Да похапнеш лебед и патка от изчезващ вид

Отрязана глава на лебед край Шабленското езеро, 22 февруари т. г. Някой от ловците е решил да опита лебед и е отрязал дългата шия да не пречи в багажа. Снимки: Иван Бакалов

Казват, че езерото край Шабла е защитено убежище за изчезващи видове прелетни птици и разни видове патици. Голяма грешка. Всъщност то е място за отстрел, където ловците намират удобно събрани накуп големи количества пернати от различни видове. Сутрин патките се вдигат на ята и небето почернява. Ловците стрелят нагоре и винаги улучват. Няма много такива места по света…
Гърмят и ядат всичко – и белочела гъска, и червеногуша гъска (извезващ вид от Световната червена книга), и лебеди дори.
На пътека до тръстиките видях отрязана глава на лебед. Някой гръмнал птицата вероятно заедно с другите гъски, после й отрязал главата с прекалено дългата шия и я е хвърлил – не му трябва, да не пречи в багажа. Лебедът не ставал за ядене, ама що да не опитаме – печен на фурна, може би пълнен с ориз, звучи добре, някак поетично ядене…

Обикалям из този район от 30 години. Идвал съм повече през лятото, но и зиме. Тук през зимата заради патиците идват от цял свят орнитолози, фотографи и разни богаташи природолюбители, на които им е хоби да снимат и да гледат с бинокли, а не да гърмят.

Неми лебеди в Шабленското езеро (вляво), поен лебед (вдясно), пред тях белочели водни кокошки – лиска (вляво), а вдясно с бялото отстрани е качулата потапница. Снимки: Иван Бакалов

И ловците много добре знаят кога да дойдат на лов, кога има наблюдатели и може да стане фал…

Навсякъде по брега от нос Калиакра до Дуранкулак можеш да видиш гилзи от ловни патрони (виж карта на крайбрежието по-долу). И при соца беше така, но тогава повече ги беше страх от милицията. И зиме, и лете се виждат гилзи тук и там по пътеките. И край Тюленово, и в местността Яйлата да Камен бряг, която е защитена и като природен феномен, и като място на археологически находки. Край Тюленово навремето стреляха дори и по диви гълъби, които гнездят в скалите, докато поизчезнаха.
Но такива купища патрони, както около Шабленското езеро, другаде не могат да се видят. На места са стотици в разстояние на 20-ина метра. Търкалят се и цели кутии от патрони, сякаш тук е стрелбище.
И това не дава пълна картина, защото много от ловците събират гилзите след себе си.

Някой може да се учуди – нали е ловен сезон, какво толкова? Да, до края на януари е ловен сезон. Но ловът на Шабленското езеро е забранен и през сезона – то е защитена местност. Дори риболовът е ограничен, макар че става през лятото, когато редките патици не са тук.

За два дни край езерото в края на февруари се убедих, че нищо не се променило през годините, въпреки по-големият брой институции и организации, които сега пазят природата.
Някакво отчаяние те обзема, като видиш разградената на десетки места ограда около езерото. Гилзите се виждат и от двете й страни, но повече отвън. Сякаш ловците са приели по някаква странна логика, че извън оградата може да се стреля. А тя минава на места на по няколко метра от самото езеро.

Няма по големи мъченици от тези птици, обречени да зимуват тук. Идват някъде от далечния север, а тук тази зима не им провървя – почти месец много ниски температури, в леда се виждат замръзнали трупове на умрели от студ, глад и жажда птици. При този студ те не могат да пият вода – всичко е замръзнало. Няма какво да ядат, не могат да разровят дебелия сняг и да стигнат до растителност. А наоколо ги дебнат ловците. Стрелят ги навсякъде, не само край езерото. Ята кацат из полето в търсене на храна и там за ловците няма никакви ограничения. Да, обяснили са им, че онези червеногушите са рядък и изчезващ вид, ама кой ще те види в полето…

Червеногушите гъски живеят на полуостров и острови край бреговете на Сибир, Арктическия океан. Останали са около 38 000, според наблюдателите. И около 80 процента от тях имат неблагоразумието да зимуват на Шабленското и Дуранкулашкото езеро.

