Какво би разбрал аятолах Хаменей от приказките в Америка по адрес на Иран

Колаж: ПДМ Иран

Тук, в Иран, ми е трудно да разбера какъв е смисълът на приказките по адрес на Иран, които се разнасят тази седмица от столицата на САЩ. Като Върховен водач, аз трябва да знам какво мисли врагът ми. Като аятолах, мога скромно да призная, че съм нещо като експерт в критичните оценки на текстове. Въпреки това признавам, че съм объркан.

Първото нещо, което трябва да знаем, е дали Америка или Израел имат намерение да атакуват нашите ядрени обекти и ако имат такова намерение – кога. Затова реших да прочета първо какво е казал Барак Обама на посетилия го израелски премиер Бенямин Нетаняху и на 13-те хиляди делегати на годишната политическа конференция на влиятелния Американско-израелския комитет по обществени отношения (АИПАК), както наричат ционисткото лоби.

В началото на президентския си мандат г-н Обама обяви, че има твърдото намерение да попречи на нашата революция да се сдобие с ядрено оръжие. Тази седмица той като че ли поизостри нещата. Пред АИПАК Обама заяви, че превенцията означава превенция. Противно на някои съобщения, той не възнамерявал просто да „сложи юздите“ на един Иран с ядрено оръжие, а да направи така, че Иран никога да не се сдобие с „бомбата“.

Освен това възпирането на Иран било от полза за националните интереси на Америка, не само на Израел, и по тази причина на масата били сложени всички възможни варианти, в това число и военният.

До тук всичко е ясно: г-н Обама вероятно ще нападне, ако продължим със създаването на ядрено оръжие. Той изглежда хич не се впечатлява от моите уверения, че ние не искаме такова оръжие. От друга страна той не се натиска много за бой. Основната му мисъл през тази седмица май беше, че на санкциите, които той си въобразява, че са „парализиращи“, трябва да бъде дадено време да подействат и затова сега не бил моментът „да се сипят заплахи“.

Прекалено много „приказки“ за война вече били помогнали на Иран, защото били тласнали цените на петрола нагоре. Той заяви, че би било по-добре в момента да се възползват от съвета на Теди Рузвелт да се говори спокойно, но да се носи голямата тояга.

От тук, в Техеран, изглеждаше, че предполагаемият реципиент на поученията на г-н Обама е лидерът на ционистката държава, за която американският хегемон прави толкова много, за да я подкрепя. Затова бе донякъде изненадващо да видим как г-н Нетаняху говори пред АИПАК ден по-късно, сякаш въобще не е обърнал внимание какво му е наговорил неговият американски покровител.

Вместо да говори спокойно, ционисткият келеш започна да имитира крясъците на прежалимия британски империалист Уинстън Чърчил. Израел, заяви Нетаняху, не може да остави дипломацията и санкциите още дълго да си свършат работата. Като премиер той никога не би допуснал евреите да живеят „в сянката на унищожението“.

Онези, които се обявяват против идеята на Иран да бъде попречено да се снабди с атомна бомба, са като онези, които през 1944 г. отказали да изпълнят еврейската молба да бъде бомбардирана предполагаемата фабрика на смъртта в Аушвиц. „Ние дълбоко ценим великия съюз между нашите две страни“, заяви Нетаняху, „но когато става дума за оцеляването на Израел, ние винаги трябва да бъдем господари на своята съдба“.

Макар ние, аятоласите, да сме спецове по нюансите, аз не съм съвсем сигурен как трябва да се интерпретира очевидното разминаване между Големия и Малкия сатана. Г-н Нетаняху звучи сериозно безразсъден. Възможно е дори – и това ме тревожи – че той не е съвсем с всичкия си.

Наистина ли малкият Израел, с осемте си милиона жители, ще дръзне да тръгне на война срещу нашите 80 милиона? Вероятно това е просто блъф, за да бъде подмамен г-н Обама към нови санкции, или да го накара да предприеме военни действия, които той очевидно се опитва да избегне.

От друга страна – какво ще стане, ако Израел импулсивно нанесе удар, въпреки призива на г-н Обама да се изчака? И тогава ли президентът на САЩ ще се чувства задължен да брани Израел от последствията на собствената му глупост?

Вероятно не. В момента чета разпечатка от пресконференция в Белия дом на 6 март – деня след речта на г-н Нетаняху пред АИПАК. Г-н Обама казва, че Израел е суверенна държава, която трябва да взема сама решения за националната си сигурност. Но след това той добавя следното:

„Една от функциите на приятелите е да гарантират, че дават честни и конкретни съвети какъв би бил най-добрият път към постигането на една обща цел – особено когато става дума за цел, от която и ние сме заинтересовани. Тук не става дума само за израелските интереси; тук става дума и за интересите на САЩ. Това не е само въпрос на последствия за Израел, ако бъдат предприети преждевременни действия. Последствия ще има и за САЩ.“

Тези думи могат да означават само едно нещо. Г-н Обама ще побеснее, ако Израел провокира война, която той самият е обявил, че все още не е неизбежна, при това в навечерието на избори. А след като аз се съгласих да разреша на моите ядрени експерти да подновят преговорите с европейците, американците, руснаците и китайците, ционистите много по-трудно биха могли да оправдаят евентуално нападение.

Вярно, от санкциите боли, но докато преговорите продължават (а ние знаем как да протакаме) и докато г-н Обама продължава да нарича приказките за война „сипане на заплахи“, аз се чувствам изкушен да направя извода, че нашата програма е защитена от бомбардировки.

Трябва да добавя, че не съм станал Върховен водач, защото съм проявявал наивност към Америка. Това е вятърничава страна, чиято политика се клатушка и променя така, както президентите идват и си отиват. Като Върховен водач аз вече видях двама президенти с фамилията Буш и един Клинтън.

Догодина президент може да стане републиканец, а и те тази седмица се отнесоха грубо към Иран. Един от тях, Нют Гингрич, си мисли, че като с магия може да намали цената на бензина до два долара и половина за галон. Този човек е „еджит“, както казваме на фарси, т.е. пълен идиот.

Г-н Ромни изглежда малко по-сериозен. Моите помощници ми преведоха негова статия, публикувана тази седмица във „Вашингтон пост“, както и посланието, което той изпрати до АИПАК. На пръв поглед той звучи като войнолюбец. Казва, че г-н Обама се „мотае“ със санкциите, и че ако той станел президент, щял да изпрати още бойни кораби и самолетоносачи край нашите брегове.

Но аз не съм убеден. Хората от нашето разузнаване твърдят, че този Ромни е просто бизнесмен от непопулярна малцинствена секта. Нашите търговци също не харесват войната. Вероятно той, като всички останали, просто угажда на ционистите.

Въпреки всичко е трудно човек да бъде сигурен. Бих се чувствал в много по-голяма безопасност, ако вече си имахме „бомба“.

БТА

* Материалът е поместен в коментарната рубрика „Лексингтън“ на сп. „Икономист“, в която традиционно се публикуват анализи и коментари за Съединените щати. Тя носи името на селището Лексингтън, щата Масачузетс, където са дадени първите изстрели във Войната за независимост.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.