Кървавият македонски Великден

в. Утрински весник

Великденските яйца наистина почервеняха. За пръв път на голям религиозен празник се случва масово и свирепо убийство, вместо да се прославя животът, а насилието засенчва положителните духовни чувства и самопречистването. Дори в иракско-иранската война, когато едната или другата страна имаше празник, оръжието замлъкваше, но не и при нас (в Македония).

Македония не помни на такъв голям ден, когато трябва да се празнува и хората да се радват, толкова семейства да бъдат потопени в мъка, а всички останали да се питат какво става с нашата държава. Защо насилието надделя дори в такива моменти, запазени за спокойствие, и има ли някой обяснение за опасната и негативна спирала на събитията?

Макар че при други обстоятелства случаят можеше да се възприеме като инцидент и резултат на лошата карма на „петък тринайсети“, насилието в Македония вече стана толкова често, че последният случай сериозно наежи гражданите, които с право поискаха някой да им гарантира безопасен живот, и то не само на Великден.
В нашите спомени досега по празниците не имало друго насилие освен предизвикано от прекомерно пиянство и затова убийството на петимата граждани е ново „чудо“ за обществеността
в страната.

Къде отива всъщност Македония? Дали е на път вместо членка Европейския съюз да се превърне в държава по латиноамерикански образец, където хората се убиват с лекота, животът има ниска цена, а излизането навън без автомобил е хазарт със съдбата?

Македония отдавна вече не е нормална, а изключително неудовлетворена и дезориентирана държава. По всичко изглежда, че подтикването към омраза и разединение по всички линии, превръщането на наглостта в достойнство и безскрупулното печалбарство за сметка на обедняването на голяма част от нацията дойдоха да си вземат данъка. Всички бяхме свидетели как със седмици деца, старци и жени бяха пребивани без никакъв повод по македонските улици, макар че тези категории граждани са защитени с международни договори от малтретиране дори и по време на война.

Гражданите са в стрес преди всички избори, уверени, че в надпреварата за власт се употребяват всички средства, от позволени до непозволени, включително и разни видове дестабилизация. В Македония при това е трудно да се установи дали някой работи за властите или против тях, кой е за стабилизиране и кой за дестабилизиране, дали искаме да влезем в ЕС и НАТО или само казваме, че искаме.

Операция „Детонатор“ също показа, че в някои градове в държавата е изтрита линията между престъпността и държавната служба и всъщност са ни тероризирали тези, които трябва да ни защитават. В Македония престъпността и насилието като че ли станаха желателни категории, а някои имат имунитет срещу преследване. В Македония вече няма разлика дали насилието е политически мотивирано и подбуждано или е отражение на престъпността, защото в момента и едното, и другото са еднакво страшна заплаха за държавата.

Министърът на вътрешните работи Гордана Янкулоска, вместо да спре тази застрашителна тенденция, публично се чуди пред камерата как няколко години не е знаела, че членове на нейната управляваща партия са тероризирали Източна Македония.

Както писа лондонският „Икономист“ тези дни, „на Македония й трябват много повече чудеса от онова, което ни устроиха в църквата „Свети Димитър“, а едно от тях е властите да ни осигурят спокойно празнуване и да ни гарантират, че в бъдеще празничните яйца няма да бъдат боядисани с кръв.

БТА