Карта на крайбрежието. С 1 е отбелязано Шабленското езеро, с 2 – Дуранкулашкото, с 3 – Сухото езеро край плажа на Шабла, което през лятото пресъхва и остава черна кал. Дори Сухото езеро трябва да стане защитена територия, защото патките не различават и не избират по закон и табели къде да кацат и зимуват.

И още 30-ина вида патици и подобни пернати живеят в Шабленското езеро, много от тях също редки видове.
За тях тази зима, сковала езерото в лед повече от месец, е била на живот и смърт, буквално на оцеляване.
Затова няма оправдания за тоя отстрел. Погрешно някой ще каже, че местното население умира от глад, затова гърми по патките. Местните тук разказват какви различни модели джипове прииждат с ловци около езерото. Впечатляват се, че само старите руски газки и някои модели мерцедес проникват през дебелия сняг и калта. Разните по-луксозни затъват и новобогаташите ловци са принудени да газят през полето, за да доближат езерото. Сред местните има невъоръжени, които са се специализирали в събиране на гъски из полето. Когато ловците загърмят нагоре, някои ударени гъски падат надалеч, може и на километър встрани. И по-предвидливи обикалят из полето и прибират изпуснатите отстреляни…

Обадих се в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, които наблюдават защитеното (от какво ли?) Шабленско езеро. Любопитен бях да разбера дали има съставени актове на ловци бракониери.
Попаднах на Христо Димов, старши експерт по защитени територии. Нямало случаи на заловени ловци. Имало сигнали, чували се гърмежи край езерото, но нищо не намерили. Двама души охрана с кола на РИОСВ – „Лада Нива” – обикалят района. Ако не всеки ден, през ден са там, обясни експертът.
За три дни край езерото не видях тая „Лада Нива”. Е, не е задължително да я срещна. Но първия ден през полето край езерото дойде един джип „Митсубиши”, доближи и като видя хора, нещо се уплаши и тръгна наобратно.
Защитената местност включва двете езера, почти цялата тръстика около тях, малко земеделски земи, ловците знаят, че е защитена територия и ловът е забранен, казва експертът Димов от РИОСВ – Варна.
Тази година нямало констатирани нарушения, а миналата година имало няколко заловени с риболов в непозволена зона.

Пратих им по мейла в РИОСВ – Варна тези снимки, които се виждат тук (виж на картата най-долу къде са правени). Обясних къде и кога са снимани. Смятах, че някой ще ми отговори, ще зададе някой въпрос. Не, пет дни след това нямаше въпрос или отговор.
Пазим я природата, здраво я пазим. Харчим парите на данъкоплатеца. Хора обикалят с джип, няма нарушения…

Всъщност опазването е работа и на полицията. Бракониерството в местност, където ловът е забранен, е престъпление по НК. Прокурор може да се самосезира, като чуе, че там гърмят и т. н. Но, очевидно полицията тук е глуха. И съдбата на някакви патки не може да трогне никого.
Само от дружеството за защита на птиците и екипи по разни програми подават сигнали от време на време, че има ловци в района. И нищо. Природозащитниците не са полиция.
Като поразрови човек из сайтовете им, може да прочете, че при сегашните тежки зимни условия допълнително се увеличава стресът над птиците, те са изтощени до крайност преди дългата миграция през пролетта и всяко безпокойство в този момент може да се отрази на популацията на вида като цяло.
Безпокойство ли? Ами те не ги безпокоят, направо ги стрелят и ги ядат.

Шабленското езеро (1) и Сухото езеро (2) край плажа на Шабла, което през лятото пресъхва. Дори Сухото езеро трябва да стане защитена територия, защото патките не различават и не избират по закон и табели къде да кацат и зимуват.

Шабленското езеро. Северното се нарича още Езерецко. Със стрелки е отбелязана правителствената резиденция „Шабла“ и територията към нея – цялата югоизточна част на езерото. С кръгчета са отбелязани местата, където са правени снимките от фотогалерията.