Сянката на Путин над Букурещ

в. Ромъния либера

Между Русия и Румъния има огромна пропаст, над която Траян Бъсеску иска да хвърли мостче, по което да може да върви без страх, че ще се срине в бездната, щом стъпи на него.

Владимир Путин се връща в Кремъл 20 години след намесата на Русия в гражданската война в Молдова, която Приднестровието спечели, възползвайки се от 14-та армия, трансформирана междувременно в инструмент за контрол, на който се основава Москва, за да наблюдава региона.

Събитието беше маркирано от един руски войник от т.нар. мироопазващи войски чрез използването на служебния Калашников срещу един невъоръжен младеж, който имаше лошия късмет да мине през зоната на патрулиране на войника, поставен да охранява моста над Днестър при град Вадул луй Вода.

На близо 200 километра от границата с Румъния 14-та армия продължава мисията си, въпреки че Русия обеща още през 1999 г. да оттегли войските си от Приднестровието. Букурещ никога не е преговарял пряко по тази тема с Москва, изхождайки вероятно от предпоставката, че руската военна база има 200 хиляди тона остарял арсенал.

В отговор на това 1000 войници, намиращи се там, биха могли по всяко време да инсценират една провокация по модела на инцидента в Грузия, който доведе до петдневната война.

Русия е нервна и непредсказуема, а заплахите, отправени от Владимир Путин в последно време, са не само част от предизборния репертоар, а и от една дългосрочна стратегия, чрез която Москва се опитва да прожектира върху глобалния екран историческия разказ за една голяма военна сила, готова да инвестира 500 милиарда евро в технологии от последно поколение.

Владимир Путин, който обещава още от 2000 г., откакто дойде на власт, да възвърне блясъка и могъществото на Русия, заплаши сега, че „разполагането на европейския противоракетен щит“ го принуждава към непосредствени действия, които да доведат до изграждането на собствен отбранителен щит.

Говорейки за „стратегическите ядрени сили и структурите на въздушната и космическата отбрана“, които могат да изградят крепостна стена около страната му, Путин се опитва да спечели точки в преговорите с американците, в които руснаците искат, без да им изглежда твърде много, достъп до червения бутон на противоракетния щит, който ще бъде разгърнат в Европа до 2015 г.

В пропастта между Русия и Румъния се намира не само 14-та армия на територията на Молдова, а и двете американски бази на територията на Румъния, особено тази в Девеселу, където ще функционира противоракетният щит, финансиран от САЩ, но и намесата на Букурещ в Бесарабия – регион, който е част от т.нар. „зона на привилегировани интереси“, към която Москва продължава да предявява претенции на всяка цена, както показа през 2008 г. в Грузия, където пое контрола и в трите анклава.

Траян Бъсеску се опитва да мине над тази пропаст, поставяйки над нея „прагматичните отношения“, иначе казано предлага на Москва една кратка обща амнезия така, че някогашните конфликти да бъдат забравени, а текущите проблеми да могат да бъдат пренебрегнати.

На тяхно място Румъния и Русия ще могат да започнат да преговарят за истинския залог на взаимоотношенията си: бизнесът. Защото ако бизнесът върви добре и носи солидни ползи и на двете страни, тогава и политическите отношения ще могат да бъдат поставени за обсъждане.

Президентът Бъсеску иска помиряване с Русия, но в същото време не изглежда да може да се откъсне от идеята за постоянната опасност, която идва от Изтока, а по време на речта си в парламента заяви директно и без заобикалки, че има достатъчно хора, които искат „Румъния да става все по зависима в енергийно отношение“.

Румънско-руските отношения са пълни със злопаметност, заплахи – повече или по-малко реални, които Траян Бъсеску не може да игнорира с дипломация, опасения, интриги, с нуждата от външен враг в предизборната кампания и с твърде големи противоречия, за да може да се прогнозира някакво помирение в краткосрочен план.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.