Гвинея-Бисау – шампионът по преврати

Фонд за стратегическа култура

На 12 април в Република Гвинея-Бисау бе извършен държавен преврат. Арестувани бяха временно изпълняващият длъжността президент на страната Раймунду Перейра и бившият премиер Карлуш Гомеш Жуниор (подал оставка преди няколко седмици, за да участва в президентските избори, насрочени за 22 април), а също и редица кандидат-президенти.

Военните блокираха всички подстъпи към представителството на ООН и сградите на чуждестранните дипломатически мисии. И то не случайно: по-специално заради постоянната намеса в работите на Гвинея-Бисау от страна на ред държави чрез „финансиране на проекти“. Последен подобен „проект“ станаха . . . президентските избори! Не друг, а споменатата ООН и някои „международни партньори“ отпуснаха за провеждането на вота няколко милиона долара.

Впрочем „партньорите“ отдавна се занимават с неща от този род. И „международните наблюдатели“ представят изводи в съответния дух. Още на изборите от 2005 г. например имаше цяла серия въоръжени атаки срещу представители на властта, но при все това международните наблюдатели заявиха, че вотът е минал спокойно и организирано.

С какво е забележителна всъщност Гвинея-Бисау в световната политика? Страната почти 20 години бе сред най-стабилните – защо тогава стана „шампион“ по държавни преврати?

Гвинея-Бисау е малка държава от Западна Африка с население от 1 600 000 души. Независимостта й бе провъзгласена през септември 1973 г.

(Официалното съобщение на руското външно министерство за ситуацията в Гвинея-Бисау гласи: „След като получи независимост през 1974 г. . . .“ – две грешки наведнъж. Първо, Гвинея-Бисау не получи независимостта си, а я извоюва с ожесточена въоръжена борба; второ, стори го през 1973 г. И не става дума за грешка в датата, а в събитията. Гвинея-Бисау провъзгласи независимост през септември 1973 г., а след година, през 1974 г., Португалия я призна – точно за това става дума в документа. Грешката в изявлението на руското външно министерство е още по-досадна, доколкото Съветският съюз призна Гвинея-Бисау и установи дипломатически отношения с нея именно през 1973 г.)

До 1998 г. страната бе стабилна; от юни 1998 г. нататък обаче се заточиха държавни преврати и граждански войни. През 1999 г. бе свален президентът Жоан Бернарду „Ниньо“ Виейра, сам дошъл на власт с преврат през 1980 г. През 2003 г. бе извършен нов държавен преврат, свалил президента Кумба Яла като „неспособен да решава проблемите на страната“. През 2005 г. за държавен глава отново бе избран „Ниньо“ Виейра. През март 2009 г. бе убит началникът на Генщаба генерал Батиста Тагме, а на следващия ден – президентът Виейра.

През април 2010 г. последва нов опит за преврат и днешният фаворит сред кандидат-президентите (доскоро премиер) Карлуш Гомеш Жуниор бе поставен под домашен арест. През януари 2012 г. в Париж почина президентът на Гвинея-Бисау Малам Бакай Саня – точно това наложи насрочените избори. И ето че дойде нов преврат.

Това прави шест държавни преврата за тринайсет години. Случайност? Съвсем не. Нещата опират до възможността да се използва специфичното географско положение на Гвинея-Бисау и територията й (не държавата, а точно територията) за безпрепятствен транзит на наркотици.

Времето, когато започнаха масовите преврати в Гвинея-Бисау, „съвпадна“ с момента, когато страната се превърна в разпределителен пункт за трафик на дрога от Южна Америка към Европа, Азия и естествено към самата Африка. Редица източници сочат за основни покровители на този бизнес висши военни и политически сановници от Гвинея-Бисау, по-специално командващия военноморските й сили и главнокомандващия военната авиация.

