Политически срещу религиозни хардлайнери на изборите в Иран

Ройтерс

Ахмадинеджад в Ливан. Снимка: АП/БТА

Парламентарните избори в Иран утре са потенциално решителна битка в борбата между политическите и религиозните хардлайнери, но е малко вероятно да променят позицията на Техеран по отношение на застоя в преговорите със Запада за ядрената програма на страната. Това ще е първият вот след спорните президентски избори в страната от 2009 г. насам, които доведоха до осемте месеца на кървави улични протести на настояващи за реформи иранци.

Гласуването ще се състои в момент, когато спорът със Запада за иранската ядрена програма се засилва наред с опасенията, че Израел може да нападне Иран заради подозренията за разработване на ядрени оръжия. Техеран заявява, че целта на ядрените обекти е да произвеждат електроенергия.

Имайки предвид, че водещи реформатори ще бойкотират вота и че е малко вероятно изходът от него да доведе до преосмиляне на позицията по ядрения въпрос, основното му значение ще е в съревнованието между две противостоящи си твърдолинейни фракции – верните на върховния духовен водач аятолах Али Хаменей и привържениците на президента Махмуд Ахмадинеджад. „И двете страни държат пръста си на спусъка и са готови да стрелят. Те ще оставят оръжията, ако постигнат компромис“, каза политическият анализатор Хамид Фарахвашиян.

Резултатите ще покажат кой лагер е по-силен и ще окажат влияние върху президентските избори догодина. Духовническият елит се нуждае от висока избирателна активност, за да покаже легитимността си и популярността си, които бяха сериозно накърнени след вота от 2009 г. и последвалите антиправителствени вълнения. „Не оставяйки нищо на случайността, верните на Хаменей се нуждаят от парламентарно мнозинство, за да попречат на шансовете на съюзниците на Ахмадинеджад да победят на вота през 2013 г.“, каза Фарахвашиян. Евентуален критично настроен парламент би могъл да отслаби Ахмадинеджад и поддръжниците му до края на мандата му, каза той.

Според анализатори поддръжниците на Хаменей със сигурност ще спечелят мнозинство, тъй като той има около 20 милиона привърженици из цялата страна. „Прогнозата ми е, че ще станем свидетели на парламент, доминиран от верните на Хаменей и на съставено от поддръжници на Ахмадинеджад малцинство“, каза политическият анализатор Бабак Садеги.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ЙЕРАРХИЯТА

Поддръжниците и на двамата лидери описват всеки един от тях като най-способния да защити наследството на покойния аятолах Рухола Хомейни- бащата на ислямската революция от 1979 г., свалила от власт подкрепяния от американците шах. Борбата започна, когато Ахмадинеджад се опита да измести Хаменей в сложната политическа йерархия на Иран, в която от основаването на Ислямската република абсолютната власт е в ръцете на върховния водач. Хаменей е вторият върховен лидер на Иран.

След преизбирането на Ахмадинеджад за втори мандат през 2009 г., което отначало Хаменей подкрепяше, засилващото се влияние на кръга около него предизвика тревога у върховния лидер и неговите поддръжници. Верните на Хаменей обвиняват президента, че се опитва да подкопае позицията му, намесвайки се в теократични въпроси, които традиционно са в прерогативите на върховния духовен водач.

Отделни групи от елита – Корпуса на гвардейците на ислямската революция, силни духовници, влиятелни бизнесмени и твърдолинейни политици – създадоха съюз, за да попречат с обединени усилия на съюзниците на Ахмадинеджад да спечелят вота. Десетки съюзници на Ахмадинеджад бяха арестувани или освободени от заеманите от тях постове, защото са свързани с „отстъпника“, за когото противниците му казват, че цели да отслаби ролята на духовенството. „За върховния лидер запазването на целостта на духовническия елит е най-важната цел“, каза роднина на Хаменей, помолил да не се споменава името му.

Увеличиха се и вербалните заплахи срещу Ахмадинеджад, като Хаменей заплаши, че ще премахне президентската институция. Но Ахмадинеджад има начини да отвърне. Вътрешното министерство, което отговаря за провеждането на изборите, може да обяви резултатите за недействителни, казват анализатори. Какъвто и да е изходът обаче, реалната власт по жизненоважни въпроси като иранската ядрена програма и отношенията със САЩ остава единствено в ръцете на върховния лидер.

ОЦЕЛЯВАНЕ

Някои твърдят, че елитът в края на краищата се нуждае от оцеляването на Ахмадинеджад, особено в момент, когато Иран е под международен натиск заради ядрената програма и се изправя пред затягаща се мрежа от санкции и срещу заплахата от американски или израелски военни действия срещу ядрените му обекти. „Отстраняването му би могло да засили натиска върху Иран и също така да насърчи опозицията да излезе по улиците. Това ще отслаби елита“, каза политическият анализатор Садеги.

Междувременно санкциите на Запада, целящи да накарат Иран да направи отстъпки по ядрената програма, започнаха да нарушават енергийните и хранителни доставки. Много иранци обвиняват Ахмадинеджад за скачащите цени. Противниците му казват, че заради него Иран е изпаднал в международна изолация и евентуална победа на неговия лагер би могла да донесе още по-голям натиск върху икономиката.

Критици казват, че орязването на помощите в храна и гориво, заменени от 2010 г. с директни месечни плащания от около 38 долара на човек са повишили инфлацията, която по официални данни е около 21 процента. Притиснати от икономическите трудности, много иранци не са склонни да гласуват за кандидати, които са съюзници на президента. „Вече не мога да издържам семейството си. Дори и цената на хляба скочи тройно. Ахмадинеджад обеща да докара парите от петрола на нашите маси, а вместо това ни взе и хляба“, каза 57-годишният учител Реза, баща на три деца.

Син на ковач, чийто образ на скромен човек е популярен сред бедните слоеве на иранския народ, Ахмадинеджад все още е подкрепян в малките градове и села в Иран, особено заради даваната от него милостиня от петролните долари. Но имиджът му пострада след най-големия банков скандал в страната, който беше разгласен публично с одобрението на Хаменей. Някои политици свързват близки съветници на Ахмадинеджад с главния заподозрян за измамата на стойност 2,6 милиарда долара, твърдейки, че част от парите са били отделени за предизборната кампания на съюзниците на Ахмадинеджад. Той отхвърля каквото и да е закононарушение от страна на правителството.

„Гласувах за Ахмадинеджад през 2009 г., защото мислех, че е свестен. Но заради измамата му повече няма да се доверя на никой политик и няма да гласувам“, каза 28-годишният търговец на дребно Хабиб в централноиранското градче Дамаванд. Изборите е малко вероятно да донесат промени в шансовете на реформаторското движение.

Прореформаторски настроените политически партии бяха забранени след изборите през 2009 г., които според опозицията са били манипулирани. Опозиционните лидери Мир Хосеин Мусави и Мехди Каруби са под домашен арест от февруари 2011 г., а много реформатори или бяха хвърлени в затвора, или им беше забранено да развиват политическа дейност. Иранските власти, макар и публично да приветстваха въстанията от Арабската пролет, са загрижени, че те биха могли да обхванат и Иран, и отправиха предупреждение срещу всякакво подновяване на размириците от 2009 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.