Накъде води руската улица на протеста?

в. Новая газета

Протестният митинг в Москва. Снимка: новая газета

От киното от времето на перестройката е известно, че правилният път непременно води към Храма*. А накъде ли води улицата? В смисъл уличното протестно движение.

Съвсем доскоро изглеждаше, че целите му са ясни, задачите му са определени – победа и то в близко бъдеще. Президентските избори показаха твърдата готовност на режима да не откликва на исканията на „новите сърдити“, тоест властта няма да прави предсрочни парламентарни и президентски избори. И тук парламентарната опозиция вече не може да бъде от полза.

В този случай, ако протестът започне да се радикализира и да излиза от законовото пространство, ще изчезне не само масовата основа на протестното движение от последните два месеца, но и властите ще се сдобият с формално основание да позатегнат малко гайките. Радикализацията неизбежно ще поведе протестното движение назад – към „Стратегия 31″**, към малочислени неразрешени прояви, в които главното действащо лице ще бъдат специалните части ОМОН. Съответно идеологическата програма на такова движение ще отиде рязко вляво.

Кризата в определянето на целите, формата и съдържанието на митинговото движение е напълно естествена. Това обаче не означава, че то ще спре и участниците му ще се разотидат по кухните си или из гетото на „Фейсбук“. Първо, движението може да стане друго. Какво – никой няма да може да предскаже, както през ноември миналата години на никого не минаваше през ума, че идеята за честни избори може да събере в Москва 100 хиляди души. Второ, то може да се превърне в сериозна масова подкрепа за легална политическа борба.

Трябва честно да си признаем: промените няма да бъдат стремителни; за тях ще е необходима дълга и тежка политическа работа, вкл. по създаването на нови партии, конкурентоспособни даже при фалшифицирани избори.

Протестното движение трябва да излъчи от своите среди лидери, способни не само да управляват митинговата стихия, но и да водят публични дебати с политическите противници, да разговарят с избиратели, вкл. с консервативно настроени, да изграждат разбираема идеология и отговорна програма за действия.

Това е съвсем друг дневен ред, който изисква други, далеч не улични навици, дневен ред, ориентиран, както казваше Антонио Грамши*** , към „дълъг поход“. И тогава новите шест години на Путин няма да изглеждат толкова дълги. Дай Боже, през този период протестното движение да излъчи партии, лидери и програми, които да могат на равни начала да се конкурират в борбата за симпатиите и гласовете на страната с тези партии, лидери и програми, които през тази години ще създаде нашият нов-стар президент. А това, че той ще се опита да си намери и приемник, и да си запази социалната база, и ловко да се заеме с популизъм, не подлежи на съмнение.

Улицата е само част от политическата борба. Политическата сцена се структурира по нов начин. Възможно е да се променя законодателството и даже то да стане по-комфортно за политическа конкуренция (макар че не бива да се преувеличават мащабите на „либерализацията“). Но цялата тази нова разстановка трябва да бъде умело използвана, така че „партията на Путин“ да не надиграе отново активните слоеве от населението и да не вербува отново на своя страна обикновените хорица. Несъмнено на Путин ще му бъде по-трудно, отколкото през предходните години. Но и на опозицията никой не й обещава лека разходка под одобрителните аплодисменти на електората.

БТА

*Става дума за филма „Покаяние“ (1984; реж. Тенгиз Абуладзе)

**Редовните неразрешени протести на 31-о число на всеки месец с толкова дни, посветени на чл. 31 от руската конституция, който гарантира свобода на събиранията на гражданите

***Антонио Грамши (1891-1937) – основател и лидер на Италианската комунистическа партия

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.