Франция – свобода и равенство, но не за всички

Как възприемат страната живеещите в нея чужденци  

Франс прес

Щедра стара демокрация, отворена, но изкушена от капсулиране под натиска на кризата – Франция в очите на живеещите в нея чужденци се е превърнала в неспокойна страна, чиято мечта за равенство твърде често се разбива в реалността.

„Във Франция има интелектуално богатство и политическа стабилност, които я правят голяма демокрация. За предпочитане е пред държавните преврати на всеки 5-10 години“, обобщава Джавал Соу, 35-годишен студент по философия от Мавритания, който завършва в Сорбоната докторската си дисертация на тема „Същността на човека“.

„В тази страна обаче също така много се идеализира. Като си тук, си даваш сметка, че трудно се намира работа или жилище“, добавя той. Веднъж му се наложило да рови по кофите за боклук, за да се нахрани.

Той вижда у французите повече тревожност и напрежение отколкото при пристигането си преди девет години. В страна, където безработицата рязко е скочила и вече обхваща над 4 милиона души, се е наложило усещането, че „човек днес може да има работа, а утре да няма“.

Стремително растящият страх от пропадане в социалната стълбица или маргинализиране е възприеман и от психиатъра Фоад Саберан, който е роден в Иран, израснал в Тунис и работи в един от богатите квартали на Париж.

„50-годишните хора имат чувството, че всичко може да се разпадне“, казва той. От тези тревоги се поражда известна плахост в отношенията към другите хора, която може да стигне до изолация и търсене на изкупителни жертви.

„Някои мърморят срещу съществуващата национална солидарност, срещу получаващите помощи безработни, срещу държавата, която финансира мързеливци. Има по-силен натиск над слабите, над маргиналите. Преди време това бе насочено срещу комунистите и синдикатите. През последните години е срещу магребинците и ромите“, отбелязва 70-годишният психиатър.

За мнозина антиимигрантските изказвания, които понякога се чуваха в кампанията за президентските избори, съдържат омраза, която те изобщо не усещат във всекидневието си и не са типични за познатата им Франция.

„Франция е страна, в която можеш да говориш без да се озърташ през рамо. Животът е тежък, трябва да се бориш. Но именно тук децата ни ще могат да направят избор какъв да е животът им“, отсича 35-годишният марокански продавач на зеленчуци Ахмед, баща на три деца, всичките родени в Париж.

Обаче според 45-годишната Саломе Анаба, камерунска детегледачка в детска градина, френската мечта за по-голямо обществено равенство не е удържала обещанията си. „Свобода, равенство, братство е лишен от съдържание лозунг. Той важи за малцината богаташи, но не и за останалите хора. Това общество е несправедливо – при еднакви дипломи обикновен чернокож от предградията е с по-малки шансове да намери работа от обикновен бял парижанин“, казва тя.

Колежката й Тес Еспиноса, 38-годишна филипинка, си задава въпроси за шизофренията на френското общество. Тя запазва добри спомени от четирите си раждания в парижка болница – „обществените услуги са ценно нещо“ – но остава белязана от „насилието“, на което е способна държавата. „Веднъж цялото семейство бе отведено в полицейски фургон заради някаква нередност с документите на мъжа ми“, разказва тя.

Дошлият от Румъния Тудор Вайдяну е зъболекар в Париж. Той продължава да възприема Франция като земя на добри възможности. На един от румънските му приятели неотдавна са „разпънали червен килим“ в болницата в Брест (западна Франция), която имала спешна нужда от хирург-ортопед. „Въпросът за националността му изобщо не бе повдигнат“, казва той.

„Все пак на белите им е по-лесно“, отсича мавританският студент. „Франция не е расистка страна. Има обаче проблем с представителността на малцинствата. В основата си Франция е многообразна и космополитна. На върха обаче това многообразие не се вижда“, казва той.

Според доктор Саберан това е големият контраст на Франция, който му е направил впечатление още при пристигането му през 1961 г. – „тя е и страната на свободата и на Виктор Юго, и затъналата в Алжирската война колониална държава“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.