Донесе ли папата пролет в Куба?
Ройтерс
Тридневното посещение на папа Бенедикт отбеляза нов етап в предпазливите опити на Римокатолическата църква да засили ролята си на управлявания от комунисти остров. Кардиналът на Хавана Хаиме Ортега го нарече „Пролетта на вярата“. Макар че не е ясно дали и как визитата ще промени нещо в Куба, повечето анализатори са съгласни, че наличието на каквито и да е признаци на „Кубинска пролет“, свързани с политическа промяна, са все още доста далечни.
Дори и да е така, посещението изглежда е осигурило на Църквата по-голяма роля в обществото и политиката в Куба – една потенциално значителна промяна в баланса на силите в страна, в която някога на вярата се е гледало с презрение.
„Католическата църква в Куба пое по-голяма роля. За първи път тя влезе в пряк диалог с правителството, пряк диалог, който има връзка с вътрешната политика“, каза Филип Питърс, експерт по Куба и вицепрезидент на базирания в щата Вирджиния институт „Лексингтън“, който е посетил месата в Хавана в сряда. „Църквата настоява за повече и по-дълбоки икономически реформи. Църквата също така настоява и за политическа откритост.“
Църквата се надява най-вече, че папската визита ще спомогне за духовното възстановяване на Куба, където след революцията от 1959 г. вярата е заклеймявана в продължение на десетилетия. Въпреки това силно отслабената Църква оцелява и остава най-голямата и най-влиятелна институция в обществото извън правителството – факт, който кубинските лидери сега изглеждат по-склонни от всякога да признаят, а може би и да компенсират.
Папа Бенедикт използва визитата, за да отправи „цял списък“ с молби в разговорите с Раул Кастро във вторник, включително официално обявяване на Разпети петък – до който остава само една седмица – за неработен ден в цялата страна, както и да окаже натиск за по-голям достъп до медиите и за откриване на религиозни училища.
Всъщност в последните години Църквата предприе някои малки стъпки в областта на образованието, предлагайки програми за извънкласно обучение в шепа църкви, както и часове в университета, предлагани от испанския католически Орден на пиаристите*. В края на миналата година правителството дори позволи на Църквата да открие магистърска програма по бизнес администрация в Семинарията в Хавана с помощта на хонорувани преподаватели от испанския Католически университет.
„СТОПЯВАНЕ НА ЛЕДА“ В ОТНОШЕНИЯТА
Визитата на папа Бенедикт Шестнайсети дойде 14 години след уникалното посещение на папа Йоан-Павел Втори през 1998 г., което според много кубинци е положило началото на стопяването на ледовете в отношенията между държавата и Църквата. През 1998 г. Фидел Кастро прие топло папата, а неговият брат и настоящ президент Раул Кастро беше още по-учтив при последното папско посещение, като посети и двете отслужени от Бенедикт меси, сядайки на първия ред.
Критиците, особено твърдолинейните кубински емигранти в Маями, както и някои правозащитници в Куба, смятат трансформацията в отношенията църква-държава за нечестив брак по сметка, поставяйки Църквата в уязвима позиция за нападки, че не прави достатъчно за защитата на човешките права на политическите дисиденти на острова, смятани от кубинското правителство за наемници на Съединените щати.
Църквата твърди, че ангажиментите й към правителството са необходимо приемане на политическата реалност в Куба. „Църквата няма да отхвърля категорично никоя политическа система. Църквата винаги ще работи в рамките на ограниченията на системата, за да намери начин да подобри живота и достойнството на хората“, каза отец Хуан Молина, директор на отношенията с Латинска Америка на Епископската конференция на САЩ. Нито пък Църквата се е отказала от демократичното начало.
„Макар че подобряването на отношенията е в интерес както на Католическата църква, така и на кубинското правителство, е ясно и че Църквата би искала да види политически реформи на острова,“ каза Джоф Тейл, програмен директор на Вашингтонския офис за Латинска Америка, либерален „мозъчен тръст“ в американската столица.
„Въпреки че може и да не видим веднага действия по въпроса с човешките права в Куба“ като резултат от папаската визита, според Тейл тя е „укрепила способността на Католическата църква да отваря място за диалог и дебати … важни за създаването на благоприятен за човешките права климат.“
В своите публични обръщения в Куба папата нееднократно направи препратки към нуждата от „истински реформи“, които са от съществено значение за изграждането на „обновено и открито общество.“
ОБЛАСТИ НА СЪГЛАСИЕ
Раул Кастро изглежда нямаше проблем с това, отбелязвайки в заключителните си коментари преди отпътуването на папата, че има много области, в които позициите на кубинското правителство съвпадат с изразените от папата, „въпреки, че е естествено да не мислим еднакво по абсолютно всички въпроси.“
За Куба визитата на Светия отец предлага придаването на така нужната легитимност в търсенето на международно признание, още повече имайки предвид здравословното състояние на основния им политически и търговски съюзник Уго Чавес – президентът на богатата на нефт Венецуела, който се бори с рака и се изправя пред трудно преизбиране на поста през октомври. Един от основните въпроси, по които Църквата и кубинското правителство споделят общи позиции, е нуждата на островната държава от икономически промени, за да се повиши жизненият стандарт.
Откакто пое управлението от болния си брат преди близо шест години, Раул Кастро въведе плахи, но ставащи все по-амбициозни реформи за ремонтиране на слабата кубинска икономика от съветски тип, включително съкращавайки един милион работни места в държавния сектор и правейки донякъде възможна частната инициатива в някои сектори на бизнеса.
Признавайки, че за Куба ще е трудно да се приспособи към тези реформи след десетилетия на строг контрол над икономиката и обществото, Бенедикт използва визитата си, за да предложи „конструктивната подкрепа“ на Църквата „в духа на диалога, за да се избегнат страданията.“
Посланието на папата за ново начало и помирение отекна сред много кубинци, търсещи промяна.
„Страната се нуждае от икономически реформи и физическо възстановяване, но има да се свърши огромна работа по духовното възстановяване. Християнството може да ни помогне“, каза Оскар Еспиноса Чепе, умерен представител на дисидентското движение на острова, хвърлен в затвора през 2003 г. за „престъпления срещу държавата“, преди да бъде освободен след 18 месеца по медицински съображения.
Някои кубинци остават скептични относно ролята на Църквата.
„Църквата не се нуждае от по-голяма тежест в обществото. Мисля, че обществото в сегашния си вид работи добре. Имаме си здравеоопазване и образование“, каза 66-годишната пенсионирана учителка Есперанса Гонсалес, която посети отслужената от папата меса в Хавана. „Ние сме готови за помирение, но не мисля, че изгнаниците в Маями го искат“, добави тя.
Но посланието на папата придобива популярност сред кубинските имигранти в САЩ, които макар че искат по-бърза промяна, също така съзират и капаните. „Не можеш да преминеш от тоталитарно към открито общество, без да понесеш големи страдания, без да направиш жертви,“ каза Карлос Саладригас, кубинско-американски бизнесмен от Маями, който също е посетил отслужените от папата меси. „Това, което ни съветва Църквата, е да направим каквото можем, за да помогнем промяната да е по-лесна за всички кубинци.“
Архиепископът на Маями, Томас Уенски, който тази седмица е довел в Куба група от няколкостотин живеещи в САЩ кубинци на специално папско поколонение, заяви следното: „Интересите на Светия отец и на Църквата са: какъвто и преход да настъпи тук в Куба, той да е безболезнен.“
БТА
*Орден на пиаристите – католически монашески орден от Испания, който се занимава с обучението и възпитаването на младежи – бел. ред.