Евреите в Европа – между два огъня

МИГнюз

След стрелбата пред училището в Тулуза. Снимка: АФП/БТА

Скоро след разстрела в еврейското училище „Оцар Хатора“ в Тулуза официални лица признаха, че престъплението е свързано с убийствата на трима войници в началото на март. Същото сочи сходният почерк на нападенията – убиецът пристига с мотопед, както и еднаквите гилзи, открити на местопроизшествията. Престъпникът действа професионално, с изключителна твърдост, не обръща внимание на очевидците и не оставя следи. Заподозрени са трима бивши военни от 17-и полк на парашутната дивизия в Монтобан, уволнени от армията през 2008 г. за създаване на неонацистка група. В Южна Франция е обявено червено, най-високото ниво на терористична заплаха.

Ще отбележим, че националистическият мотив в атаките срещу военни в Тулуза и съседния Монтобан бе очевиден от самото начало. В навечерието на избори обаче за френските политици бе крайно неудобно да го признаят. Произходът на убитите и ранените войници не бе афиширан до последно. Арабското име на първата жертва бе споменато само мимоходом – убиецът използвал Интернет, за да подмами в капан сержант Имад ибн Зиатен с предложение да купи мотоциклета му. Сега се посочва открито, че един от разстреляните войници е бил чернокож, а другите – от Северна Африка. И че престъпникът специално е избрал еврейско училище за последния си атентат – „знаел е къде отива“.

Преди огласяването на неонацистката версия се чуха предположения за терористични акции на ислямски екстремисти. Веднага след трагедията в еврейското училище медиите си припомниха напрежението в отношенията между еврейското и мюсюлманското население във Франция и заплахите на Хизбула да убива евреи и израелци в цял свят.

Проблемът с етническите малцинства, ислямизацията и имиграцията е твърде остър във Франция и неслучайно се очертаваше да бъде сред основните теми в предизборните дебати. Но да открият в своята среда убийци неонацисти – това за французите е далеч по-болезнен момент. Не че във Франция обичат толкова мюсюлманите и евреите – националистическите нагласи са доста силни в страната. Но пък изобщо не обичат фашистите. Свободолюбивите французи не могат да забравят окупацията и репресиите от Втората световна война.

Нито жертвите на фашизма – там неотклонно тачат паметта им. На обикновена училищна сграда се случва изведнъж да съзреш паметна плоча с имената на ученици евреи, отведени на смърт направо от класните стаи. Във Франция действа Национално бюро за борба с проявите на антисемитизъм. И мълчаливото шествие, организирано в Париж в памет на децата и учителя от „Оцар Хатора“, и сълзите, пролети от жителите на Тулуза – всичко това е съвсем искрено. Това съчувствие обаче едва ли ще направи по-лек живота на евреите във Франция, включително незасегнатите лично от тулузката трагедия.

Еврейската общност във Франция е трета по големина в света с близо 500 хиляди души. Главно заради многото евреи, живели във френските колонии от Северна Африка – Мароко, Тунис, Алжир. В доста градове има еврейски сдружения, училища, йешиви (висши духовни учебни заведения). Мюсюлманската общност обаче е неколкократно по-голяма и постоянно расте; съответно се разрастват и традиционните за Европа антисемитски нагласи.

Еврейските обекти все по-често стават обекти на нападения. През септември 1995 г. 14 души пострадаха при експлозия на кола край еврейско училище в Лион; през 2003 г. група ученици от „Бейт Любавич“ бяха пребити с железни пръти. Няколко пъти бяха подпалвани сградите на еврейски училища, училищни автобуси бяха замервани с камъни. Центърът на Париж бе облепен миналата есен с антисемитски плакати. Съвсем неотдавна група араби пребиха във френската столица двама тинейджъри евреи.

В тези инциденти обаче нямаше смъртни случаи и всички те се вписваха в рамките на конфликта между евреи и мюсюлмани. Френската телевизия дори излъчи филм за тези противоречия в навечерието на президентски избори. Днес става ясно, че във Франция е намерил вече последователи норвежкият терорист-единак Андерш Брайвик. Рано или късно те ще бъдат изловени, но проблемът ще си остане. Проблем, твърде добре проумян от френските политици – неслучайно всички кандидат-президенти, включително Марин Льо Пен от крайната десница, категорично осъдиха терористичния акт и демонстрираха солидарност с еврейската общност.

В Европа се заражда ново и съвсем не единично явление – идейни, хладнокръвни борци за чистота на нацията, избрали за мишени всички хора с чужда кръв, независимо каква. Няма начин акциите им да бъдат предотвратявани – норвежките законодатели вече го признаха. Примерът на Брайвик и на изобличените наскоро германски неонацисти става заразителен. Така евреите в Европа се озовават между два огъня: опасността идва и откъм фашистките „отмъстители“, и откъм местните мюсюлмански радикали, подкрепяни от агенти на терористични групировки като Хизбула.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.