БРИКС – ефектен финал за третия президент на Русия
РИА Новости
Непредпазливо би било да твърдим, че Дмитрий Медведев току-що е приключил последното си пътуване в чужбина като президент на Русия (до Индия, за срещата на върха на БРИКС). Тя обаче бе последният му голям, предварително планиран международен форум – други не се очертават, докато не напусне президентския пост. И трябва да признаем, че срещата в Делхи бе наистина ефектна: стана очевидно, че БРИКС стремително расте и се развива, може дори да се превърне в „организация“. Прочее, като цяло третият президент на Русия приключва твърде добре външнополитическата си дейност.
Икономическият акцент
И държавата домакин, и другите участници в тази четвърта среща на върха на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка положиха усилия да покажат, че форумът е предимно икономически. Общо взето изглеждаше, че ключова тема е съвместната позиция на петимата лидери в световния икономически растеж спрямо Сирия, неразривно свързания със Сирия Иран и т. н. Към края на срещата обаче се натрупаха още много данни за позицията на участниците по икономически въпроси.
Взети са решения за евентуално взаимно кредитиране в национални валути, също и за увеличени вноски и квоти (което ще укрепи ролята на „петорката“) в МВФ. Ето смисъла: държавите от БРИКС продължават да се подпомагат взаимно в плавния преход към световна многовалутност, изобщо заздравяват своите позиции. Засега – в рамките на финансовата „двайсеторка“, събрала страните, определящи като че ли всичко в нашия свят.
Имаше и нови идеи за сътрудничество, които бе решено да се „проучат“. Важно е, че притокът на подобни идеи нараства, с всяка година научаваме за все повече неща, които страните ни могат да вършат съвместно. Това отразява като цяло успеха на самата идея за БРИКС.
Господин Рубини да не се тревожи толкова
Тук е мястото да позлорадстваме малко по повод тенденцията да се пророкува краят на БРИКС – а това е цяла индустрия дори в Русия, горе-долу като индустрията с предсказанията за крах на Китай. И ето че през януари т. г., в навечерието на поредния Световен икономически форум в Давос Нуриел Рубини заяви, че Русия трябвало да бъде зачертана като член на БРИКС – по икономически и политически причини.
Рубини между другото е човекът (или поне единият от тях), измислил самото съкращение БРИК (навремето без „С“, сиреч без Южна Африка) за страните с бурно развиваща се пазарна икономика, докато САЩ и ЕС носят всички белези на системна криза. А според мнението на публициста от САЩ Джеймс Трауб е по-хубаво да няма никакъв БРИКС, а вместо него да има „разширена ИБСА“. Това са пак Индия, Бразилия и Южна Африка (които наистина уреждат и тройни срещи помежду си); ако пък добавим Турция и Индонезия, получаваме ИБСАТИ.
Защо всъщност? Защото държавите от ИБСА са „уважавани демокрации“, Турция и Индонезия – също, обаче тия другите – Русия и Китай – знаем ги колко струват … Въпросът не е доколко са демократични турците или бразилците. Нито пък дали, ако приемем сериозно да делим страните на „демокрации“ и „автокрации“, може завинаги да се простим с надеждите да схванем каквото и да било в този свят.
Основното тук е, че множество хора – и понякога искрено, съвсем не разбират какво всъщност представлява БРИКС. Има например сума ти желаещи да напомнят закоравялото взаимно недоверие между Индия и Китай след войната от 1962 г. (Какво да мислим тогава за растящата индийско-китайска търговия, надхвърляща вече 60 милиарда долара? И за това, че Китай е станал основен търговски партньор на Индия?)
Може също да повдигнем вежди в недоумение: какво прави в тоя списък Южна Африка? Или да се впуснем в размишления, че петте държави са физически раздалечени и няма начин да формират регионален търговски блок. Следва класическият, доста погрешен извод: щом не виждам какво сплотява БРИКС, значи БРИКС няма да го бъде дълго.
Но точно това е същността на нещата – различните икономически реалности, също като темповете на растеж или споровете и противоречията, не само че не пречат БРИКС да съществува, а го циментират. Тъкмо те определиха създаването и развитието на БРИКС, първоначално точно въз основа на „спорещия“ индо-китайско-руски „триъгълник“, наричан РИК. После вече, през 2006 г., към него поеха бразилците, след това южноафриканците, а се появиха и други желаещи, което се разискваше твърде оживено в Делхи преди форума.
