Алжирски ислямисти яхват „арабската пролет“

Правда.ру

В Алжир отново – двайсет години по-късно, може да се повтори сценарият от началото на 90-те, когато ислямистите спечелиха парламентарните избори в страната. Тези дни разпилените фундаменталисти от седем различни движения се обединиха в коалиция, която ще хвърли предизвикателство към светските партии на изборите за Национално събрание, насрочени за 10 май.

Една от ключовите роли в ислямисткото обединение играе Общественото движение за мир (ОДМ) – съвсем доскоро част от управляващата коалиция. Нищо чудно, тъй като в усилията си за национално помиряване президентът Бутефлика реши да привлече във властта най-влиятелните политически сили, сред тях и умерените ислямисти.

Както знаем, противниците на светския строй в Алжир, макар изгубили през 90-те първия рунд от схватката, не са изчезнали от сцената. Най-радикалните измежду тях, поне които не бяха убити – например Абаси Мадани, се прехвърлиха също като него в Катар или Великобритания, откъдето се опитват да въздействат на политическите процеси в страната си.

Други приеха предложението да сътрудничат на властите, но само временно. Ще припомним, че през 2004 г. бе формиран пропрезидентски алианс с участието на ОДМ, Фронта за национално освобождение (ФНО) и Националния демократичен сбор (НДС); съюзените с тях ислямисти получиха 4 министерски портфейла от общо 38. Още по-голямо бе представителството им в Националното събрание – 51 депутатски мандата от всичко 389.

На 1 януари 2012 г. обаче управляващата коалиция се разпадна. ОДМ я напусна. Лидерът на движението Буджера Солтани открито изтъкна като мотив, че „2012-а ще бъде година на конкуренция, а не на алианси“.

Фактически това бе и първият предизборен ход на ислямистите. А на 6 януари Фатих Реби, генерален секретар на друга ислямистка партия – „Енахда“, открито предложи на всички ислямистки сили да се обединят, за да тръгнат на избори в единен фронт. И нека им отдадем дължимото: в името на общата цел – борбата със светския режим, те загърбиха личните си амбиции и разногласия, каквито имаше предостатъчно сред конкурентните ислямистки течения.

Любопитно е, че същевременно, както твърди официалният говорител на ОДМ Камел Мадия, „ОДМ остава в правителството, но се отделя от ФНО и НДС. ОДМ подкрепя президента на Алжир, но не и тези партии, които обезсмислиха реформите“. Под този предлог ислямистите отказаха да върнат получените министерски портфейли.

Алжирските власти се озоваха в трудна ситуация. Колкото и да твърдят висши държавници като премиера и лидер на НДС Ахмед Уяхия, че „ислямистки реванш е невъзможен“, тъй като народът още помнел кървавите престъпления на фанатиците през 90-те. И властите естествено направиха опит да се презастраховат, още преди да се покаже на хоризонта страховитият „призрак на ИФС“ (Ислямския фронт за спасение, спечелил изборите през 1992 г.).

Още през декември 2011 г. те прокараха в парламента закон, според който движенията и партиите, в които членуват бивши активни участници в антиправителствената борба, подкрепяли ислямистите и създавали ИФС, нямат право да се легализират и съответно да участват в избори.
Това обаче по принцип не означава нищо. При все че станалото естествено разгневи Абаси Мадани, един от бащите основатели на ИФС, който обвини алжирските власти в недемократичност. Няма пречка оцелелите борци срещу алжирския режим да изберат друга тактика – да водят собствена политика, скрити зад по-млади свои последователи и оставайки „зад кадър“.

Защото самата ислямистка идея в Алжир не е претърпяла стратегическо поражение. ИФС и сменилите го организации – „Въоръжена ислямска група“ и „Салафистка група за проповед и джихад“, изгубиха само първия рунд от борбата. Ислямистите си подбраха впрочем и други маски, за които на всички избори, дори през последните 10 „стабилни“ години, гласуваха по три милиона души – тъй че са готови за реванш. Даже техните противници признават, че ислямският алианс в Алжир може да събере 35-40 на сто от гласовете. А негови членове уверяват, че ще постигнат далеч по-висок резултат.

Защо ли? Първо, минаха години оттогава и в страната израсна младо поколение, което не помни някогашните събития. От друга страна, мнозина алжирци не са склонни да обвиняват за тях само радикалните ислямисти. Всички знаят чудесно, че в една кървава гражданска война никой никога не е абсолютно прав. Освен това, през 90-те – бурни години в Алжир, самите власти не постъпваха твърде хуманно с опозицията. Ислямистите доста успешно ги обвиняват, че са организирали наказателни акции в селски райони, нелоялни към режима.

И ето, окрилени от събитията в Египет, Тунис и Либия, фундаменталистите са решили днес да съберат плодовете от „арабската пролет“ и в Алжир. До момента, както опозицията твърди, властите успешно са извършвали масови фалшификации. Дали обаче ще сполучат отново във времена на криза и при толкова много погледи, вперени в изборите?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.