Франсоа Оланд – скритият реформатор

Ройтерс

Франсоа Оланд. Снимка: от тв екрана

Френският социалист Франсоа Оланд може да се окаже президент реформатор, въпреки че критикува банкерите и планира данък за милионерите, настояват негови сътрудници.

В своята кампания Оланд възприема традиционна програма за данъци и разходи с цел да събере подкрепа от левите избиратели и да запази преднината си в повечето социологически проучвания преди президентските избори през април и май.

Но въпреки че смайва бизнеса с планове за увеличаване на данъците и офанзива срещу финансовия свят, Оланд твърди, че е по-скоро „розов“, а не „червен“, а сътрудниците му казват, че ако стане президент, той ще води прагматична, центристка политика.

Оланд не би бил толкова смел, колкото социалдемократа Герхард Шрьодер, чиито трудови реформи през 2003-2005 г. помогнаха на Германия успешно да премине през дълговата криза в Европа, нито би подкрепил пропазарната идеология за „Третия път“ на бившия британския министър-председател Тони Блеър.

Все пак някои сътрудници, които пожелаха да останат анонимни, заявиха за Ройтерс, че той има голямо желание да извади социалистите от идеологическия коловоз, който ги отдалечава от левоцентристките партии в други европейски страни, и да ги убеди да влязат в 21 век.

„Оланд е модерен левичар, но същевременно е свързан с Франция“, каза партийният отговорник на социалистите в долната камара на парламента Жан-Марк Айро, готвен за пост в правителството, ако партията спечели. „Той е прагматик. Притежава гъвкавост и търси компромиса. Не страда от носталгия по 20 или 19 век по този въпрос“, заяви той.

Оланд например се стреми да реформира скования трудов пазар във Франция постепенно чрез преговори с профсъюзите. Но той трябва да действа предпазливо, като има предвид, че за последно президентският пост е бил в ръцете на левицата преди 17 години по времето на Франсоа Митеран, който е единственият президент, излъчен от Социалистическата партия в 43-годишната й история.

Митеран дойде на власт през 1981 г. с повлияна от марксизма програма за национализации и щедра социална държава, но трябваше да промени курса две години по-късно, когато политиките му отслабиха френския франк.

Отчасти заради тази история Оланд има голямо желание да подчертае фискалното си благоразумие. Неговата програма призовава за по-високи данъци за банките, големите фирми и богаташите, което да помогне за намаляване на бюджетния дефицит и да налее още средства в образованието и създаването на работни места.

Той също така иска да наложи таван за възнагражденията на висшите служители на компаниите, да въведе данък върху трансакциите и да отдели търговската от инвестиционната дейност на банките.

Той започна кампанията си, като обяви, че големите финанси са истинският му противник и би трябвало да си платят за глобалната финансова криза, и призова за 75-процентов данък върху доходите над 1 милион евро на година.

Социологическите проучвания показват, че подобна реторика се харесва на левите избиратели, включително поддръжниците на крайно левия Жан-Люк Меланшон, който според допитванията се ползва с подкрепа от 10 процента. Тя допада и на центристите, на които им е омръзнало от икономически мрак, висока безработица и от усещането, че консервативният президент Никола Саркози е оградил богаташите с данъчни защити.

Оланд обещава да направи щателен фискален преглед, като обложи инвестиционните доходи със също толкова тежък данък, както заплатите. Сътрудници казват, че ако е необходимо, той ще забави програмите за разходите, за да постави под контрол държавните финанси.

„Оланд разбира тези въпроси много добре и би могъл да е човекът, способен да преведе на френски социалната демокрация или завоя към нея. Това наистина е неговата амбиция“, каза съветник на кандидата по въпросите на частния сектор.

„Днес той може да бъде единственият човек, който би могъл да успее да извърши този преход във Франция в условия на тежки външни ограничения и без да поражда усещане, че страната понася удар“, заяви съветникът.

