Правда: Унгария и Румъния поглеждат към украински територии

Правда.ру

Унгария и Румъния заплашват териториалната цялост на Украйна. Това заяви Олександър Ефремов, оглавяващ фракцията на управляващата Партия на регионите във Върховната рада. Засега впрочем не е реагирал никой от украинските държавни ръководители.

„Не бива да се успокояваме. Много държави около Украйна имат териториални претенции към нас. Някои, например Унгария и Румъния, го заявяват открито. Затова трябва постоянно да сме в течение на проблемите в тези територии“, каза Ефремов по повод действията на румънците в Черновицка и Одеска област и на унгарците – в Закарпатието.

„Трябва да правим всичко, за да живеят добре хората у нас. И това е основният фактор. Ако той бъде подсигурен, никой няма да повдига подобни въпроси, да мисли как да мине към друга държава. Съответно парламентът и правителството имат задача да осигурят това. И ще бъде сложен край на всички териториални въпроси“, подчерта Ефремов.

Повод за изявлението му бяха действия на унгарците от Закарпатието, подкрепени от будапещенски политици. Маджарите в региона – 12-13 на сто от местното население, се обявиха за създаване на етническо автономно образувание в Притисянски район от Закарпатска област.

Те приканиха и за връщане към опита от изборите за Върховна рада през 1998 и 2002 г. Един от едномандатните окръзи тогава бе разположен на територия, заселена главно с унгарци, което им даде възможност да изпратят в парламента свой депутат.

Смисълът на маджарските искания бе разяснен от унгарския посланик в Украйна Михай Байер в интервю за местното електронно издание „Уикли“. „Украинските унгарци биха желали да образуват автономно формирование и сами да си движат нещата в Украйна (…) Унгарското правителство предложи да подкрепи инициативите на легитимни политически организации на закарпатските унгарци (за създаването на автономно образувание, бел. на „Правда“). Това е инициатива на една от двете унгарски партии в Закарпатието“, отбеляза дипломатът.

„В Крим има автономна република, в Европа има автономни региони. В Молдова, където съм работил, е създаден автономен район за гагаузите, в Румъния още по времето на Чаушеску (60-те – 80-те години, бел. на „Правда“) имаше Трансилванска автономна област. Заявявам, че Унгария няма претенции към целостта на Украйна (…) Тази идея (за автономна област, бел. на „Правда“) датира вече от няколко години. Това, че унгарска партия в Украйна отново се връща към нея, има връзка главно с културния, образователния аспект и с въпроса за запазване на идентичността“, поясни Байер.

Посланикът подкрепи и идеята за създаване на „унгарски“ окръг на изборите за Върховна рада. „По-рано в Закарпатието имаше мажоритарен окръг, където унгарските гласоподаватели бяха мнозинство. Сега такъв няма. Закарпатските унгарци молят да бъде възстановен и унгарското правителство подкрепя това. Става дума районът да може да излъчи кандидат от унгарски произход за депутат във Върховната рада. И това ще е изборът на всички избиратели, не само на етническите унгарци“, изтъкна дипломатът.

Байер не отрече, че Унгария раздава паспорти на хора от Закарпатието, макар да знае чудесно, че двойното гражданство в Украйна е забранено. „През лятото на 2010 г. Унгария прие поправки в закона за гражданството, според които унгарците от цял свят имат право да подават молби за унгарско гражданство при облекчени условия. Получаваме подобни молби и от граждани на Украйна. Статистика липсва, тъй като става дума за защита на лични данни и правителството няма право да ги обнародва“, заяви посланикът.

Горе-долу по същия начин стоят нещата и с Румъния. Президентът Траян Бъсеску не крие, че страната му раздава паспорти на хора от Буковина (Черновицка област) и част от Одеска област в Украйна. Заявяват го на всеослушание и други румънски политици. Има данни, че с румънски паспорти вече са се сдобили поне 100 хиляди жители на Черновицка област – от общо под 900 хиляди души.

Доколко са опасни за украинската държава действията на Унгария и Румъния? Помолихме за отговор Виктор Мироненко, директор на Центъра за украински изследвания в Института за Европа към Руската академия на науките, и украинския политолог Володимир Скачко, главен редактор на в. „Киевски телеграф“.

Виктор Мироненко:

„Събитията в Закарпатието и Буковина със сигурност тревожат украинските власти, поне защото Унгария и Румъния открито раздават там свои паспорти. Преди няколко години в Закарпатието имаше скандал заради неща, които наприказва при посещение в региона унгарският президент.

Положението е сложно и нищо чудно в Закарпатието и Буковина да припламне нещо в политически план. Военна опасност за Украйна обаче няма. Унгария и Румъния са членки на ЕС и НАТО и никой не би им позволил да прекрачат опасната черта.

Неотдавна в Молдова имаше демонстрации, чиито участници носеха прорумънски лозунги и скандираха, че били румънци. Това може да насърчи румънците и унгарците в Украйна също да организират акции. Спорът за положението им може да се активизира, но едва ли ще се стигне до открит сепаратизъм. По-скоро се очертава хора от румънското и унгарското малцинство да емигрират от Украйна.“

Володимир Скачко:

„Преди няколко години, още през управлението на Виктор Юшченко, Украйна изгуби в полза на Румъния делото за шелфа край Змийския остров в Черно море. Така бяха преразгледани пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г., следвоенните документи, Хелзинкският акт от 1975 г. за нерушимост на границите. Украинците сами си докараха беля – „оранжевите“ власти заклеймяваха пакта Молотов-Рибентроп, забравили, че благодарение на него Украйна получи Галиция, Западна Волиния, Буковина и Закарпатието. И ето че си изпатиха – днес Румъния и Унгария са готови да преразгледат границите.

Сегашните изказвания, които прави фракционният лидер на Партията на регионите, идват оттам, че в Украйна се търси патриотизъм. На всички обаче им е втръснало от антируски приказки, тъй че захванаха да говорят за Румъния и Унгария.

Лошото е там, че Украйна балансира на ръба на политически, икономически и социален колапс. И хората с румънски и унгарски произход гледат да се спасят от потъващия кораб. Принципът, заложен преди 21 години в създаването на независима Украйна (че руснаците ще се чувстват там по-добре, отколкото в Русия, унгарците – отколкото в Унгария и т. н.) вече е подкопан.

Какво обаче върши властта – например в Закарпатието? Неотдавна там пратиха за три години в затвора лидера на русинското етническо движение отец Димитрий Сидор. И защо? Защото местните русини не пожелаха да бъдат украинизирани насилствено и са прави за себе си. Както не желаят да бъдат украинизирани също румънците и унгарците.

Онова, което виждаме в Буковина и Закарпатието, представлява пълзящ сепаратизъм, узрял в Украйна и получил подкрепа отвън. И нищо чудно, че Румъния и Унгария бранят своите сънародници. Колкото до претенциите на тези държави, с тях да се оправят ЕС и НАТО, щом са техни членки.

Уви, от украинската държава все по-често лъха трупна миризма, белег на пълзяща развала. Тъкмо това виждаме в случая със закарпатските унгарци и техните претенции за автономия.“

БТА