Кога ще забранят Национал-демократическата партия?

в. Независимая газета

Германските власти така и не се престрашават да приключат въпроса с Национал-демократическата партия (НДП), която се явява базова платформа на неонацистките сили. Тези дни в Берлин по този въпрос бе свикано специално съвещание на шефовете на федералното и регионалните министерства на вътрешните работи. Обаче, за разочарование на демократичната общественост, очакваната препоръка да бъде сезиран Конституционният съд с искане за забрана на НДП отново не бе приета.

Колкото и да е странно, така бе дезавуирано единодушното решение на министър-председателите на 16-те провинции за бърза процедура на забраняването на партията, взето на среща в Берлин още в средата на декември. Тогава министрите на вътрешните работи получиха указания да съберат за тази цел до края на март необходимите факти и доказателства. Март обаче е към края си, а задачата не е изпълнена.

Вместо това координационният правоохранителен орган, заседаващ под ръководството на федералния вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, се ограничи засега само да деактивира внедрените в НДП агенти на Федералната служба за защита на конституцията (вътрешното разузнаване). Ще припомним, че масовото им присъствие в ръководните структури на неонацистката партия, съпроводено с неизбежно дейно участие в пропагандата и акциите й, попречи на Конституционния съд през 2003 г. да удовлетвори искането на правителството и Бундестага за забраната й.

След като съобщи за тази жертва, съвещанието се върна към задачата от декември и се договори най-сетне да започне събирането на „систематични доказателства“ срещу неонацистката партия. За това проучване, за начална точка за което е взета 2008 г., са предвидени шест месеца. И едва след това, най-рано в края на годината, министрите ще се върнат към въпроса дали да сезират конституционния орган във връзка с НДП или не. Неопределеността остава.

Полемиката около забраняването на НДП продължава във Федерална република Германия вече няколко десетилетия. На западногерманската политическа сцена тази партия изплувапрез 1964 г., а след обединението получи подкрепа и в източните региони, където сега има фракции в два ландтага (парламенти в провинциите). Отдавна е доказано, че идеологията й има нацистки характер. Фюрерите й не признават военните престъпления на хитлеристите и Холокоста, проповядват расизъм и ксенофобия.

Федералната служба за защита на конституцията официално смята НДП за дясноекстремистка. Регистриран е ръст на актовете на насилие от страна на нейни членове, както и на стотици сродни по дух и стремежи организации и групи. Провокационните маршове на неонацистите внасят смут в германските градове.

Всичко това стана още по-нетърпимо след случайното разкриване през ноември 2011 г. на терористичната клетка Националсоциалистическо нелегално движение. Тройката активни бойци (двама от тях бяха или убити, или се самоубиха при задържането им, а третата – Беате Шапе, е арестувана) безнаказано действала 10 години. Скандалност на историята прибавя фактът, че в обкръжението й имало платени информатори на контраразузнаването и полицейските служби. Те обаче или са били слепи, или са прикривали бандата, или в съответните инстанции не са придавали значение на „сигналите“.

В това време нацистките терористи извършили поне 10 ксенофобски убийства. Бандата взривявала бомби, обирала банки. В хода на разследването на престъпленията бяха разкрити тайните й съучастници, които доставяли оръжие и експлозиви и помагали да се укрива. Но най-важното – стана очевидна не само пряката идеологическа взаимовръзка между Националсоциалистическото нелегално движение и НДП, но и бяха доказани познанствата на терористите с нейни видни функционери.

Засега обаче няма реален напредък по въпроса с ликвидирането на базовата неонацистка структура. Внедрената в нея агентура, наброяваща според някои данни до 100 тайни информатори, се очаква да бъде деактивирана от 2 април. Как обаче да се провери, дали това наистина е така, че те вече не пращат донесения и не получават пари? А без подобна пълна яснота и новото събиране на доказателства за противоконституционността на НДП може да се окаже безполезно.

Освен това се разгоря юридически спор доколко германският основен закон изобщо допуска забраняване на политически партии. Редица политици и министри се опасяват, че и новото обръщане към Конституционния съд може също да претърпи фиаско.

Текстовете от Конституцията на Федерална република Германия, свързани със забрана на партии, отчасти действително са противоречиви. Но Себастиан Едати – председател на подкомисията за разследване на престъпната клетка Националсоциалистическо нелегално движение в Бундестага, смята, че проблемът е в подхода: „Дали се търсят основания за отказ от искане за забрана или, напротив, възможности то да бъде обосновано“. Заслужава внимание и мнението на Винфред Хасемер, бивш магистрат от Конституционния съд. Той казва: „В Европа знаят, че към забраната на дясноекстремистка партия в Германия трябва да се подхожда по-различно, отколкото например в Белгия“.

Наистина проблемът е в това. При цялата стабилност на демокрацията в нова Германия, миналото й крие предупреждение. За нея е най-малкото неприлично, че неонацистка партия не само съществува, но й до голяма степен се финансира от данъците. Разбира се, тя не представлява заплаха за Федералната република в смисъл на завземане на властта. Но при 6000 членове тя все пак бе подкрепена от над 635 000 гласоподаватели на последните избори за Бундестаг през 2009 г., а това не е за пренебрегване.

Огромното мнозинство от германците познават поуките от историята и следвоенната заповед, изискващи в страната да не се допускат и дори заченки на идеологията на Третия райх. Акциите на неонацистите навсякъде – както стана тази събота във Франкфурт на Одер, срещат отпор от демонстранти антифашисти. Много партии и организации настояват усилията за забраняване на НДП да бъдат доведени докрай. Така че тази глава още не е затворена.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.