Банкерът Цветан Василев прочете лекция по политикономия на социализма
Шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев изнесъл пред студенти в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София лекция на тема: „Ролята на държавата в условията на световна икономическа криза и дълговата криза в Европейския съюз“.
Темата е добре подбрана, защото бизнесът на Василев се крепи преди всичко на „ролята на държавата“. Ще припомня, че банката му съхранява парите на около 70% от държавните предприятия и същевременно финансира десетки електронни и печатни медии, които играят ролята на „Работническо дело“ в контекста на съвременните реалности, както би казал Ахмед Доган.
Та Цветан Василев се изправил пред студентите от УНСС, за да разясни „ролята на държавата“. В строг академичен стил той споделил следното: „Ролята на държавата трябва да се изрази основно в нейната предприемаческа функция, която е характерна за този етап на развитие на капиталистическия цикъл. За мен все по-настойчиво се очертава потребността в капиталистическата икономика, да се намери онзи движещ фактор, който да я отлепи от дъното. За голямо съжаление към днешна дата в традиционните центрове на капитализма – развитите страни, развитите европейски страни и щатите, това не е особено реалистично“.
Казано на прост език Цветан Василев е заявил пред студентите по икономика следното:
– Държавата трябва да е предприемач, което означава, че трябва да инвестира в различни бизнеси (разбирай в бизнеса на Корпоративна банка). „Мистър икономика 2011“ разбира се е забравил да сподели, че тя прави това и сега, като му помага скрито и явно да придобива все повече влияние с помощта на парите на данъкоплатците.
С тезата си за „държавата – инвеститор“, Василев не е открил топлата вода. Този подход се нарича протекционизъм. Или просто казано изкривяване на пазара. Той е съществувал през XIX и началото на XX век. От средата на XX век обаче „развитите европейски държави и щатите“, за които говори Василев в края на пасажа, развиват икономиките си в условията на свободен пазар. Това е и основната причина гражданите на тези страни да имат най-високия стандарт на живот в целия свят.
Втората теза на Василев е, че трябвало да се намери “движещ фактор“, който да отлепи „капиталистическата икономика“ от дъното. Ако оставим настрана факта, че това са празни приказки, а езикът, с който са поднесени е изваден от лекция по политикономия от 1978 година, става ясно, че Цветан Василев няма идея за това как да се преодолее кризата. Нищо, че в предишното си изречение е казал, че начинът е да се върнем със сто години назад.
Финалът на този пасаж е многозначителен. В него банкерът изразява мнение, че в „традиционните центрове на капитализма“ , „движещият фактор“ няма да бъде намерен. С две думи Европа и САЩ няма да конструират свой „Цветан Василев“, в който да наливат пари и да чакат той да ги извади от кризата.
Тезите на Цветан Василев, поднесени на същия език, могат да бъдат чути и в някой пенсионерски клуб, в който се бистри политиката и международното положение. Проблемът обаче е, че този човек се води банкер и „Мистър икономика 2011“, а българската държава наистина го възприема като „движещ фактор“. Това ни поставя в доста сложна ситуация и наистина може да ни върне сто години назад, когато тезите на прогресивния Василев са били реалност.
След като дал рецептата си за излизането от световната криза, банкерът не пропуска и България. Той споделя, че възможност за излизане от кризата би могла да бъде развитието на селското стопанство. Този сектор обаче бил блокиран като ресурс още при присъединяването на страната ни към ЕС. С две думи, ако не се бяхме присъединили към ЕС, ресурсът можеше и да е отблокиран. Нищо, че прословутият ресурс е около 1 млрд. лева на година под формата на земеделски субсидии, които нямаше да получаваме, ако не бяхме в ЕС.
Василев обаче дълбокомислено казва на лекцията си: „Присъединителният договор към ЕС, интересите на България са незащитени изцяло и това го твърдя открито. Незащитени, защото България е оставена отворена, като отворен магазин в преходен период, в който условията са абсолютно несъпоставими. Да не говорим за нивото на конкурентноспособност на селското стопанство, а да не говорим за парадокса, че една Полша има по-голяма квота за износ на домати за ЕС отколкото България. Така са ни защитавали интересите нашите преговарящи. Пак някой от тях сега имат претенциите отново да ни управляват.“
Няма да анализираме какво означава изречението „България е оставена отворена, като отворен магазин в преходен период, в който условията са абсолютно несъпоставими“. Няма да говорим и за полската квота за домати и дали това, че е по-голяма от българската, е парадокс.
Важното тук е друго. В неделя група независими икономисти от проекта за макроикономически изследвания „Макроуоч“ попитаха правителството дали има яснота какво ще прави, ако ръстът на българската икономиката е под един процент. Въпросът е риторичен, защото от сега е ясно, че икономическият растеж на България за 2012 година ще е под един процент, а правителството не знае какво да прави. Както не знаеше какво да прави и през 2009, и през 2010, и през 2011 година.
Общото между мрачните, но аргументирани прогнози на икономистите от „Макроуоч“ и „икономическата доктрина“ за повече държава на първия банкер в държавата Цветан Василев е тежката икономическа криза, в която все повече затъва България. В случая Василев не говори като икономист, а като представител на популистка формация. Той хвърля вината за българската криза върху „традиционните центрове на капитализма“, които не могат да ни извадят от нея и лошия Европейски съюз, който ни давал по-малко отколкото на останалите.
Говоренето на Василев не би имало никакво значение, ако той не беше собственик на десетки електронни и печатни медии, които могат да мултиплицират тезите му до безкрай и да ги превърнат в оправдание за икономическата депресия. Нещо повече – тези приказки могат да се превърнат във фалшива рецепта за излизане от икономическата депресия, защото докато Цветан Василев ни убеждава, Бойко Борисов направо действа и лично раздава заплати на работещите във фалирали предприятия. Дали тезите на Василев са предвестник на нова порция популизъм отстрана на Борисов предстои да видим. Ако това е така, то трябва да знаем, че България е в опасност.