Мали: страната на победилия тероризъм
в. Комерсант
Основен резултат от гражданската война в Мали може да стане появата на непризната държава на туарегите в северната част от страната. Реалната власт там ще се държи от ислямски терористични групировки, включително свързани с Ал Каида.
Нито правителствените войски, нито извършителите на военния преврат не ще могат в обозримо бъдеще да възстановят контрола върху изгубените райони, където ислямистите налагат вече свои правила.
Така терористичните групировки от мюсюлманския свят се сдобиват с още една територия (освен Йемен, Сомалия и афганистанско-пакистанската граница), където да създават тренировъчни лагери.
Вчера се разбра, че в превзетия от туарегите град Тимбукту са пристигнали двама високопоставени емисари на Ал Каида (трима според местни източници на Франс прес, б. р.).
Бойните действия в Северно Мали приключиха по естествен път: завладели над половината от територията на страната, въстаниците туареги спряха настъплението си. Отвъд град Тимбукту свършва и естествената им среда – пустинята.
Населението там е вече съвсем различно – не бели чергари, а уседнали черни африканци. Туарегите нямат причини да поемат контрол върху техните градове. Нито пък възможности за това – отрядите им не са толкова многобройни, че да оставят гарнизони във всяко превзето селище.
Територията, обитавана от туарегите (те самите я наричат Азавад), е разделена между Мали, Нигер, Буркина Фасо, Алжир и Либия. Туарегите наброяват към 5,5 милиона души. Тези от Мали и Нигер водят борба под лозунга за създаване на собствена държава. Последното въстание на туарегите в Нигер продължи две години – от 2007 до 2009, и бе наречено „уранова война“: бойните действия нанесоха сериозни щети на уранодобива от френски и китайски компании.
Дори ако оставим настрана южните райони на Мали, бунтовниците вече са установили власт над огромна територия (колкото две Германии), където не е останал нито един гарнизон правителствени войски. Тази псевдодържава ще бъде управлявана от няколко групировки: едните главно сепаратистки, другите – предимно от радикални ислямисти.
Ето най-големите: сепаратисткото Национално движение за освобождение на Азавад (НДОА), ислямистката „Ансар ад дин“ начело с шейх Ияд аг Гали и най-непримиримата – „Ал Каида в ислямския Магреб“ (АКИМ).
Въстаниците най-вероятно ще си поделят тези нови владения, образувайки сфери на влияние, без да се месят един другиму – фактически вече са започнали. Значи наближава моментът, когато в районите, попаднали под властта на „Ансар ад дин“ и АКИМ, може да бъдат изградени лагери, подготвящи ислямски терористи.
Експертите не очакват ръководството на Мали скоро да възстанови териториалната цялост на страната.
Първо, в Мали просто няма централна власт като такава. Законният президент Амаду Тумани Туре е свален от военна хунта, а превратаджиите не са признати от никоя държава.
Второ, в бойните действия срещу туарегите армията на Мали се представи по най-лошия възможен начин. Често пъти предаваше без съпротива гарнизони и военни лагери, а бойният дух на войските е крайно нисък.
Трето, армията на Мали безнадеждно изостава от бунтовниците по екипировка и оборудване. Тя разполага с остаряла техника, и то в недостатъчни количества. А мнозина туареги имат опит от либийската гражданска война, когато се сражаваха в елитни части от армията на Муамар Кадафи.
След свалянето и гибелта на полковника те минаха границата и бързо откриха поле за изява на друг театър на военни действия. „Либийските ветерани“ са чудесно въоръжени и екипирани с най-нови средства за свръзка.
Четвърто, въпреки обещанията да подпомогнат борбата срещу сепаратистите съседните страни (най-вече Нигер и Буркина Фасо) едва ли ще се престрашат да влязат в открита конфронтация с туарегите от Мали. И дори да го сторят, никак не е сигурно, че ще постигнат успех.
По бойни качества и екипировка армиите на тези държави не са много по-различни от малийската. При това не са и свикнали да водят битки в пустинята. А туарегските отряди са идеално пригодени за бойни действия точно в такива условия.
Накрая – пето, западните държави (на първо място САЩ и Франция) няма да предприемат мащабна операция за възстановяване на „конституционния ред“ на такава огромна територия. Биха могли да организират най-много акции на специални сили в отделни точки за освобождаване на заложници или за премахване на терористични лидери.
Така че в близките години се очертава Северно Мали да се превърне в царство на анархията. От което пръв ще се опита да извлече изгода терористичният интернационал начело с „Ал Каида в ислямския Магреб“.
БТА