Студена война за председателския пост на Общото събрание на ООН

Обвинения в заплахи, предателства в стила на Студената война и задкулисни опити на Русия да накаже бивша съветска република превръщат едни рутинни избори за престижен, но основно церемониален пост в ООН в ожесточена дипломатическа битка. Сърбия и Литва кандидатстват за председател на 193-членното Общо събрание на ООН. Постът с 12 месечен мандат включва председателстване на годишните срещи на световните лидери в Ню Йорк през септември и други форуми на ООН.

Но Общото събрание няма реална власт. За разлика от 15-членния Съвет за сигурност, който може да приеме юридически задължителни резолюции и да разреши санкции или военни интервенции, решенията на Общото събрание са всъщност препоръки без юридическа сила.

При все това, и постоянният представител на Литва в ООН Далиус Чекуолис, и сръбският външен министър Вук Йеремич искат този пост, който в момента се заема от постоянния представител на Катар в ООН, Насир Абдулазиз ал Насер. Ако никой от двамата не оттегли кандидатурата си, те ще премерят сили в тайно гласуване на Общото събрание през юни, нещо рядко в историята на организацията.

По традиция председателството на Общото събрание, или както дипломатите обикновено го назовават с инициалите му „ПОС“, се поема на ротационен принцип сред петте регионални групи на държавите членки на ООН. През 2012 2013 г. е ред на групата от Източна Европа.

В разговор с репортери в Ню Йорк в началото на месеца Чекуолис и литовският външен министър Аудронюс Ажубалис изразиха раздразнението си, че Сърбия се стреми към поста, който те желаят от 2004 година насам. „И за нас дойде времето да бъдем представени“, заяви Ажубалис. Той добави, че работата на Чекуолис като председател на Икономическия и социален съвет, един от шестте основни органи на ООН, през 2007 г., е дала на пратеника на Вилнюс в ООН огромен опит за поста.

Сърбия, кандидатка за членство в Европейския съюз, излизаща от продължила над 10 години изолация след войните на Балканите през 90-те години на миналия век, никога не е правила опит да заеме пост в ООН. „Сега за първи път Сърбия издига кандидатурата си за пост в системата на ООН“, заяви Йеремич в интервю за Ройтерс. „Всички останали страни от нашия регион са имали шанса да се кандидатират или да заемат постове или в Съвета за сигурност, или в Общото събрание“, заяви 36-годишният министър.

Йеремич стана познато лице в ООН през последните години, яростно защитавайки позицията на Сърбия в Съвета за сигурност и Общото събрание срещу обявената от Косово през 2008 г. декларация за независимост от Белград, която според сърбите е незаконна. Но Йеремич, който е един от най-дългогодишните външни министри в Европа, може би има и други причини да се стреми към служба в Ню Йорк.

Сръбски анализатори и западни дипломати казват, че Йеремич е изгубил подкрепата на ръководството на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която е част от управляващата коалиция, най-вече поради поредица дипломатически неуспехи в реакциите на Белград срещу косовската независимост. Парламентарните избори в Сърбия са насрочени през май.

Дипломати от 23-те страни от Източноевропейската група дадоха ясно да се разбере, че биха предпочели да не търсят помощта на Общото събрание за решаване на въпроса кой от тяхната група да заеме поста. Последният път, когато Общото събрание гласува за ПОС, беше през 1991 година.

„Този въпрос извиква враждебни чувства от времето на Студената война“, заяви източноевропейски дипломат, пожелал да запази анонимност. Литва, член на Европейския съюз, намекна, че Русия може би насърчава Сърбия, за да накаже балтийската държава за твърденията й относно Втората световна война. Западни дипломати казаха, че Москва лобира срещу Вилнюс в полза на Белград.

„Чухме в неофициални разговори, че Русия е обсебена от това как виждаме историята на Втората световна война“, заяви Ажубалис. Чекуолис каза, че руснаците предупредили Литва още през ноември 2011 г., че „може да има и други кандидати“. Руската неприязън към бившата съветска република, възвърнала си независимостта след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. може би се дължи на изявленията, направени от Чекуолис през май 2010 г. на сесия на Общото събрание по случай 65-ата годишнина от края на Втората световна война.

„За нашия народ краят на войната не донесе свобода“, заяви Чекуолис. „Напротив, последва окупация и ново анексиране на Литва от Съветския съюз“. „Моята страна беше подчинена на друг тоталитарен режим, този на съветския комунизъм“, каза той.

Представителството на Русия в ООН не скри раздразнението си от думите на Чекуолис, но категорично отрече всякаква роля в кандидатстването на Сърбия, силен съюзник на Русия, за ПОС. „От самото начало ние открито сме заявявали на литовците, че не можем да подкрепим кандидат за председателството на Общото събрание, който не разбира значението на победата над нацизма – същата таза победа, която направи възможно създаването на Обединените нации“, заяви мисията в изявление до Ройтерс.

Ажубалис също така обвини Йеремич, че заплашва Литва с дипломатически ответни мерки, ако Чекуолис откаже да се оттегли от надпреварата, казвайки, че Сърбия ще се опита да блокира кандидатурата на Литва за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2014-2015 година.

Йеремич, който според дипломати има шансове да победи Чекуолис при гласуване, отрече да е заплашвал литовците, но потвърди, че им е казал, че Белград ще лобира в тяхна полза за получаване на място в Съвета за сигурност, ако Чекуолис оттегли кандидатурата си за ПОС.

БТА