Ислямисти разпалват война на културите в Тунис

Асошиейтед прес

Всеки петък брадати мъже с роби до петите протестират в столицата на Тунис срещу предполагаеми обиди срещу исляма в страна, известна някога с агресивния си секуларизъм. Понякога те стават агресивни – нападат светски интелектуалци и тормозят жени заради стила им на обличане.

Това зараждащо се движение на вярващи, известно като салафити, се появи сякаш от нищото и предизвика страхове за война на културите в северноафриканската страна с 10 милиона население.

След като свалянето на президента Зин ел Абидин Бен Али през януари 2011 г. отприщи вълна от арабски въстания, ислямът процъфтя в Тунис по начин, по който не му бе позволено в продължение на половин век.

Новите религиозни свободи направиха възможна появата на салафитите, които сега водят всекидневна битка за умовете и сърцата на хората, едновременно със също толкова твърдолинейни светски елементи, окопали се в медиите и в елита. Телевизии, западни посолства и държавни служби усетиха гнева на консерваторите.

По средата са умерените ислямисти, които спечелиха първите свободни избори в Тунис и се опитват да изградят демократичен модел за страните, последвали Тунис по революционния път, който е все още несигурен.
Салафитите казват, че просто настояват за правата, от които дълго време са били лишени.

„Тунизийците са жадни за религиозни знания“, каза Мохамед Бедуи, млад последовател на Хизб ат Тахрир (Партия на освобождението), която призовава за връщане на ислямския халифат. „Режимът на Бен Али пренебрегваше религиозните университети, а имамите в Тунис просто не могат да задоволят търсенето“.

Словесната война се води на фона на действията на въоръжени радикални движения по пропускливата граница със съседен Алжир и Либия, и има опасения, че агресивните демонстрации в Тунис могат да прераснат във въоръжена борба, ако контрастните искания не бъдат внимателно удовлетворени.

Светски интелектуалци описват салафитите като назадничави и извършващи масивни атаки срещу свободата на изразяване и прогресивните традиции на Тунис. Религиозните консерватори – отличаващи се с бради, но без мустаци, роби и маратонки – отвръщат с думите, че религията им е подложена на всекидневни атаки.

„Демонстрациите са отговор на провокациите на секуларистите и левите, особено на полемиката за никаба (воал, покриващ лицето) в университетите“, каза Бедуи.

Салафитите посочват излъчването на богохулни филми, публикуването на снимки на полуголи модели във вестниците и забраните за жени, носещи воал, в опит да бъдат поставени на мушката и провокирани. Те наричат секуларистите остатъци от поддръжници на стария режим.

В един от най-нашумелите им протести демонстранти забавиха изпити в университет близо до Тунис в продължение на седмици в знак на протест срещу забраната студентки да носят воал по време на изпити.

Умерената ислямистка партия Ан Нахда спечели избори през октомври, макар да преобладава мнението, че хората са гласували за тях не по религиозни убеждения, а защото са им имали доверие, че могат да разрушат старата система и да изведат страната на правилния път.

Саид Ферджани, високопоставен член на Ан Нахда, каза, че последното нещо, което те искат сега, е война на културите между салафити и тъй наречените от него „светски фундаменталисти“. „Трябва да се справяме с управлението на държавата, имаме наводнения на север, затъваща икономика, а тези хора говорят за бурки и хиджаби“, каза той с раздразнение. „Не мисля, че са пораснали“.

Симпатизиращите на ултраконсервативните възгледи на салафитите са малобройно малцинство. Ферджани предполага, че са 3 процента от населението. Те обаче са влезли в цикъл на провокации и реакции към светския елит, който придобива обществени измерения.

„Води се война между начините на живот – някой от едната група иска да наложи начина си на живот на другата група“, каза Ферджани. „Всяка група вярва в свободата на изразяването само за себе си“.

В предизборната кампания леви партии се опитаха да представят Ан Нахда като „кабинетни“ консерватори, искащи да завлекат Тунис обратно в Средновековието. Гласоподавателите не се съгласиха, но с възхода на гласовитото салафитско малцинство секуларистите намериха „брадатата“ заплаха, която търсеха.

Секуларистката опозиция твърди, че Ан Нахда не само симпатизира на мнозина със салафитски позиции, но може би и ги насърчава. „Понякога границата между салафити и активистите на Ан Нахда е малко неясна“, каза Камел Лабиди, бивш журналист, който сега ръководи комисията, пренаписваща медийния закон.

При Бен Али някои от салафитите се присъединиха към въоръжени групи, които бяха бързо ликвидирани. Но сега, когато съседна Либия е пълна с оръжия от гражданската война, средствата за нов въоръжен бунт са лесно достъпни.

Гранични полицаи спряха на 2 февруари на пропускателен пункт в южната част на Тунис кола с трима мъже с бради, които откриха огън с автоматично оръжие, а след това избягаха в маслинени горички наблизо. Последва голяма полицейска операция. Двама от мъжете бяха застреляни, а третият, който бе заловен, разкри съществуването на терористична мрежа с десетки членове в цялата страна.

Макар такива случаи да са редки, елементи на салафитското движение показаха смущаваща тенденция към агресивно поведение, като тормоз над жени в по-малки градове, които не съблюдават консервативния начин на обличане.

Виден светски интелектуалец и редактор на вестник бяха пребити от тълпа салафити, протестиращи пред съдебна зала. Ферджани от Ан Нахда каза, че правителството има толерантен подход към салафитите, така че да не се радикализират още повече, и се опитва да успокои тревогите им с образование и религиозни дебати, вместо просто да ги обяви за назадничави. „Ако отречете тези хора, вие им давате сила“, предупреди той.

БТА