Ключова страна

Франция, която е притисната между предприемащите болезнени реформи северни страни и затъналите в криза южни държави, е ключова страна за икономическите бъднини на Европа.

Тя запазва вековна традиция на държавно планиране и контрол, споделяна от голистките лидери и повлияната от комунизма левица, докато повечето съседи дават повече свобода на пазарните сили.

Предишни консервативни правителства често са отстъпвали пред профсъюзите, когато са се опитвали да извършват реформи, но през 2010 г. Саркози прокара увеличаване на пенсионната възраст въпреки продължили седмици стачки.

В социалистите все още има остатък от бунтовния дух на Френската революция от 1789 г. Когато за последно бяха на власт преди десетилетие, те въведоха повсеместно 35-часова работна седмица, която според мнозина икономисти е навредила на конкурентноспособността на икономиката.

Критици обвиняват Оланд, на когото му липсва международен и властови опит, че споделя същите леви идеи, които е имал, когато е влязъл в партията преди три десетилетия. Но хора, които го познават, казват, че той е доста наясно с нуждата от промяна.

Мнозина от образованата градска класа смятаха бившия шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан за идеалния кандидат за социалистически президент модернизатор, преди той да се провали през май миналата година.

„Оланд е по-тясно свързан с Франция от Строс-Кан. Но не мисля, че техните идеи за икономическата политика са много различни“, каза висш социалистически депутат, според когото е очевидно, че Оланд ще бъде модернизатор, ако стане президент.

„Той не може да отиде твърде далеч, но това трябва да бъде направено и не бива да се гледа назад“, заяви депутатът.

При управлението на бившия социалистически министър-председател Лионел Жоспен, който споделяше властта с консервативния президент Жак Ширак между 1997 и 2002 г., беше извършена частична приватизация, евфемистично наречена „отваряне за капитали“.

Оланд има сходни пропазарни идеи, но внимава да не разтревожи ядрото си от леви поддръжници по време на кампанията.

„Програмата му не включва структурни реформи по изборни причини, но под натиска на събитията едно социалистическо правителство все пак би трябвало да предложи нещо“, каза водещият европейски икономист на Дойче банк Жил Моек.

„Тази тактика на „четене между редовете“ е разбираема в изборен контекст, но поражда съмнение каква ще бъде политиката в крайна сметка. За да се спечелят профсъюзите, ще бъде нужно време. Социалният демократичен модел не е в гените на Франция“, заяви той.

Тактиката на Оланд да държи в тайна реформаторските си намерения го прави лесна мишена за противниците. Гийом Пелтрие от предизборния щаб на Саркози го нарече „уредник в музея на европейските социалисти“.

„Европейските социалисти разбират, че светът се променя. Само че френските социалисти не се променят“, каза Пелтрие, критикувайки плана на Оланд за наемане на още 60 000 души в образованието.

Що се отнася до преразглеждането на реформите на Саркози, Оланд казва, че ще възстанови пенсионирането на 60 години вместо на 62, но само за хората, които са започнали работа на 18 години или по-рано и имат стаж от 41 години и половина. Той също така планира да премахне изключването от облагане с данък на доходите от извънредна работа над установената от закона 35-часова седмица.

„Оланд има да извърви доста по-дълъг път от Блеър, що се отнася до това да направи своята партия адекватна на съвременните тревоги“, каза старшият сътрудник в Атлантическия съвет във Вашингтон Никълъс Дънган.

„Точно сега той мисли повече за избирателите, отколкото за пазарите и трябва да бъде много внимателен“, заяви Дънган, като отбеляза, че Оланд има нужда да спечели не само президентството, но и парламентарните избори през юни.

Съветниците на Оланд казват, че евентуалните реформи ще бъдат постепенни. „Ние сме във Франция, не във Великобритания или Холандия. Всяка еволюция трябва да бъде постепенна. Не можеш да разделяш политиката от начина, по който работи системата“, заяви негов сътрудник по политиката.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.