Япония – една година след ядреното бедствие

ДПА

75-годишният японският фермер Куньо Шига слуша транзисторчето си в своя дом в изоставения опустошен район в Минами Сома, префектура Фукушима. Той е живял откъснат от света в дома си и е открит на 7 април, почти месец след цунамито. Снимка: ЕПА/АП/БТА

Зимният студ прониква през металните панели и тънките стени на приличащия на контейнер дом на Теичи Секидзава, но той не включва отоплението.

То е твърде скъпо за работещия на непълен работен ден мъж, евакуиран след ядрената злополука миналата година в Североизточна Япония. Той все още живее във временно жилище и едва ли някога ще може да се върне у дома.

Въпреки това 55-годишният мъж се смята за късметлия. Той е работел в атомната електроцентрала „Фукушима-1“, но договорът му изтекъл ден преди злополуката там на 11 март, която беше най-тежката след катастрофата в Чернобил през 1986 г.

„Извадих късмет“, каза Секидзава, който сега живее в селище от 180 временни жилища, изградени на паркинг във Фукушима, столицата на едноименната префектура.

Той е един от над 80-те хиляди човека, живели близо до атомната централа и евакуирани заради изтичането на радиоактивност след земетресението, разтърсило централата и предизвикало цунами, което я наводни и доведе до разтопяване в три от шестте й ядрени реактора.

Стотици хиляди хора по крайбрежието останаха без дом, работа и препитание в резултат на бедствието. Над 320 000 души все още живеят като Секидзава във фургони, а мнозина се оплакват, че правителството се бави да ги компенсира и да им намери постоянен подслон.

„Възстановителните дейности на градските власти са напълно хаотични“, каза доброволецът Кен Хорикава, който се занимава с оцелели хора в тежко пострадалия крайбрежен град Ишиномаки в префектура Мияги.

Той обвини властите, че нямат цялостен план и не са запознати с нуждите на оцелелите и с трудностите на живота във временни жилища.

Първоначалните усилия бяха насочени към спасяването на човешки живот и осигуряването на основни продукти за оцелелите, но сега има нужда от помощ, която не е от материален характер: да се окаже морална подкрепа на хора, които все още са във временни подслони.

„Ние посещаваме възрастните хора, изслушваме ги, предаваме писма от цяла Япония и раздаваме ориз“, каза Хорикава.

Много от оцелелите все още не са се възстановили от своето премеждие, заяви той. Освен това властите не са взели предвид предшестващите социални обстоятелства и връзки, когато са ги премествали.

„Всичко стана на случаен принцип“, каза Хорикава, посочвайки възрастни хора, които вече нямат връзка със съседите, които са познавали някога, и сега са самотни. Те не могат да спят спокойно и са напрегнати, заяви той.

Секидзава знае, че миналото си е отишло в много отношения. Старият му дом се намира на 10 км от централата „Фукушима-1“ в район, който все още е силно радиоактивен. „Знам, че не мога да се върна там“, каза той в своето тясно жилище.

Близостта на дома му до централата показва какво доверие е имал някога в атомната промишленост. Той започнал работа в отрасъла на ядрената енергетика, когато бил на 30 години, и призна, че е бил доволен, като е печелил добри пари, местейки се из Япония от една централа в друга през последните 25 години.

След злополуката той отново се е захванал с работа, като се занимава с обеззаразяване от радиация, но каза, че не възнамерява да работи отново в атомна централа. Той планира да започне този месец работа на пълен работен ден в завод.

„Трябва да използваме нови източници на енергия в бъдеще“, каза Секидзава, като отхвърли официалните уверения за ядрената безопасност.

Новото жилище на неженения Секидзава може да е скромно, но по думите му то е значително по-добро от временния подслон, в който е живял през месеците непосредствено след бедствието.

„То е чудесно в сравнение със спортната зала. Там беше още по-студено, а всичко, което ни даваха за ядене, беше юфка, оризови топки и хляб“, каза той. Но заяви, че на тази възраст се чувства малко стар, за да живее така.

„Не искаме лукс. Искаме само компенсация, така че да можем да живеем по сравнително удобен начин“, каза Секидзава.

Той заяви, че всичко, което чува заедно със съседите си от представителите на властта, е, че те „ще предадат информацията на своите началници“.

„Правителството реагира твърде бавно.“ Това оплакване на Секидзава е широко споделяно от хората, живеещи във временни жилища.

Мнозина оцелели зависят от доброволци като Хорикава. Някои просто чакат правителството да подобри положението ми, но Хорикава казва, че оцелелите имат нужда в определен момент да стъпят на собствените си крака.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.