Нов закон за печата застрашава свободите в Полша

в. Газета виборча

Внимание, читатели! Готви се неочаквана смяна на местата. Може би скоро страниците на полските вестници ще бъдат редактирани в канцелариите на партии, министерства и други важни ведомства. Сенатът – наричан от някои камара за идеи и размишления – е изпекъл проект за изменение в закона за печата, който на практика създава неограничени възможности за намеса отвън в процеса на редактиране на вестниците. В опростен вид идеята се свежда до това, че всеки заинтересован – напр. политик или чиновник, описан от журналиста, – ще има право да изпраща полемичен материал под името „отговор в печата“, а редакцията ще трябва да публикува този текст.

Наистина хрумването на сенаторите бе посрещнато с критика от журналистическите среди, но тази съпротива бе странно тиха и слабо забележима. А в случая не трябва да се шепне, а трябва да се бият камбани за тревога. Също като в Словакия, където през 2008 г. популисткият кабинет на Роберт Фицо (този, същият, който сега се връща на власт) прие ограничаващ свободата на словото закон, който съдържаше същите постановки.

В знак на протест срещу покушението срещу свободата на печата през март 2008 г. словашките вестници излязоха с бели първи страници. Рестриктивният закон бе в сила в Словакия чак до януари миналата година, когато най-сетне под управлението на новата демократична коалиция стана възможно той да бъде отменен. Сега обаче, когато си възвърна Братислава, Фицо навярно ще поиска да се върне към проверената си идея.

В Полша вече веднъж бе предприеман опит за налагане на медиите да публикуват опровержения. По време на предишния мандат на Сейма той бе лансиран от „Право и справедливост“, но за щастие през 2009 г., неговата инициатива бе осуетена в зародиш и законът за печата остана непроменен.

Този път обаче заплахата изглежда по-голяма.

Първо защото законът за печата трябва да бъде обновен до юни – това е последица от присъда на Конституционния трибунал, който оспори текстовете относно опровержението и правото на отговор в печата. Тези текстове престават да са в сила на 14 юни и сенаторите са на мнение, че вместо тях може да се появи нещо ново (а по въпроса дали наистина това трябва да бъде обект на отделен член, някои юристи изказват резерви).

Второ, колкото повече време изминава от края на управлението на „Право и справедливост“, толкова повече в обществената памет избледнява истинската картина за Четвъртата Жечпосполита* и заплахите, които тя носеше за полската демокрация и за свободата на гражданите. Тези няколко спокойни години, през които т. нар. лагер на IV република бе изтласкан в периферията, доведоха до това, че поляците се почувстваха в безопасност и престанаха да смятат, че гаранциите за свобода на медиите имат фундаментално значение за личния им живот и за съдбата на страната.

Направо казано – те загубиха бдителността си и не се опасяват, че държавната власт би могла да направи нещо лошо на вестниците, които четат. Днес поляците смятат, че по-опасни от авторитарните попълзновения на десницата са претенциите и апетитите на големите корпорации, които се стремят да принудят медиите и обществото да се подчинят на техните бизнес интереси.

В реалиите на Полша от 2012 г. може би за това има основания. Но не бива да се заричаме, че настоящото положение на нещата е постоянно и неизменно во веки веков. Фицо отвоюва Братислава, а Варшава също може да бъде отвоювана, ако не от Качински, то от Збигнев Жобро или политик от някой друг лагер, който да проявява подобна привързаност към стандартите на „държавата на закона“. Затова даже по времето на демократичен просперитет трябва да имаме медии, които са подходящо осигурени и укрепени за всякакви случаи.

А дали днес те са осигурени и укрепени? Дали настоящият закон за печата, независимо че е приет по времето на ПНР, представлява достатъчна гаранция за свободата на словото? Доскоро бих отговорил утвърдително на този въпрос, но след натрупания през последните петнайсетина месеца опит промених мнението си.

През изминалата една или две години като редактор в полското издание на „Нюзуик“ все по-често се изправях пред ситуации, в които получавах за печат „опровержения“, които противоречаха на фактите и огласяваха очевидни неистини. Когато пък отказвах публикуването им, авторите се обръщаха към съда, който признаваше исковете им и разпореждаше да се публикува текстът, въвеждащ в заблуждение читателите.

Това не произтичаше от буквата на закона за печата, а от неговата екстравагантна и абсурдна интерпретация, която напоследък започна да взема връх в полските съдилища. Така съдиите все по-често застават на позиция, че опровержението изразява „субективната истина на опровергаващия“. А това, че тази истина не намира потвърждение във фактите? Няма значение. Фактите нямат значение, от значение е състоянието на разума и съзнанието на опровергаващия. Затова – смята съдът – редакторът не бива да проучва дали твърденията в опровержението съвпадат с истината, или не. Той не бива да отказва публикуване на опровержение поради несъответствие с фактите, даже ако то съдържа очевидни лъжи и глупости.

Разбира се това становище на полските съдилища не произтича от закона, който твърди единствено, че редакторът е длъжен да публикува „смисленото и обвързаното с факти опровержение на неправилната или неточна информация“. Би могло да се стори, че от тази формулировка произтича постулатът за придържане към истината, разбирана като съгласуваност с фактите. Че ако публикуваната информация е била истинна и прецизна, тогава няма какво да се опровергава. Но съдилищата не са на това мнение.

Честно казано, направо съм изумен, че тази възможност да бъдат принуждавани вестниците да публикуват глупости и лъжи се прилага относително рядко. Може би това произтича от моралните скрупули на заинтересованите лица, на които понякога не достига смелост да лъжат право в очите и да искат съдът да признае думите им за правда. А може би просто познанието за това как полската Темида интерпретира закона за печата още не се е разпространило във всички среди? Ако е така, ще трябва търпеливо да почакаме. Скоро всички ще се ориентират, че могат чрез съда да принудят някой вестник да публикува едва ли не произволен текст и още повече – безочливи лъготии.

Тази негативна нагласа на полските съдилища към пресата е навярно следствие от бруталността на жълтите издания, които в гонитбата на печалба често нарушават етичните норми. Богатите клюкарски списания и таблоиди могат да си позволят да наемат ловки юристи, които умеят да четат като дявола евангелието и да ги защитят от жалбите на пострадалите лица или очернени институции. Тези юристи до съвършенство са овладели умението да оборват исковете за публикуване на опровержения. Затова е разбираемо желанието за противопоставяне на това медийно могъщество. Може да бъда разбран съдията, който в спора между богатия издател и гражданина, иска да изравни силите и затова обръща повече внимание на аргументите на по-слабата страна.

Същината е в това, че животът не обича черно-белите схеми. Не всеки вестник е брутално и грабливо жълто издание. Не всяка критика в пресата е безогледна и неоснователна атака. И не всеки критикуван е невинно пострадал.

След като Конституционният трибунал ни е принудил да обновим предписанията за опровержението и отговора в печата, може би си струва да се замислим върху всичко това, преди да бъде приет новият закон. Отправям този призив към сенаторите.

Уважаеми господа, бихте могли още мъничко да поработите, защото това, което сте измислили, не решава нито един от досегашните проблеми, а само създава нови.

БТА

* Четвърта Жечпосполита – политически термин, който описва необходимостта от основни промени в държавното устройство на настоящата Трета Жечпосполита (т.е. полска република); терминът бе използван през 2005 г. в предизборните кампании на партията „Право и справедливост“ и Лех Качински, които спечелиха съответно парламентарните и президентските избори през тази година – бел. прев.

** Бивш виден член на „Право и справедливост“; основател на политическото движение „Солидарна Полша – бел. прев.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.