В десетката: Може ли Пинокио да се превърне във Франкенщайн

Колаж: Владимир Дойчинов-Ладо

Може ли една дървена кукла, правеща пакости и лъжеща непрекъснато (при всяка лъжа носът й се удължава), да израсне в зловещо изкуствено изчадие, унищожило сума ти народ, включително и създателя си?
Не съм виждала реализиран този вариант в художествената литература, но в нашия живот мисля, че е възможно. Особено когато става дума за Цвинокио.

Събитията в сектора на сигурността в последните два-три  месеца, сгъстили се докрай в последните дни, правят тази хипотеза все по-основателна:

Персонални промени:

– Две ключови фигури от ДАНС – заместник-директорът Иван Драшков и началникът на дирекция Веселин Марков, които гарантираха приемственост и стабилност на службата, подадоха оставки, които малко по-късно бяха приети

– Махнат бе шефът на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров, като след това бе назначен за съветник на премиера Борисов по сигурността

– Бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев стана началник на кабинета на президента Плевнелиев, напускайки поста съветник на премиера Борисов по национална сигурност

– Друг висш служителн ДАНС – Васил Маринов, стана секретар по сигурността на президента

– Премиерът Борисов освободи съветника си по сигурността Кирчо Киров, бивш шеф на разузнаването

– Освободен бе Румен Миланов, съветник по сигурността на премиера Борисов, секретар на Съвета по национална сигурност към правителството и на аналитичното звено за корупцията БОРКОР.

– Секретар на Съвета стана съветникът на Цветан Цветанов – Георги Кръстев, като същевременно остана съветник на вътрешния министър

Други знакови събития от последните месеци и някои стари събития за очертаване на контекста:

– Една от първите изявления на новия президент Росен Плевнелиев бе, че работна група подготвя закон за националната сигурност, който ще регламентира дейността на консултативния орган, както и тази на специалните служби, и в края на март ще бъде свикан Консултативния съвет по национална сигурност, за да обсъди проекта. В края на март Плевнелиев явно бе забравил за намерението си и забравата му продължи близо месец (през който станаха последните персонални и други промени)

– В законодателната програма на правителството за първото полугодие бе включен закон за военното разузнаване, който се работеше в Министерството на отбраната

– След изтичане на информация за готвените промени Румен Миланов и Цветан Цветанов – чрез заместника си Веселин Вучков, влязоха в остра конфронтация чрез медиите. Причина бе идеята на законопроекта да има отделен (разбирай различен от Цветанов) вицепремиер, който да наблюдава службите.

– Назначаването и освобождаването на Кирчо Киров като съветник са абсурдни – ако ги разгледаме заедно: За назначаването бе обяснено, че така се правело с хора, които знаят много тайни – за да ги забравят. След 3 месеца уволнението не бе официално обяснено от премиера, но куките на Цветанов разнесоха клюката, че бил отговорен за далавери в НРС. А това, че само малоумен може за три месеца да забрави това, което знае, показва, че малоумните сме ние – след като ни поднасят и се задоволяваме с такива обяснения.

–  Румен Миланов бе уволнен по комично-нелеп начин: първо като съветник – премиерът обясни, че трябва да се концентрира върху корупцията; а след два часа – и от звеното за корупцията. Официално обяснение за второто уволнение нямаше, но хора от службите, които редовно подават на медиите информация, удобна за МВР, пуснаха приказката, че причината е, че покривал далаверите на Кирчо Киров.

– Под медийния прожектор отново се появи бившият служител на Националната служба за охрана Николай Марков със старите си обвинения срещу ръководството на службата за неправомерното й използване като специална служба.

– Военният министър Аню Ангелов изтегли внесения от него в правителството проектозакон за военното разузнаване с обяснението, че утре предстои Консултативен съвет при президента, който да обсъди комплексно проблема; но обяви, че е е решено, че военното и политическото разузнаване няма да се обединяват.

– Цветлин Йовчев подаде оставка като шеф на ДАНС преди две години, когато от службата му изтекоха записи, показващи, че Цветановото МВР е подслушало премиера Борисов в хода на разработка на шефа на митниците Ваньо Танов. Иван Драшков и Веселин Марков, за които се твърдеше, че изнасят за премиера информация от СРС-тата на МВР (т.е. отговорни са и за изтичането на въпросните записи) обаче останаха в агенцията. Допреди месец, когато подадоха оставки в деня, в който бе уволнен министър Трайчо Трайков.

– След горните събития ДАНС бе обезкръвена финансово и кадрово – орязаха й финансирането, промениха правилата за кариерно развитие, така че последваха логични оставки на служители. Което всички изтълкуваха като отмъщение на Цветанов.

– Оставката на Трайчо Трайков бе поискана от Цветанов. Твърди се, че същият той е оказал натиск върху премиера за оставката на Румен Миланов.

Всички тези, привидно несвързани и случайни, факти водят към един основен извод: Цветан Цветанов продължава похода си за овладяване на специалните служби и други организации, които имат сходни до тях функции. Преди две години Симеон Дянков не допусна Цецко да прихване митниците, но сега не е ясно какво ще стане с Националната служба за охрана. Изваждането на Николай Марков отново под прожектора сочи, че Цвинокио не се е отказал от битката за нея.

