Рихард Прехт и философският бестселър: „Кой съм аз? И колко сме?“
Рихард Давид Прехт е роден през 1964 г. в необикновено семейство с пет деца, две от които виетнамчета, осиновени от родителите му в знак на протест срещу войната във Виетнам. Децата отрастват в интелектуална и идеалистична среда: бащата е промишлен дизайнер, който хранел особена любов към книгите и събрал внушителна лична библиотека. Майката е посветила огромна част от времето си на благотворителни каузи, насочени най-вече към децата.
Рихард Прехт е завършил философия, германистика и история на изкуството в Университета в Кьолн и е работил като научен асистент в същия университет. Главно обаче се е издържал от журналистика: водил е радиопредавания, писал е за медиите (включително и за списание „Шпигел“). В момента основното му занимание е писателска дейност. Живее в Люксембург и Кьолн със съпругата си, телевизионната водеща Каролин Март, и с четирите си деца.
Книгата му „Кой съм аз? И колко сме?“ (ИК „Хермес“) излиза през 2007 г. и го прави невероятно популярен в целия немскоезичен свят, той става редовен и изключително търсен гост в много токшоута по немските телевизии. Прехт не се страхува да изрази отношение по всякакви обществено актуални въпроси. С простия си и еднозначен изказ той може да постави натясно дори политици от най-висш ранг. Следват книгата „Любовта – едно неорганизирано чувство“ – 2008 г., и най-новата му книга – „Изкуството да не бъдеш егоист“ (обратното на „Изкуството да бъдеш егоист“ на Йозеф Киршнер).
Модерно въведение във философията като „Кой съм аз? И колко сме?” става международен бестселър? Звучи невероятно, но ето фактите: преведена е на повече от 30 езика, продадени над 2 милиона копия, 200 седмици е бестселър на Шпигел, обявена е за третата най-важна книга на десетилетието (сп. Шпигел).
Каква е тайната съставка, която превръща един философски труд в бестселър? Прехт се опитва да направи философията жива, достъпна и модерна наука. В книгите си той се опитва да съвмести философските, психологическите и невробиологичните познания за съзнанието, за да може да отговори на многобройните практически въпроси, които вълнуват обществото днес. Въпроси, свързани с аборта и евтаназията, генните технологии и репродуктивната медицина, отношението към животните и околната среда – всички те очакват философски отговор.
Книгата „Кой съм аз? И колко сме?” е пътуване в дебрите на познанието, в което авторът изгражда многобройни мостове между самотните острови на отделните науки: философия, (невро)биология, медицина, психология, етика и социология. Въпросът що е човек и как функционира той е разгледан възможно най-цялостно на ясен, жив и достъпен език.
В това пътешествие Прехт поставя много интересни и актуални въпроси: Какво можем да знаем? Какво е истина? Как функционира моят мозък? Какво представляват азът, чувствата, паметта и езикът? Какво трябва да правя? Защо трябва да съм добър? Мога ли да причиня смъртта на някого, за да спася друг човешки живот? Морални ли са абортите? А евтаназията? Морално ли е да се клонират хора? Какви са етичните, икономическите, социалните и правните последствия от невероятните практически постижения при изследванията на мозъка? Нуждаем ли се от собственост? Има ли Бог? Какво е любовта? Какво е свободата? Как да бъдем щастливи и има ли нещо по-важно от щастието? И най-вече: какъв е смисълът на човешкия живот?
Прехт никога не поучава, а по-скоро подтиква към размисъл. Много често той защитава различни гледни точки с толкова добри аргументи, че на човек му се иска да застане с пълно убеждение първо зад едната, след това зад втората и третата, за да може в края на краищата наистина да започне да размишлява. Същевременно читателят научава много любопитни подробности за някои от най-великите философи и учени (Кант, Ницше, Декарт).
Книгата не дава готови отговори и рецепти – не, тя не отнема възможността и удоволствието сами да мислим и да се развиваме. Защото, както пише и самият Прехт: Да можеш да задаваш въпроси е способност, от която човек не трябва никога да се отучва. Защото ученето и забавлението са тайната на един удовлетворяващ живот. Учението без забавление ни ограбва, а забавлението без учене води до затъпяване. Ако тази книга успее да събуди и развие у читателя удоволствието от мисленето, целта й ще бъде изпълнена. Какъв по-добър успех би могло да има от това чрез все по-голямо себепознание да водим по-съзнателен живот, превръщайки се в режисьори на собствените житейски импулси. Или, както се е надявал Ницше, да станем „поети на собствения си живот“. Следва интервю с автора.
