Удавеното с. Бисер – вина има, виновни няма – заради калпави прокурори
В e-vestnik получихме документи, които доказват престъпна небрежност и размотаване
Бел. ред. – Тия дни прокурорка, която разследва причините за скъсаната язовирна стена и наводнението в село Бисер, при което загинаха 9 души, съобщи, че много било трудно да се установи собствеността, а също и причините за бедствието. Следователи преди нея се изказваха уклончиво, че май няма вина, щото язовирът се скъсал не където е повреден, ами на друго място и т.н. В e-vestnik получихме документи, които показват безотговорността на местната община, кмета на Харманли и са пример за абсурдна кореспонденция за установяване на собствеността на опасния язовир.
Първо пускаме едно подсказване за прокурорите, че повредата на язовира е била известна отдавна, имало е авариен план, но той не е спазен от местните власти. Текстът е от журналист и издател от Харманли, който изпаднал в абсурдната ситуация да посети мястото на аварията, да заснеме пръв скъсаната стена и да съобщи за това по телефона в общината, където още не знаели. Също така следователите научили от него, че могат да отидат до язовирната стена. Седмица след аварията те смятали, че там е недостъпно.
Защо клинчат, като има нарушение и виновни за наводнението?
Иван Атанасов
Харманли
Прокурорите, разследващи трагедията, май започнаха да клинчат. Това става ясно от техни изказвания, след като посетили разрушената стена на язовир „Иваново“.
Във вторник, 27 март, техен екип отишъл в местността „Азмака“ край село Иваново, където се намира злополучният язовир. Там прокурорите заявили, че е възможно не човешка грешка, а природното бедствие да е причинило наводнението на 6 февруари, защото стената не се е скъсала на мястото, където е имало каверни, а на друго, здраво място.
Сред държавните обвинители са били прокурори от Върховна касационна прокуратура и Апелативна прокуратура – Пловдив, окръжни прокурори от Хасково и техни колеги от Харманли. Те заявяват, че не е възможно да приключат следствието в законоустановения срок от два месеца, защото било необходимо време тези специалистите да се произнесат.
Така близо 2 месеца след трагедията прокуратурата не може (или не иска?) да установи причината за смъртта на 9 души.
50 дни разследване на десетки следователи и прокурори бе необходимо, за да установят това, което местни хора знаеха още на 6 февруари. Още тогава в интернет се появи клип, който показваше, че именно скъсаната стена на язовир “Иваново” е причинила наводнението. От „Сакар нюз” пуснахме друг, сниман на 10 февруари, а чак след това “безстрашни” следователи се решиха да отидат до язовирната стена, за да я разгледат.
През първия месец разследването се водеше от Хасковската прокуратура, която вече доказа, че е най-активна в работата си, когато подслушва свои, за лични интереси. От там установили, че не може да се назове виновен. След това дойдоха на помощ от Пловдив и София. Какво са разследвали всички – не съобщават, но и начинаещ юрист, след като прегледа събраните документи по случая, може да съзре доказателства и веднага да потърси отговорност от конкретни лица.
Сред документите има изготвен „Авариен план” за действие при опасни ситуации с язовир Иваново, подписан от кмета на Харманли и одобрен от началника на Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Хасково. В него е упоменато поименно кой за какво е отговорен в бедствена ситуация. Записано е, че има за цел да:
– осигури начин на оповестяване и привеждане в готовност персонала;
– ред за въвеждане на плана в действие и информиране компетентните органи;
– начини, средства и ред за информиране на застрашеното население в близост до язовира;
– ред за провеждане на съответните спасителни и неотложни аварийно-възстановители работи на територията на язовира.
В т. ІІІ от този план, назована „Аварийно-рискова характеристика на язовира“, като единствено възможен риск е посочено „Възможно е скъсване на язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене и земетресение“.
Налице бяха две от тези рискови възможности – обилни валежи и силно снеготопене. На 5 март 2012 г. паднаха над 100 литра валежи на квадратен метър и от топлото време имаше обилно снеготопене. Условията бяха налице. Съответните длъжности лица – кмет на община, кметски наместници, кризисен щаб трябваше да се задействат и изпълнят основната цел от аварийния план – „информиране на застрашеното население в близост до язовира“.
В приложението към плана трябва да има скица/карта на язовира с отбелязана заливна зона.
В случая няма никакво значение чия собственост е водоемът. Аварийният план за това е съставен, за да се приведе в действие. Неговото неизпълнение отне 9 човешки живота и нанесе щети за 10 милиона лева.
В изказванията на прокурорите никъде не се споменава за този съществен факт, че веднага могат да повдигнат обвинение по член 335 о.т. НК – по непредпазливост. Той гласи:
„Отговорност за причинилите от наводнението щети, според Наказателния кодекс може да се носи по чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.“
Но дори и да се намерят виновни лица, съгласно разпоредбата на чл. 78 А от НК, те най-вероятно ще бъдат глобени от 1 000 до 5 000 лева, съгласно чл. 78 от НК.
Техническите експертизи може да се проточат с месеци, собствеността може да се изяснява още дълго (макар че военните го направиха за една седмица), но обществото иска прокуратурата да не се разтакава и да се крие зад банални оправдания, а да посочи кой е виновен за трагедията.
(Следва – как държава и община си подмятат язовир)