Да открием китайския роман

Засега все още чрез проверените на Запад заглавия

„Планината Душа” на Гао Синдзян и „Да служим на народа” на Ян Лянкъ са с половин педя по-китайски от превежданата напоследък у нас китайска белетристика (изд. „Рива”). Вторият живее в Пекин, първият – в Париж, той е нобелистът за 2000 година.

Не е без значение къде се прави литературата, защото в съществена степен това означава за кого. Второто е по-важно. Може да се пише в Пекин и да се обнародва на Запад – дисидентско е, сиреч интригуващо, но тогава неизбежно остава въпросът за автентизма. Както и да обръщаме този въпрос.

И не е само доколкото героят на втория вижда гърдите на любовницата като „варени на пара хлебчета”, или като „стаили гнева си заешки главички, които се прицелват през млечен облак”, което гъделичка екзотично западния вкус. Този роман е фантастична любовна история.

Младата жена на дърт полковник се залюбва с ординареца му, 60-те години някъде из китайските казарми. Класика. Обаче луда, ама луда и за безграничните западняшки представи любов. Което извиква въпроса: Какво знаем ние за китайските представи?

Известен пекински писател броди из планините на лов за фолклор в романа на нобелиста. Може и да има нещо автобиографично, авторът е французин от 1987, разказва от първо лице. Експериментален по западните норми роман: 80 несвързани линейно глави – наученото и случилото се на писателя.

Наученото и случилото се гъделичкат екзотично западния вкус. Не знаем как гъделичкат китайския, с което се връщаме към въпроса за автентизма.

Китайците са доста, държавата им става все по-силна и литературата им все по-любопитна за света. Нобелът се дава още от западняци и те ще се съобразяват. Ако ги вълнува.

Техните литературни представи няма да легнат върху света по западния алгоритъм, няма как да възпроизведат западния колониален манталитет, или поне на нас така ни се иска… Ние българите сме четяща провинция.

Първият роман е преведен от английски, вторият от френски. Един ден като запревеждаме китайските романи от китайски пак ще се върнем на думата.

От Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.