Печелившата стратегия на Саркози

Победата на десницата на втория тур на парламентарните избори във Франция възнаграждава стратегията на Никола Саркози. Той получи мнозинство в парламента за следващите пет години, макар че ще бъде изправен срещу социалистическа опозиция, по-силна от очакваното.

Никола Саркози се смее с деца на церемонията, която отбеляза 67-та годишнина от призива на генерал Де Гол за съпротива на французите през Втората световна война. Многото реформи, които предстоят след ваканцията, може да намалят популярността на новоизбрания президент. Снимка: Ройтерс

Победата на партията на Саркози Съюз за народно движение (СНД) не е толкова разтърсваща, както се очакваше. Френският президент обаче все пак разполага с абсолютно мнозинство, за да започне реформи, които биха могли сериозно да променят Франция. Анализаторите подчертават „тактическата ловкост“ на Саркози, която позволи на неговия лагер да запази властта след 12 години президентско управление на Жак Ширак и пет години на дясно правителство, станало непопулярно.

Политологът Филип Бро говори за печеливша комбинация: „Саркози въплъти едновременно стремежа към повече сигурност, суровост и т. н., и, от друга страна, желанието за промяна и за обрат. Дотолкова, че направи левицата да изглежда по-демодирана от десницата.”

След избирането си Саркози маргинализира крайнодясната партия Национален фронт на Жан-Мари льо Пен, като отне електората й и си присвои риториката за една отчаяна от неовладяната имиграция Франция, и се обърна към центъра.
Превърнал се в символ на една освободила се от комплексите си десница, той направи свой лайтмотив отварянето, като вкара в правителството няколко личности от левицата и центъра. Повери министерството на външните работи на социалиста Бернар Кушнер – назначение, което според проучване на общественото мнение има подкрепата на 74 на сто от французите.

„Доверието, което французите ми засвидетелстваха, ме задължава да гарантирам многообразието, да гарантирам отварянето, да гарантирам обединението“, наблегна още тази седмица Саркози, като обеща да отиде още по-далеч при бъдещите назначения в правителството на хора извън СНД.

“Отварянето позволи на президента да “довърши победата”, подчертава политологът Етиен Швайсгут. “Целта му на първо място беше да неутрализира главната критика на лявата опозиция, която се оплакваше от монополизирането на властта.” Според първите анализи на неделния вот обаче избирателите изглежда в крайна сметка са чули призивите на социалистите за опасността от концентрацията на властта в ръцете на Саркози.

Политологът Жан-Люк Пароди обръща не по-малко внимание на тактическата ловкост на едно отваряне, при което президентът нито е дал, нито е обещал нещо, а е останал на нивото на символиката и стремежите на хората. “Хитрост, която за момента му печели голям авторитет,” отбелязва Филип Бро. Според него стратегията на Саркози цели да му създаде образ на възможно най-легитимен президент, за да може да реформира пенсионната система, трудовия кодекс и висшето образование. Като се има предвид големия брой реформи, предвидени за след края на ваканционния период през септември, може да се очакват демонстрации.

“Мнозинството на отварянето тогава ще се изправи пред предизвикателството на реалността, с поредицата от разочарования и предателства, които по правило съпровождат политиката на крайно разнородни обединения,” прогнозира Бро.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.