Зад кръвопролитията в ивицата Газа стои Хамас, а не Западът
Ужасяващото варварство, вихрещо се в ивицата Газа, където бойци на екстремистката палестинска ислямистка групировка Хамас се опитват да елиминират физически съперниците си от светската партия Фатах, доведе до неизбежните обвинения, че в крайна сметка за кръвопролитията са виновни Израел и западните му съюзници. Фактът, че новият изблик на насилие беше задействан и се поддържа от опитите на Хамас да изкорени и най-малкия намек за съпротива на радикалния му ислямистки дневен ред, удобно се премълчава. Вместо това тези, които твърдят, че са им присърце интересите на палестинците настояват, че насилието е резултат от отказа на Израел и поддръжниците му – тоест Америка – да преговарят с демократично избраното правителство на Хамас за трайно политическо решение на палестинския въпрос.
Израело-американската политика беше осъдена като че ли най-откровено в доклад от 53 страници, написан от Алваро де Сото, който до миналия месец беше специален координатор на ООН за Близкия изток.
В доклада, предназначен за вътрешно ползване от високопоставени служители на ООН, Де Сото е особено критичен към Вашингтон и го обвинява, че подбужда насилието в ивицата Газа като налага всеобхватен бойкот на палестинското правителство. Израел пък е критикуван, че поставя непостижими условия на Хамас преди започването на преговори.
Свикнахме с институционната наивност, от която страдат толкова много от инициативите на ООН, но този аргумент е колкото опасен, толкова и несъстоятелен. Америка и Израел имат съвсем основателни причини да не започват диалог с Хамас под никаква форма.
Движението не само остава вярно на ангажимента си да унищожи еврейската държава, но и е непреклонно в отказа да загърби насилието като средство за постигане на политически цели. Хамас определено доказа способността си да достига крайности в насилието в последните сблъсъци, при които заловените бойци на Фатах са незабавно убивани. Хамас не само отрича на Израел правото на съществуване, но отрича и правото на живот на всеки палестинец, който дръзва да се противопоставя на радикалния му ислямистки дневен ред.
Западът трябва не да започва диалог, а да удвои усилията си и да попречи на Хамас да установи теокрация в палестинските територии.
Основна част от финансирането си Хамас получава от Иран, който несъмнено се радва, че отскорошният му съюзник предизвиква такава бъркотия в смутния регион.
По-ефикасна блокада на крепостта на Хамас – ивицата Газа – която да попречи на Техеран да разпалва пламъците на религиозния екстремизъм в палестинските територии би била добро начало.