаи, в които съм прибирал ленти нелегално от студиото, и като свършим филма, съм предавал по-малко ленти. И сега при мен има много интересни неща, които ги няма на друго място, например интервю с Индира Ганди.

– Има ли много филми, които има нужда да бъдат реставрирани?

– Почти всички. Филмотеката съхранява зле, поначало има условия за съхранение при определена влажност, температура. Там има много интересни материали, освен игрални филми и много документални материали, които ще си отидат, ако не ги съхраним. В България нямаме отдел, занимаващ се с реставриране на филми, звуци. В академията на науките във Виена например има специален отдел, там 15-20 души се занимават само със звуковия архив, за да се познава миналото.

Джони Пенков е написал шеговит текст към тази снимка – „Всеки, който изглежда като шпионин, е шпионин“. Снимки: Личен архив

– Какво ви увлича в момента? С какво се занимавате?

– Наскоро си купих цифров фотоапарат, който може да снима и видео филми, и то на висока резолюция. Струва 1100 евро, има хубав обектив. Дядо ми беше фотограф, баща ми също снимаше хубаво, и аз имам мерак за снимки. И на стари години си играя, снимам филм за нашата градинка при църквата „Св. Георги”, за махалата ни, и излиза много хубаво. После може да дам филма на някого, но го правя така, както на мен ми хареса. Защото, като се намесят продуценти, вече става търговия, а не изкуство.

– И какво снимате в квартала?

– Неща, които никой не забелязва. Баща ми, в дневника си, който издадох, пише много смислени неща, например : „Всички гледат, малцина виждат. Всички слушат, малцина чуват”. Аз искам да покажа подобни неща тук в градинката на църквата това, което хората не го забелязват.

– Променя ли се с течение на времето вкусът ви към снимането?

– Променя се по някакъв начин, но имам принципи.  В миналото се борихме със социалистическата форма на нещата, които ни караха да правим. Затова правихме филми за чудаци, това не беше стандартният тип човек, който се налагаше. И сега е така. Иначе предпочитам човека, когото снимам, да говори сам, с изражението си, за себе си. Такъв подход съм избрал. Около нас стават много интересни работи, без да ги забелязваме. Телевизията особено ни насочва към определени ценности и човек става ограничен. Много от познатите ми, когато ме видят, не ми казват какво се е случило с тях, а какво са видели по телевизията…

Джони Пенков като актьор в кадър от филма „Операция „Шменти Капели“, в ролята на психиатър. Снимки: Личен архив

– Правите ли още тонколони?

– Не правя в момента. Тези, от които слушахме нещата ми, сега са у нас, обаче са от тонколоните, които произвеждахме за Чехия и за Унгария в научния институт. А сега се занимавам повече с филми, защото организацията на една индустрия изисква много време и ангажименти. Филмите в момента са ми по-приятни.

– Задължително ли е, ако човек иска хубави тонколони, усилватели, те да са скъпи?

– Не е задължително поначало, но за някои хора е задължително да са скъпи. Затова цените са високи. Доста хора са парвенюта и един такъв човек ще сметне, че се е изложил, ако купи нещо по-евтино. Той не разбира толкова от звука, колкото от цената.

– Неспециалистът може най-много да знае, че навремето е имало лампови усилватели. Имат ли те предимства пред днешните усилватели с чипове?

– Ламповите усилватели се предпочитат от аудиофили, като мен, но не са много удобни за професионална техника, защото се нагряват.

_________________________

Афоризми на Джони Пенков из книгата му „Краят на една незапочната любов“

Корица на книгата на Джони Пенков

Човешките отношения не са за пред хората.

Любимата ми ме напусна. Сега няма кой да ми пречи да я обичам.

Предлагам да се извършва финансова ревизия на всяка война. Тогава хората действително ще разберат кой е спечелил и кой е изгубил.

Има любов от пръв поглед, това е късмет. Но по-често има отегчение от пръв поглед.

Истинските любовници разголват душата на жената. Аз съм по-повърхностен и се задоволявам само с тялото.

Не може да обичаш силно и да си запазиш достойнството. Така е и с любовта към Партията.

Алкохолът и партията не прощават никому.

Когато един мъж започне да не обръща внимание на жените, започва да не обръща внимание и на себе си.

Народите узнават цялата истина за една власт години, след като тя слезе от сцената. Иди тогава я гони.

Парите се изкарват трудно, а се харчат лесно. Ето защо не е рентабилно да се занимваме с изкарване на пари.

Напих се, после повърнах. Ех, младини…

Не са модни вече гънките на мозъка, а гънките на врата.

Минавах под твоя балкон случайно. Като по чудо се появи ти, мила. Погледнах те за секунда и разбрах – какъв късмет, че се отървах.

Не ме е срам, красавице, че живея с трохи от твоята любов. Срах ме е да не вземеш да ми я посветиш цялата.

Може човек да поумнее, но трябва да знае, че го прави на своя отговорност.

ИStoRииИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.