2. Аню Ангелов е отстоял успешно (засега) независимостта си от Цветанов.

3. Бойко Борисов продължава тодорживковската си игра на балансьор между боричкащите се кланове, смятайки, че по този начин контролира всички. Но според мен това вече е илюзия. Цвинокио отдавна е извън контрола му. Ако премиерът не го е разбрал, толкова по-зле за него. И е напълно възможно след някое време да гледа объркано и неразбиращо както бившия си работодател Живков в президиума на пленума, когато разбра, че са му скроили капата.

4. Вероятно е да започне напрежение, водещо към сблъсък между двете крила в ГЕРБ – олигарсите и едрия бизнес от една страна; и милиционерите – от друга. Първите бяха ракетата-носител на Борисов към властта. Направиха го главен секретар на МВР, за да контролира организираната престъпност до необходимите, но безопасни за статуквото граници. Неслучайно поръчковите убийства бяха най-много по негово време.

И службите общо взето, зяпаха безучастно – като изключим действията им по наркотрафика, които бяха по поръчка и в интерес на американските другари. Нашите олигарси нямат интереси в тоя бизнес, докато американската ДЕА (Drug Enforcement Agency) се занимава не само и не предимно с премахването му, колкото с контрола му в интерес на американската национална сигурност. Именно в последния контекст трябва да се тълкуват изтеклите в Wikileaks грами на американския посланик, че Бойко е причастен към амфетамините. Фактът, че въпреки това американското отношение към него не се е променило, сочи единствено общоизвестния (но не и на българските журналисти) факт, че в САЩ има недоверие между различните специални служби, особено между Държавния департамент (тяхното външно министерство, което междувпрочем си има миниспециална служба) и службите. И че всеки се бори против другите в стремеж да се наложи неговата политика, която смята за най-правилна – правилна за неговия сектор. Кой, как и защо надделява е съвсем друг въпрос, защото сега говоря за бг проблемите в тези служби и сходните им ведомства. .

Та да се върнем на бг проблемите – сиреч на въпроса може ли  Цвинокио да е започнал да мутира във Франкенщайн. Според мен е започнал – и олигархията трябва да се притеснява от това. Защото утре в похода си за повече власт той ще ги почне и тях. Дребният и средният бизнес е практически овладян, защо да не подхванем и големите? Какво ни пука, че те са истинските спонсори – буквално-финансови и логистично-политически, на Слънцето? Днес е Слънце, утре ако не ни харесва как грее, може и да загасне. Още повече, че ние работим сега с американските другари, ние пласирахме наши, милиционерски хора на ръководни места в съдебната система, ние владеем организационно партията, ние държим компроматите, които държат партията. А дали държим и за Него компромати – смятаме, че няма да иска да проверява.

Някой може да възрази, че не е възможно такъв безличен и посредствен човек да вземе цялата власт. Отговор: Може. Илюстрация: Владимир Путин. Безличният и посредствен бивш разузнавач, преквалифицирал се в дребен провинциален корумпиран чиновник, бе доведен за ръчичка до руския трон от олигарсите и превърналия се в тяхна марионетка президент Елцин. Именно защото те и Елцин го смятаха за твърде посредствен, безличен, следователно и послушен, за да ги опази при смяната на властта от голямата народна „любов“. Путин спази ангажиментите си към прекия си патрон – Елцин (защо ли се сещам за гробовното мълчание на Бойко за Симеон?). Но пласира близките си съратници от службите на ключови постове и малко по-малко сложи оглавник на олигарсите, така че да му служат лично на него (как инак стана милиардер) и ортаците му. А тези, които не склониха, гният в лагер (Ходорковски) или са в емиграция, изоставили бизнеса си в Русия (Березовски и Гусински). Ей затуй трябва да се замислят и нашенските олигарси и едри бизнесмени.
Нашият Цвинокио даже не е доведен директно от олигарсите, а от техния доведеник Бойко. Следователно място за сантименти съвсем няма.

Така че принципно може. Може посредствено безличие да вземе цялата власт. Смятам обаче, че у нас е невъзможно по една единствена причина: колкото и да заприличваме на путиновата фасадна демокрация, която е фактическо управление на бившите кагебисти, все пак сме член на ЕС. Така че стратегически ми изглежда  невъзможно Цвинокио да стане нашенско путинче. Но същевременно, особено на фона на големите проблеми на Брюксел с дълговата криза, съвсем не е излючено човечето-бивш физкултурник и носител на папките на Бойко, в някой момент да стане премиер. Ако спазва някакви формалности – защо пък не? Примерът с Орбан го показва. А и не бива да забравяме чий син е нашето човече – на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.

Това, че Бойко очевидно продължава да не вдява, само показва колко неадекватен е министър-председателят ни. Неадекватен дотам, че игнорира собствената си сигурност и собствените си интереси.

P. S. Докато съм писала този текст, Дневник.бг са публикували подобен, сиреч със същия извод, но написан, следвайки друга логика (анализ на проектозакона, до който аз нямам достъп) и по по-подходящ за нравите на днешните ни медии начин (сиреч щадящ Цвинокио) –> Цветанов разширява влиянието си в сектора „Сигурност“

Щом и аз, и Дневник, по различни пътища стигаме до един и същи извод – значи нещата май са така. И хич не са добре

От блога Семки и бонбонки

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.