Луиз Патън: Има тайна в потъването на „Титаник“

в. Телеграф

Луиз Патън открива паметна плоча на дядо си, заместник-капитан на Титаник. Снимка: личен сайт

Луиз Патън е внучка на заместник-капитана на Титаник Чарлс Лайтолър. Родена е през 1954 година, завършва Оксфордския университет. През 1978 се омъжва за лорд Джон Патън, бил депутат от Консервативната партия и министър на образованието. Лейди Патън е една от малкото жени, заемащи управляваща позиция в британския бизнес. Тя е и авторка на успешни трилъри, като „Леден блясък. Власт и пари, истината за Титаник“ (ИК „Сиела“). В книгата Луиз Патън, чийто дядо е единственият оцелял от командването на „Титаник“, разкрива неизвестни истини около трагедията.

Всяко семейство има своите мрачни тайни, но обикновено те не засягат другите. Не е така обаче в случая на Луиз Патън. През шейсетте, когато Луис е била все още тийнейджърка, баба й разказва семейната тайна, което от една страна срива авторитета на починалия й дядо, обявен за герой, а от друга може да промени история, разкривайки истината около една от най-големите човешки трагедии – потъването на Титаник през април 1912, когато губят живота си 1517 души.

Заместник-капитанът на Титаник Чарлс Лайтолър. Снимка: личен сайт

Последиците от разкриването на тайната до известна степен обясняват защо Патън мълчи в продължение на повече от четиридесет години. Накрая решава да сподели със съпруга си и как реагира той? „Мисля, че каза „Слава Богу”. Сега Луиз Патън решава да изясни историята и пред света в новата си книга.

– Наистина ли смятате, че има какво ново да се каже 100 години след потъването на Титаник?

– Дядо ми е бил втори командващ на кораба. Бил е в каютата си, когато са се ударили в айсберга. По-късно е отказал да се качи на спасителна лодка и оцеляването му е щастлива случайност. Скача от потъващия кораб и първо е засмукан от водовъртежа, но после е изтласкан на повърхността от взривна вълна във водата. Намерен е от случайно минаваща спасителна лодка.
В качеството си на оцелял офицер е бил включен и в двете разследвания на инцидента. Питали са го дали е провел някакви разговори с другите командващи след сблъсъка. С други думи, разпитвали  са го дали има представа какво точно се е случило. И двата пъти той е казал, че не знае, но е излъгал.

– Какво е знаел, а не е казал?

в. Ню Йорк таймс съобщава за гибелта на Титаник

– След сблъсъка дядо ми слязъл в каютата на капитана, за да получи нареждания за използване на огнестрелно оръжие при евентуални безредици по време на евакуацията в спасителните лодки. Тогава му е обяснено какво се е случило: управляващият Титаник е изпаднал в паника при получаването на сигнала за наближаваща опасност и е поел по грешен курс.

Първоначално това обяснение звучи абсурдно, но представете си вие да управлявате най-скъпия лайнер в света по време на първото му пътуване – напълно нормално е да се получи такава „ученическа” грешка в следствие от огромното напрежение.

Патън продължава с обясненията, като използва ножовете, салфетките и дори панера за хляб от масата в лондонския хотел, където се срещаме за закуска, за да визуализира, че е имало и чисто техническа причина за фаталната грешка.

– Титаник е бил конструиран по времето, когато светът е преминавал от ветроходи към параходи. Дядо ми, както и другите от екипажа на кораба, са се обучавали на ветроходи. При тези кораби  системата за управление е специфична – рулят трябва да бъде навит в обратната на желана посока (ако искаш за завиеш наляво, навиваш надясно). Сега звучи нелепо, но тогава е било така. От друга страна, параходите са имали съвсем различна система за управление – като тази, която използване днес за автомобилите. Навиваш в посоката, в която искаш да отидеш. Още по-объркващо става, защото въпреки че Титаник е бил параход, системата му е била като на ветроход. И когато се дава команда за променяне на курса, Хитчинс (мъжът зад руля) се паникьосва и обърква посоките. Разполагали са само с четири минути, за  да променят посоката, и когато капитан Мърдок вижда грешката, прави всичко възможно да я поправи, но се оказва прекалено късно.

Дядото на Патън, който по-късно основава собствен бизнес  за поправка на морски съоръжения, споделя със съпругата си Силвия и друга тайна, дори по страшна от първата. Хитчинс е направил неволна грешка, но заповедите на Брус Исмей, изпълнителен директор на White Star Line – корпорацията собственик на Титаник, всъщност довеждат до трагичното развитие.

– Титаник се е ударил в най-уязвимото си място.  Екипажът е определил за колко време ще потъне. Но Исмей не е бил съгласен огромната инвестиция да стои насред океана, чакайки помощ и потъвайки бавно, или пък да акостира преждевременно. Не е добра реклама! Затова дава заповед „Пълен напред”. Титаник е бил смятан за непотопим.

Следват още демонстрации със салфетки и ножове. „Отегчавам ли ви?”, пита тя, докато ги подрежда. Напротив, историята е грабваща и освен това се вписва във всички други доказателства, събирани през десетилетията.

– Ако корабът беше спрян от движение, щеше да се оцелее поне до пристигането на спасителния екип, но след като се изпълнява заповедта за пълен напред, натискът на водата поврежда още повече Титаник и затова потъва толкова бързо.

Изглежда доста странно след всички разследвания, книги, филми и дори експедиции за изследване на потъналите останки, именно една бизнес дама от Лондон да дава най-ценната информация, която се оказва ключа към разгадаването на мистерията около трагичните събития.

– Защо дядо ви, който изглежда е бил честен и смел човек, е живял в лъжа?

– Защото, когато дядо ми се е качил на спасителната лодка, Исмей му е съобщил, че ако каже истината, компанията ще бъде съдена и застраховката ще бъде обявена за невалидна. Исмей почти казал, че ще фалират и всички служители ще загубят работата си. Имало е нещо като кодекс на честта по онова време. Затова дядо ми е излъгал, за да запази работата за колегите си.

– Но защо баба ви не е проговорила след смъртта на съпруга си през 1952?
– Страхуваше се да не замени героичния му образ с такъв на лъжец. А майка ми, която също знаеше тайната, се чувстваше много неловко от това, че и аз знам. Тя се прекланяше пред дядо ми.

– Защо проговаряте сега?

– Всички други са мъртви – казва Патън и прави пауза, очевидно все още разколебана в това, което е направила. – Все още чувам гласа на майка ми, която повтаря, че баща й трябва да бъде запомнен като герой.

– Това е история, която повечето писатели биха използвали веднага, превръщайки я в документалистика или мемоар. Защо я разказвате в роман?

– Защото аз пиша криминални книги. Имах идея да напиша трилър за семейство банкери с ужасна тайна, които са свързани с корабостроенето. Внезапно се сетих, че самата аз имам такава тайна и пак става дума за кораби.
– След всички тези години на мълчание, това вид пречистване ли е?

– Не, не съвсем. Звучни налудничаво, след като започнах да мисля на тази тема, почувствах, че го дължа на света. Ако утре умра, тайната умира с мен.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.