Национализацията на YPF: Играе ли си с огъня Аржентина?

Би Би Си

На фона на аплодисменти и одобрителни възгласи аржентинският президент Кристина Фернандес де Кирхнер сложи край на продължилите месеци спекулации, като обяви мерки за национализиране на най-голямата петролна компания в страната YPF.

Решението да се отнеме контролът на мажоритарния акционер – испанския петролен гигант Repsol – предизвика вой на недоволство в Испания, но в Аржентина бе широко приветствано.

Съобщението на държавния глава Кирхнер напомни на мнозина за декември 2001 година, когато в същия президентски дворец и.д. президент обяви, че Аржентина няма да върне огромния си външен дълг.

Само седмица по-късно приветствията и усмивките се превърнаха в сълзи, тъй като решението ускори затъването на Аржентина в най-тежката икономическа криза в историята й.

За някои икономически анализатори решението държавата да си върне контрола върху YPF може да се окаже източник на повече неприятности, отколкото възможност за справяне с енергийната криза в страната. Кристина Фернандес де Кирхнер обоснова предприетата стъпка като необходима за намаляването на енергийните разходи на страната.

През 2010 година Аржентина започна да внася горива за първи път от приватизацията на YPF в началото на 90-те. Миналата година сметката възлизаше на 10 милиарда долара, а общо разходите за 2012 година могат да достигнат 14 милиарда долара.

Аржентинският президент обвинява Repsol, твърдейки, че компанията не е инвестирала достатъчно в развитието на енергийни източници, за да се справи с нарастващото вътрешно търсене, а вместо това е върнала в Испания 90 % от печалбите си. Repsol пък отвръща, че компанията е инвестирала в Аржентина.

Испанското правителство заяви, че национализирането на YPF може да накърни сериозно „приятелските връзки“ между двете страни и предупреди, че ще предприеме съответните мерки.

Решителни действия

Кристина Фернандес де Кирхнер почти със сигурност е очаквала такова яростно недоволство, но въпреки това не се отказа от намеренията си за Repsol и YPF. Някои анализатори изтъкват, че Аржентина има голямо желание да поеме контрола върху стратегически дял от икономиката, тъй като тя е една от малкото южноамерикански страни, които нямат влиятелна държавна компания в енергийния сектор.

„Развитието на една страна е пряко свързано с наличността и производството на енергия, за да се справи с всичките си вътрешни нужди,“ посочи икономистът Алфредо Саиат, който често пише за проправителствен вестник. „За да се постигне това, решаващо бе да се експроприират акциите на Repsol и също така в проектозакона за национализацията да се включи, че е от национален интерес да станем самостоятелни при проучванията на въглеводородите,“ посочи той. Repsol ще получи компенсации, но размерът им ще бъде определен от аржентински съд.

Откакто през 2003 година бе избран за президент, съпругът на Кристина Фернандес де Кирхнер, покойният Нестор Кирхнер, политиката на страната се промени значително към засилване на ролята на държавата. Имаше също така действия за отстъпление от свободния пазар, които мнозина определят като причина за икономическия срив през 2001-2002 година

Кристина Фернандес де Кирхнер, която бе избрана да наследи съпруга си на президентския пост през 2007 година, продължи неговия икономически модел, национализирайки отново голямата авиокомпания Aerolineas Argentinas и прокарвайки реформа, която да позволи на правителството да използва резервите на централната банка за изплащане на външния дълг.

Поемането на контрола върху YPF следва тази тенденция и според някои анализатори може да стане прецедент за останалите петролни компании в страната, които се ръководят от чуждестранни фирми.

Тъй като енергийният сектор бе обявен като сектор „от национален интерес“, това може да открие възможност за национализиране на други компании, посочи петролният консултант Едуардо Фернандес. Случилото се с YPF вероятно е разтърсило други чуждестранни инвеститори, които в момента са в Аржентина.

„Гледаме на случващото се като на нещо отрицателно за аржентинските (вече лоши) дългосрочни инвестиционни перспективи и сме на мнение, че може да се предизвика частично изтегляне на работещите в страната чуждестранни компании в други сектори“, посочи икономистът от Capital Economics Майкъл Хендърсън.

Аржентинското правителство настоява, че придобиването не означава враждебни действия към чуждестранните инвеститори. „Нямаме нищо против (чуждестранните компании да реализират) печалби. Но не може тези печалби да бъдат за сметка на националните интереси,“ заяви Кристина Фернандес де Кирхнер.

Преди приватизацията YPF беше най-голямата аржентинска компания. Връщането й отново в ръцете на държавата ще се радва на популярност сред привържениците на правителството. Според експерти обаче има съмнения за способността на правителството да финансира петролната дейност на компания и да намали вноса на горива от чужбина.

„За да добива повече петрол държавата се нуждае от още най-малко 6 милиарда долара към средствата, които сега са инвестирани, а правителството не разполага с такъв капитал,“ отбеляза Даниъл Джерол от G&G Energy Consultants. През ноември миналата година Аржентина обяви, че е открила големи залежи на шистов петрол, голяма част от който не е проучен.

Според анализаторите чуждестранните инвестиции са решаващи за добива на този петрол. След съобщението от понеделник и острия отговор от Испания, която е най-големият чуждестранен инвеститор в Аржентина, притокът на капитали от чужбина изглежда доста по-несигурен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.