Забраната на пушенето стигна до царството на пурите
Асошиейтед прес
За Куба е нещо типично, след като хапнеш, да изпиеш чаша ром и да изпушиш една ароматна пура. Тази карибска страна е известна по целия свят със силните марки пури „Коиба“, „Монте Кристо“ и „Ромео и Жулиета“, но техните любители на острова са принуждавани все по-често да ги пушат навън.
Редица държавни ресторанти в живописната колониална част на Хавана тихомълком през последните седмици забраниха пушенето в закрити помещения, тъй като властите там налагат въведена още през 2005 г. мярка, която се пренебрегва почти навсякъде в страната.
Целта е да се подобри усещането от храната и да се предпази здравето както на клиентите, така и на служителите, но това също така предизвиква учудване у любителите на пури и пушачите, които казват, че правото да си запалиш е част от очарованието на тропическата страна. От Ню Йорк до Пекин в градовете вече се разпространява тенденцията да се забранява пушенето на обществени места.
„Зони, забранени за пушене? Това не е за вярване!“, възкликва Михаел Кунце, 59-годишен директор на детска градина, който се наслаждаваше на голяма пура и пиеше ром с кола в хотел „Конде де Вилануева“ – там се намира едно от най-популярните места за пури в града.
Кунце и шестима други пушачи от Хамбург бяха дошли на деветдневна „тютюнева обиколка“, дегустирайки по три пури на ден и избирайки си по 50, за да си ги занесат у дома. „Това забраната за пушене го имаме в Европа, в Германия, но не искаме да има такова нещо и тук“, каза той, докато от върха на пурата излизаше ароматен дим. „Затова сме тук. Не за да седим в някакво малко фоайе за пушене, не. Никога.“
Служители казват, че „Конде де Вилануева“, любимо място на дошли заради пурите туристи, ще продължи да разрешава на гостите и клиентите да пушат.
Поне девет държавни ресторанта в малката, пълна с туристи колониална част на Хавана са забранили пушенето в закрити помещения от края на 2011 насам, а други ще сторят това в близко бъдеще, каза Таня Сибори от „Абагуанекс“ – държавния орган, който отговаря за туризма в Старата Хавана.
Засегнати са само закритите помещения за хранене с климатична инсталация, а всички ресторанти на „Абагуанекс“ все още разполагат с места за пушене, но на открито. Не е ставало въпрос да се въведе забрана и в баровете и нощните клубове, а собственикът на един от частните ресторанти в Хавана каза, че не е получавал никакви инструкции затова дали и т.нар. „паладарес“ частните заведения в Куба трябва да приложат разпоредбата.
Представители на „Абагуанекс“ описаха тенденцията като нещо, което не е спуснато отгоре, но заявиха, че в даден момент може да се превърне и в официална разпоредба. „На световно равнище се води кампания, в която ние също трябва да вземем участие и да помагаме за осигуряването на по-здравословни места дори и за самите пушачи“, казва Сибори.
Клиентите все още могат да се насладят на пура след вечеря – просто се преместете на някоя от външните маси, моля, където можете да гледате как хората вървят по старинните павирани площади и се наслаждават на лекия тропически бриз. „В Куба има вечно лято и можеш да се възползваш от терасите и външните пространства“, допълва Сибори.
Все пак подобна мисъл предизвиква ужас у някои в Куба. Островът има дълбоко вкоренена култура на тютюнопушене и е горд със своето световноизвестно производство на пури, което миналата година е докарало 401 милиона долара от продажби. Когато имаше недостиг на други стоки, цигарите години наред продължаваха да са част от купонната система на острова.
Дори и непушачите обичаха субсидирания тютюн, който те продаваха на черния пазар или разменяха за други стоки.
Но Фидел Кастро през 1985 г. по лекарско предписание се отказа от своята любима марка пури „Коиба“ и властите започнаха постепенно да обезсърчават пушачите.
Днес в държавния радиоефир звучат информации за ползата от отказа от пушенето, а на кутиите на цигарите има предупреждения за вредите за здравето. Автоматите за цигари изчезнаха. Още през 90-те години властите започнаха постепенно да премахват тютюневата дажба и през 2010 г. я отмениха напълно. Кастро дори се шегуваше с вредите от пушенето на пури, казвайки, че „най-доброто, което можеш да направиш, е да ги дадеш на врага си“.
Все пак според данните на правителството четирима от всеки десет кубинци пушат – но това е доста по-малко в сравнение с равнищата през 70-те години, вариращи между 60 и 70 процента. От 2005 г. насам в Куба действа забрана на пушенето в театри, магазини, таксита, ресторанти и други закрити помещения.
Но мнозина не знаят за закона и е често срещана гледка да видиш хора да палят спокойно практически навсякъде, където на теория не би трябвало да го правят: офиси, стълбища, асансьори, автобуси, влакове. Селските стопани стават рано сутрин, за да нагледат посевите, с цигара в устата, а дори и възрастни жени бродят по разбитите градски улици, дъвчейки тютюн за пури.
„Това е нация от пушачи, страна, в която тютюнът е важна традиция“, обяснява Сибори. „Да променим навици, които са част от нашите корени, е доста трудно. Предполагам, че малко по малко нещата ще бъдат приложени и ще има ефект, но все пак мисля, че има да се свърши още доста работа.“
Инициативата на „Абагуанекс“ се изпълнява без никакъв шум и без изобщо да се съобщава за нея в държавните медии. Един следобед неотдавна в кафене „Ел Меркурио“ масите бяха пълни с френски туристи, похапващи свинско филе, ориз, фасул и пържени банани. Липсваше само старата димна завеса, която преди се стелеше над масите.
Сервитьорите казаха, че се радват, че вечер могат да се приберат у дома, без дрехите им да миришат на пепелник. Готвачите излизат за по цигара навън, както изглежда, без да се оплакват. Все пак на някои места все още може да се види нелегално пушене късно вечер, когато повечето клиенти са си тръгнали.
„Защо не?“, пита Томас Габриш, преподавател по музика в Дюселдорф, Германия, който пушеше пурета пред „Ел Меркурио“, запитан дали има нещо против забраната за пушене на закрити места. „Мисля, че пушенето пречи на доста хора. За мен не би било проблем. Но мисля, че доста хора биха искали да си пушат вътре.“
Подобно усещане изрази и Дирк Бродерсен, един от ентусиастите от Хамбург, който каза, че е приключение да си имал възможност да пушиш предишната вечер в приземен музикален клуб. „Какво е Куба? Ром, пури, слънце и хора“, каза Бродерсен. „Кубинският джаз без пури не е толкова хубав.“
БТА