Рихард Прехт: Философията ни е особено необходима във време на криза
– Г-н Прехт, веднъж в едно телевизионно интервю казахте, че „философията е вторичен продукт на скуката“. Нима философията е необходима само когато животът ни не е щастлив или интересен?
– Кога ни е нужна философия, е въпрос на лична преценка. Според мен тя би могла да обогати неимоверно живота на човека, но аз не бих препоръчал на всекиго да се занимава с нея.
– А кой би трябвало да го прави?
– Всеки, който иска да разбере себе си и да поеме контрола над живота си. Аз лично вярвам, че ако човек размишлява върху себе си, познава собствените си чувства и гледа от известна дистанция на емоциите си, има много по-големи шансове да е щастлив.
– Кога най-вече хората се нуждаят от философия?
– Тя ни е особено необходима по време на криза. Това е така още от древни времена. Идеята, че философията трябва да бъде част от ежедневието и политиката, идва от гърците, които са измислили демокрацията по време на криза. Във философията се крият отговори, които касаят не само отделния индивид, а обществото като цяло. Това важи с пълна сила и за настоящия момент.
– Наистина кризата е вече факт! Има ли какво да каже философията за краха на стоковата борса, за тероризма или за спорните страни на генното инженерство и интернет?
Да, разбира се. Какво ни причиняват медиите? Какво се случва със защитата на личните данни? До какви промени водят генното инженерство и тероризмът? Това са все философски въпроси. При изследванията на мозъка вече не става дума само за невробиология, тук навлизаме в областта на етиката. Задължение на философията е да проучи всички тези наболели въпроси, като ги огледа откъм практическата им страна. Философите следва да се намесят в тези области.
– Защо обаче това не се случва?
– По мое мнение това е академичен проблем. Философията като наука се е ограничила само до затворената култура в университетите. Този подход рядко подготвя студентите по философия или хуманитарни науки за проблемите, с които ще се сблъскат в ежедневието. В Германия например има вероятно четирима професори, които се занимават с проблемите на съвремието, и четиридесет експерти по Кант. За мен обратното съотношение би било много по-удачно.
– Обвиняват ви в „ненаучно“ представяне на сложни философски концепции.
– Моята книга е един вид популярно ръководство в академичната джунгла. Исках да напиша книга за философията, която всеки, включително и едно 17-годишно момче, да може да разбере. Книга, която много бих искал да прочета, когато самият аз бях студент по философия. Това е едно въведение във философията, което не се задълбава само в историята, а прави от философията жива наука. А също така и едно философско пътуване, което вижда по-далеч от границите на тази дисциплина – например в науката за изследване на мозъка.
– Откъде сте придобили знанията си по невробиология и сте толкова запознат с последните постижения в изследването на мозъка?
– Винаги съм се интересувал от биология. Като дете мечтаех да стана директор на зоологическа градина. От 14 години, откакто придобих и докторска степен, интензивно се занимавам с изследване на мозъчната дейност.
– Доколкото знам, вие сте носител и на награда по биомедицина.
Да, така е. Имах шанса да работя с видни специалисти по мозъчни изследвания. В книгата си съм се опитал да съчетая познанията си от тези две области: философия и невробиология. Сигурен съм, че в бъдеще – с общите усилия на специалисти от различни области – науката за мозъка ще направи големи открития. Убеден съм още, че нашето поколение ще доживее момента, когато болести като паркинсон и алцхаймер ще бъдат лечими.
– Нека да предположим, че приблизително един милион от хората, които са купили книгата ви, също са я прочели. Станала ли е Германия по-интелигентна от това?
– Нека да го формулираме по друг начин. Ако всеки втори купувач на книгата ми я е прочел и е бил в състояние да я разбере, равнището на образованието в държавата не е толкова лошо. Защото дори в този си вид – популярен прочит на сложни философски концепции, книгата не е лесно четиво.
– В следващата си книга – „Любовта – едно неорганизирано чувство“, вие говорите за любовта от най-различни гледни точки. Не е ли по-добре, философски погледнато, да се влюбим неразумно, отколкото да пишем книга за любовта?
– А защо да не направим и двете? Да четеш и да размишляваш за любовта едва ли може да навреди. В моята книга аз се опитвам да обясня, че както и религията, любовта като смисъл на живот също има своята философска страна. И подтиквам читателя да борави с любовта по-интелигентно. Ако успее, ето това вече ще е нещо.
– И един последен въпрос. Какво искате да постигнете с книгата?
– Много ще се радвам, ако след прочитането на „Кой съм аз? И колко сме?“ читателят се почувства по-умен, а ако това го направи и по-щастлив, би било страхотно.
Виж откъс от книгата: Може ли щастието да бъде научено?