„Черните ловци“ – по кръвожадни от СС
Кристиан Инграо обяснява културата на жестокостта и как се експлоатират първични инстинкти
Българският читател вече има „Черните ловци” на Кристиан Инграо (изд. „Фама”). Социална и историческа антропология по повод на „културата на войната”, конкретно: анализ на „военните практики и колективната съдба на подразделението Дирлевангер в светлината на митологията на дивото и лова”. И по-конкретно опит за обясняване на необяснимата жестокост на подразделението през Втората световна война.
Оскар Дирлевангер – „маргинален и не особено уважаван от началниците си офицер от СС” издирва през 1940 по заповед на Химлер из концлагерите 50-тина бракониери и осъдени за други „ловни престъпления”.
Повежда ги като специална част за надзираване в трудови лагери и борба с партизани. Тя се оказва особено ефикасна по втората задача, прославя се в Беларусия и в потушаване на Варшавското въстание, нараства в края на войната до дивизия, а Дирлевангер до генерал.
Подразделението е вероятно най-кръвожадното от Хитлеровата войска. То било обект на преследване, представете си, даже от следователите на СС – за жестокост. Френският историк документира тази му особеност педантично, но целта му е друга.
Химлер, а и сам Хитлер имал отношение към хрумването, не са откриватели. Военни части от бракониери се формират в Европа от XVIII век. Експлоатират се ловните инстинкти, извънредната пристрастеност към лова.
„Ако страстта му е прекалено силна, той самият става горски човек, див човек, по-близък до дивеча, който преследва, отколкото до питомния свят, света на хората, който е напуснал, за да насити страстта си”, обяснява Инграо. И интерпретира културологично действията на „черните ловци” на Дирлевангер като действия на страстни ловци, за които противникът е нищо повече и нищо по-малко от дивеч. От мотивацията до снимките за спомен с обесения „дивеч”.
Феноменът е и в ловното им поведение, и в мотива на изследователя. Човекът е опасен с примитивните си склонности, но и със склонността си към търсене на познанието за тях. Рационалното обяснение не е ли поне зрънце легитимация?
От Книжен Ъгъл