Разногласия в Берлин за мира в Близкия изток

сп. Шпигел

Гидо Вестервеле. Снимка: ДПА/БТА

Канцлерката Ангела Меркел и външният министър Гидо Вестервеле имат разногласия по близкоизточната политика. Меркел избягва да се противопоставя на Израел по големи въпроси, докато Вестервеле би искал да покаже повече подкрепа за палестинците. Конфликтът заплашва да подкопае репутацията на Германия като надежден партньор в региона.

Целите на Гидо Вестервеле звучат впечатляващо. Германският външен министър иска да насърчи палестинците да работят за решение с две държави чрез преговори, казват служители на министерството в Берлин, като отбелязват, че това съответства на „усилията за подкрепа на преки преговори между Израел и палестинците“. Изглежда като че германският външен министър се стреми да донесе мир в Близкия изток.

Когато Вестервеле и някои от неговите колеги в правителството приемат в сряда в Берлин палестинска правителствена делегация, те ще се сблъскат със суровата реалност. На срещата на т.нар. Германско-палестинска направляваща комисия германското правителство ще обещае 72,5 милиона евро (96 милиона долара) за проекти за образование, полиция и развитие, което е по-скоро капка в морето, отколкото голямо дипломатическо настъпление.

Но причината за това не е просто трудната ситуация в Близкия изток. То отчасти се дължи на разногласието между германската канцлерка Ангела Меркел и Вестервеле по въпроса за подхода на германското правителство към тази ситуация. Конфликтът между тях, който едва ли вече е таен, отслабва германската външна политика в един от най-опасните региони в света.

Разногласието е опасно и защото Берлин скоро може да се окаже изправен пред по-рискова ситуация. Ако Израел нападне Иран, за да му попречи да се сдобие с ядрени оръжия, германското правителство ще трябва бързо да заеме позиция. А ако това се случи, Германия няма да може да си позволи вражда между канцлера и външния министър.

Сегашното разногласие се върти главно около въпроса какъв натиск да оказва правителството върху Израел, за да тласне напред мирния процес. Въпреки всичките критики срещу израелския министър-председател Бенямин Нетаняху Меркел не иска да се противопоставя на Израел по ключови въпроси. Вестервеле, от друга страна, иска Германия да е по-благосклонна към палестинците, отколкото е в момента. И двамата политици се опитват сами да постигнат целите на своите политики.

Вестервеле обяви планове за повишаване на статута на палестинската делегация в Берлин, без преди това да съгласува действията си с канцлерството. Това беше важна символична стъпка, обсъждана неколкократно от правителството. Статутът на Палестина е един от най-спорните въпроси между Израел и палестинците, поради което би било разумно Берлин да излезе с единна позиция.

Вместо това външният министър обяви по време на посещение в Рамала през февруари, че в бъдеще главният палестински представител в Берлин Салах Абдел Шафи ще бъде повишен в ранг посланик. Сътрудници на Вестервеле казват, че и израелците, и канцлерството са били предварително уведомени за решението.

Но други участници в събитията не са съгласни с тази версия на историята. Израелците казват, че изявлението на Вестервеле в Рамала е било пълна изненада за тях. Служители от канцлерството също са разочаровани от Вестервеле.

Версията на външното министерство противоречи на факта, че Вестервеле е искал да обяви повишаването на статута на палестинската делегация по време на посещение на палестинския президент Махмуд Абас в Берлин през май миналата година. Той уведомил палестинците, но не и канцлерката.

Меркел обаче не била хваната неподготвена. Когато малко преди посещението на Абас тя
научила за намеренията на Вестервеле, той бил принуден да промени решението си, оставяйки палестинците с чувството, че са били измамени.

Меркел, от своя страна, също взема важни решения, без да уведомява външния си министър. Когато Нетаняху посети Берлин през април миналата година, тя каза, че Германия няма да подкрепи кампанията на палестинците за пълноправно членство в ООН.

Според висши дипломати от външното министерство това е било погрешно решение. По тяхно мнение канцлерката е трябвало да насърчи Израел да направи отстъпки по строителството на селища, вместо веднага да се съобразява с курса на Нетаняху. От тази гледна точка Меркел е пропиляла удобна възможност.

По същата причина висши служители от външното министерство сега са критично настроени към решението да се достави подводница на Израел, което беше потвърдено от германското правителство миналата седмица. Първоначално Меркел се е противопоставила на Нетаняху, но е склонила за сделката, след като Израел е казал, че ще деблокира събрани от данъци пари за Палестинската власт.

Дипломатите на Вестервеле твърдят, че Меркел е одобрила сделката за подводницата, без да получи нещо конкретно в замяна, тъй като Израел така или иначе е бил правно задължен да предостави средствата на палестинците. От друга страна, служителите от канцлерството са били загрижени да не обидят още повече Нетаняху.

Една от жертвите на враждата е палестинския представител Шафи. Въпреки че той може да се нарече посланик, точният му статут остава неясен. Например Шафи все още не знае дали палестинската мисия и неговата резиденция се ползват с дипломатически имунитет. А и той не е официално акредитиран като посланик. Изглежда, че в момента германското правителство не може да постигне съгласие дори по такива дребни въпроси.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.