БРИКС съвсем не бе замислен като икономически или политически блок на еднакви или равностойни страни. БРИКС е само механизъм за консултации между висшите лидери на петте държави, целящ те да не си пречат взаимно, докато се развиват и печелят влияние на международната арена. „Да не се избутваме с лакти един друг“ – такъв би могъл да е девизът на БРИКС, един своеобразен пакт за ненападение.
Колкото до Нуриел Рубини, БРИКС не е създаден от него и няма той да решава кой да бъде зачертан от състава му. А за названието искрено му благодарим.
Общност във възгледите
И все пак дали БРИКС наистина е антиамериканска (или антиевропейска) организация, с основание разгневила „залязващите“ световни центрове на влияние? Зависи в какъв смисъл. При всяко положение трябва да избягваме класическата грешка на мнозина руски „експерти“, които виждат в целия проект единствено предизвикателство към враговете – един вид, „ние сме три милиарда и за нас прегради няма“.
Лесно е да видим, че икономическите стъпки на БРИКС са много премерени и целят само да хармонизират нашата роля в напълно „западната“ система от световни отношения с растежа на съответните икономики. Колкото до общите политически възгледи, тук нещата са по-интересни и по-сложни.
Въпросът дори не е само там, че и петте страни са в преходен стадий, че водят активни вътрешни дискусии (това бе усетено например в Делхи, където прекарах седмицата преди форума). Нито пък там, че наистина става дума за твърде различни държави. Те обаче имаха допирни точки и преди създаването на БРИКС през 2006 г.; имат ги и сега.
Общата позиция на петте страни за Сирия бе първи опит да излязат извън рамките на икономическата координация – в полето на борбата между идеи и подходи. Дали бе успешен? Кой знае. Миналата есен бе договорено да гласуват солидарно по всички сирийски резолюции в ООН, а и в други случаи. Но с поправка: въз основа на позицията на Арабската лига.
И тук постепенно се разбра, че тъкмо Лигата натиска Сирия по-силно от всички, за да навреди на нейния съюзник Иран. Та значи, днес всеки може гласно да негодува от Америка, но да се бори с арабите… Това е нещо ново и крие неясноти.
Тъй че солидарността в БРИКС не изтрая дълго. Дойде, и то скоро (около новогодишните празници) моментът, когато три от петте страни – Индия, Бразилия и РЮА, избраха неутралитета спрямо Сирия, изоставяйки останалите две, Русия и Китай.
Какво показа всъщност форумът в Делхи? Ще започнем с това, че първоначалните позиции на петте държави за Сирия остават непроменени, според всички нас става дума за обикновена гражданска война и тя трябва да бъде спряна с обикновени средства: никаква намеса отвън, примирие и преговори за постигане на компромис.
На заключителната пресконференция не беше казано много по темата – главно, че е необходимо политическо уреждане и диалог, изразена бе и подкрепа за сирийската мисия на Кофи Анан. В общи линии същото и за Иран. Подробности за други договорки – кой как ще гласува, явно ще изплуват по-късно.
В делхийския Институт за отбранителни и стратегически изследвания (Ай Ди Ес Ей) ми обясниха, че засега Китай и Индия гласуват в ООН, както преди, а останалите три страни могат да си позволят позиция, каквато пожелаят. Индия обаче получава към 80 процента от внасяния петрол от монархиите в Залива, а 20 на сто – от Иран. Положение, което не дава възможност да избереш едната или другата страна. Необходими са и двете. Изходът е само един – мир в Сирия, а не бива да забравяме, че тамошният режим съвсем не губи войната.
И последно. Правейки равносметка на срещата в Делхи, Дмитрий Медведев каза, че БРИКС ще се преобразува „във влиятелна международна организация“ и такава е позицията не само на Русия, а на всичките пет държави. Та това е сензация. За каква организация става дума? Със сигурност не за регионална като ЕС или АСЕАН.
Значи остава другият вариант – клуб на новите световни лидери. Нещо, способно един ден да се изравни по влияние с някогашната „голяма осморка“, водеща жалко съществуване днес. Медведев естествено няма да види раждането на такава организация още на сегашния си пост – ще трябва да минат година или две. Все пак обаче това е негово постижение.
БТА