Любопитно е впрочем, че в малката страна с площ едва 28 хиляди квадратни километра има 27 летища. За сравнение в съседна Република Гвинея (със столица Конакри) – страна с почти десеторно по-голяма площ, летищата са едва 16 (и само 5 с твърдо покритие на пистата за излитане и кацане). Освен това, характерно изрязаната брегова линия на Гвинея-Бисау също прави държавата ценна за наркотърговците.

Важна роля играят например островите от архипелага Бижагош: от една страна са близо до крайбрежието, от друга – там липсва инфраструктура за контрол върху наркотрафика. Впрочем, международните наркотърговци имат нужда точно от Гвинея-Бисау.

В слово пред Общото събрание на ООН през септември 2011 г. премиерът на страната призова международната общност да й предостави помощ в опазването на крайбрежието от наркотрафиканти. В крайна сметка Гвинея-Бисау получи само обещания. При все това обаче може да получи помощ . . . „за преразглеждане на конституцията“! Абсолютно невероятно изявление – направи го неотдавна специалният представител на генералния секретар на ООН в Гвинея-Бисау.

Вътрешнополитическата ситуация в Гвинея-Бисау е специфична поради разцеплението между силовите структури в страната. Случват се и преки сблъсъци между полицията и армията – военни пребиват полицаи и разоръжават полицейски части. Понякога пък се отстрелват висши военни. Само през март т. г. бе убит първо бивш началник на военното разузнаване, а дни след това – бивш началник-щаб на въоръжените сили.

Показателно е, че председателят на националната избирателна комисия и представители на армейското командване започнаха в един глас да твърдят, че убийствата нямали нищо общо с избирателния процес. Звучи твърде съмнително. По-скоро е обратното – свързани са с него най-директно. Защото вътрешнополитическите борби в Гвинея-Бисау, включително сред военните и в правителството, опират до приемане или решително отхвърляне на концепцията за наркодържава.

Същевременно положението в Западна Африка като цяло се влошава стремително.

Продължава терорът на фанатичната мюсюлманска секта „Боко Харам“ в Нигерия – след атентатите около Рождество Христово местните ислямисти отново взривиха десетки на Великден. Руското външно министерство нарече тези действия „безсмислено варварски“. Макар и варварски обаче, действията на „Боко Харам“ никак не са безсмислени. Изпълнени с открито човекомразие, те целят да провокират сблъсъци между християни и мюсюлмани – основен начин Нигерия да бъде съсипана, разцепена и да стане неуправляема.

Все повече се влошава и ситуацията в Мали – сепаратистите отрязаха почти половината територия на страната. Трудната ситуация, а също и объркването на властите намериха ярко отражение в словото на постоянния представител на Мали в Съвета за сигурност на ООН.

Обезсърчен, той заяви: „Мали никога не е изпадала в по-лоша ситуация. Дори в най-страшните си кошмари не можехме да си представим страданията, които ни сполетяха сега. Тази неописуема ситуация е безпрецедентна. Никога не сме преживявали нещо подобно. Никъде по света не е имало подобни ситуации; един-едничък прецедент дори би ни помогнал да преодолеем тази бездна от отчаяние“.

Руското външно ведомство специално отбеляза, че сепаратистите от Азавад (онези прочути малийски туареги) не действат самостоятелно, а „подкрепяни от бойци на ислямистката групировка „Ансар Дине“ и терористичната организация Ал Каида в ислямския Магреб, създали неконтролируемо огнище на терористична заплаха в пустинните райони от сахаро-сахелската зона“.

Новият преврат в Гвинея-Бисау е поредно звено в схемата, по която действат силите за глобално управление. Събитията там са ярък пример, сочещ как „една малка държава участва в нещо голямо“. От една страна, Гвинея-Бисау стана заложник в голямата игра около магистралите на морския наркотрафик и е принудена да прави „нещо голямо“ в интерес на глобалния елит.

От друга страна, независимо от тежкото положение в гвинейското общество се задействаха патриотични сили, обявили се против рушенето на държавността. Тези сили фактически са на предната линия в борбата срещу световната наркомафия. И в този смисъл малката държава наистина върши едно голямо дело.

БТА