От края на 2012 тук става като в Гърция, Борисов е безпомощен
Предвидливият българин трябва да се готви за още по-тежка криза
Сътресенията в кабинета, назначаването на четвърти пореден здравен министър и на неук министър на икономиката, изобщо не са най-тревожните новини, които идват от сегашното управление.
Положението е далеч по-страшно.
По-симптоматично е например, че вицепремиерът Дянков заговори за сваляне на ДДС още тази година – в момент, когато намаляват постъпленията в хазната. А, както е известно, половината приходи в бюджета идват от ДДС. Не е ли странно?
А забелязва ли някой ласкавите изказвания напоследък на Бойко Борисов за Меглена Кунева? Че я предпочитал за коалиционен партньор? Или за бившия финансов министър Орешарски – как трябвало да го привлекат да обсъждат финансите?
Какво се крие зад всичко това? Уви, не е поредната сватба на политици, прегръщане на довчерашни врагове. Нито адекватни мерки за финансите.
По-лошо е. Това са отчаяни стъпки на правителството да направи нещо за избягването на фалита и да сподели отговорността като привлече други хора в управлението. Не случайно Кунева заяви, че не ще да влиза в схемите на ГЕРБ.
Положението с финансите на държавата е, без преувеличение, катастрофално. Тя е пред фалит (виж графиката). За почти 3 години управление Борисов похарчи 5 милиарда лева от фискалния резерв и ясно се вижда, че през 2013 той ще се стопи, а после България ще стане като Гърция – ще трябва да взима заеми, за да плаща пенсии и заплатите на полиция, учители и т. н. държавни служители.
Социалистите на пресконференция дори се позоваха на данни на БНБ, че всъщност са похарчени 7 млрд. лева. Все тая, парите свършват напълно догодина, дори още до края на годината, защото в момента приходите спадат, а разходите не намаляват.
Премиерът открито призна пред камерите на Би Ти Ви в сутрешния блок миналия понеделник, че правителството харчи от резерва по 1 милиард лева годишно за пенсии. И обвини предишните управляващи, че вдигнали пенсиите и оставили държавата на минус (виж тук), като забрави, че и неговото правителство до неотдавна (Дянков) обещаваше да вдигне пенсиите при първа възможност, дори още към края на тази година. Но нямаше кой да припомни това на Борисов в студиото на бТВ и той изпя своя монолог. В същото предаване призна, че ще посегнат на „Сребърния фонд“ от 2 млрд. лева. Обслужващите медии представиха това като положителна мярка – давал пари за лечение на деца, а не обърнаха внимание, че това е прецедент с финансите на държавата.
Потреблението е замряло, производството – също. Приходите в бюджета не достигат. В такъв момент свалянето на ДДС е отчаян ход да се поощри потреблението. Някои икономисти по този повод плахо коментираха, че сваляне на ДДС се прави, когато започне растеж, а не когато пада потреблението.
Паниката избива и в редиците на управляващите. Висш кадър на ГЕРБ – шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, нападна остро вицепремиера Дянков в емблематичното предаване на Николай Бареков по обслужващата телевизия ТВ 7. И водещият – т. нар. Дудук – също гръмогласно се подиграваше на финансовия министър и правеше язвителни забележки. Това не е случайно – Бареков е пуделът на Борисов. Каквото той джафка, премиерът го мисли.
А помни ли вече някой как през 2010 г. Дянков казваше, че кризата е свършила през май?
Фалитът е неизбежен, медиите го прикриват. Дори анализатори си затварят очите и подкрепят правителството, защото то им подхвърля кокали.
Неизбежно държавата ще трябва да вземе заеми, за да може да плаща дори заплатите на държавните служители. Приходите няма как да се увеличат и България ще затъва.
Правителството на Борисов пропусна златен шанс – със стабилна подкрепа и в парламента, и в обществото, то не направи нужните реформи, за да намали разходите, а единствено съкращаваше бюджети, което се отрази пагубно на цели сектори (с изключение на МВР и спорта). Същевременно не създаде нужните условия да поощри производството и потреблението – нито в селското стопанство, нито в промишлеността. И вместо да ограничи влиянието на световната криза, сегашното правителство я задълбочи и създаде изцяло български проблеми.
Сега навсякъде са монополизирани цели сектори, цените монополно растат, потреблението се свива. Монополизацията чрез подкрепяни от властта фирми и бизнесмени-олигарси гарантирано гони чуждите инвеститори от България и задушава пазара.
Дребни и средни фирми фалираха и продължават да фалират, не на последно място и заради рестрикциите на Дянков още през 2009-2010, когато той забави с повече от година изплащането на 1,5 млрд. лева дългове на държавата към фирми, и освен това рекетира бизнеса да се съгласи да приеме по-малко от дължимото. Заедно с това задържаше повече от половин година връщането на 500 млн. ДДС. Идеята – на него и Борисов – беше, че така ще ударят фирми близки до предишните управляващи. И покрай бълхата изгориха юргана. Защото всяка фирма, спечелила държавна поръчка за нещо, дължеше на по няколко други фирми, те пък – на други доставчици и т. н. И всички по веригата закъсаха или направо фалираха.
Тепърва ще се анализират в детайли негативите от сегашното управление. Ще се наслушаме на обяснения.
Борисов вече осъзнава, че неговата камарила няма интелектуалния потенциал да се справи с положението и затова се опитва да затопля отношения с хора, които довчера е ругал. Всъщност това е основният проблем на управлението му. Той не търси съгласие, а постоянно излъчва агресия, лъже, ругае и откровено клевети политическите си съперници. С този побойнически манталитет на бивш каратист и мутра далеч в политиката не може да се отиде. Резултатът няма как да бъде друг, освен фалит. Поне във финансите това вече става очевидно.
Разумният българин трябва да се готви за гръцки вариант.
В управлението ще се появи български Папандреу, още не се знае кой, който после ще бъде сменен с някой припознат за технократ. Ще дойде някакво слабо коалиционно правителство, а Борисов, в характерния си стил, ще се дръпне обиден и ще каже – оправяйте се без мен. И после ще вика отстрани, че новата не знам си каква коалиция е таковала майката на положението.
Този път ще има не просто безработни, а маси от хора, които няма да има какво да ядат. Призивът на сегашния премиер всеки да си сади картофи, който той отправи по една телевизия поради присъщата си инфантилност и провинциализъм, изведнъж ще стане съвсем реален. И ще се намери някой да каже, че Борисов е бил прав, я да го изберем пак.