Октоподът на Санадер – процесът срещу бившия премиер
Макар че процесът срещу бившия хърватски премиер Иво Санадер може да се смята за голяма крачка в борбата против корупцията, хърватските граждани не ликуват. Те са заети с търсене на изход от кризата и с борба за просто оцеляване.
„Процесът на века“ и „Майка на всички афери“ са само някои от заглавията, с които хърватските журналисти описаха процеса за ограбване на държавни предприятия от някога любимия премиер Иво Санадер. Освен него на подсъдимата скамейка са още четирима души, както и партията, ръководена някога от Санадер – Хърватската демократична общност (ХДО), доскоро недосегаема политическа организация, която според обвинението също щедро се е облагодетелствала от държавните пари.
На външните наблюдатели процесът срещу до неотдавна най-могъщия човек в държавата и срещу самата партия, която я е създала, им се струва достатъчна причина за оптимизъм и връщане на доверието в правосъдието. Хърватските граждани обаче не мислят така.
Ненад Закошек, политолог и декан на загребския факултет за политически науки (ФПН), отличава реакциите на гражданите от реакциите на професионалистите и експертите в областта на демократичните институции и правовата държава. В разговор за Дойче веле той обяснява, че процесът е закъснял, преди всичко заради политическата намеса в правосъдието, и гражданите са скептични, допускайки възможността бившият премиер, макар и сочен като виновен от бившите си сътрудници, може все пак някак да се измъкне.
Така че процесът е поправителен изпит за правосъдието. Според проучванията на ФПН хората не вярват на хърватските съдилища, което не е трудно да се разбере предвид многобройните случаи на корумпирани съдии. „Това е ипотека, която не трябва да се забравя, но събитията през последните три години показват, че Държавната адвокатура и редица съдилища могат да работят независимо“, казва Закошек.
Втора голяма причина за равнодушието трябва да се потърси в общата обществена депресия и загриженост за икономическата ситуация и за последиците от кризата, причинена отчасти и от корумпираната власт на Санадер. Обществото е приело, че правителството действа отделно от правосъдието, за което се очаква най-сетне да функционира самостоятелно, казва политологът. Затова повечето очаквания са насочени към правителството на премиера Зоран Миланович. И след първите 100 дни управление хората все още очакват от него да намери добър начин за разпределяне на тежестите и решения за излизане от тежката икономическа ситуация.
Дражен Райкович, журналист и автор на книгата „Как Иво Санадер окраде Хърватия“, също смята, че процесът срещу Санадер не е предизвикал катарзис, нито е преломен момент за оптимизма в Хърватия, преди всичко заради неизвестността и страха за собственото оцеляване на хората. „Съденето на Санадер за 31 милиона куни по никой начин не може да покрие щетите, които са нанесени при неговия шестгодишен мандат и които аз оценявам най-малко на 100 мирлиарда куни.“
Авторът казва за Дойче веле, че разследването още не се е и докоснало до корупционния октопод на бившия премиер и твърди, че „главните играчи“ още са на сцената. „От другата страна на слабата държава са олигарсите, банките, финансовите гиганти и силните строителни лобита, извлекли огромни дивиденти от бизнеса със Санадер. Никой от тях не е подведен под отговорност, а тази структура още съществува. Затова наистина не знам откъде гражданите могат да черпят оптимизъм“, казва Райкович.
За разлика от сдържаните хърватски граждани чуждестранните медии все пак виждат в процеса кълнове на позитивни промени, но според професор Закошек това се дължи на факта, че техните интерпретации са по-близо до реакциите на специалистите и анализаторите, които се занимават с функционирането на демократичните институции.
„Ако Хърватия по нещо прилича на другите балкански страни, а може би и на бившите социалистически страни от Източна Европа, това е ендемичната корупция и злоупотребата с власт от страна на управляващия елит.“
Ситуацията е може би и по-лоша в редица страни на изток и юг от Хърватия. В момента обаче Хърватия се отличава с това, че е поставила под въпрос този модел на злоупотреба с властта и е създала основа за обрат в упражняването на властта сред членовете на политическия елит.
В страните от бивша Югославия има навик да се следят хърватските медии, особено държавната телевизия, но процесът срещу Санадер се следи с особено напрежение, казва Закошек. По данни за държавите, възникнали при разпадането на бившата федерация, той прави заключение, че моделът на злоупотреба с властта в тях е подобен на хърватския.
Затова според него съдбата на Санадер и на хората, които са били включени в нелегалното източване на пари от държавни фирми, може да бъде много поучително за тези страни. „Било за политиците, които трябва да видят, че накрая все пак ще получат съответната санкция, било за гражданите, които ще имат впечатление, че все пак нещо може да се промени.“
Макар че в страните от региона с внимание се следят събитията „в съседство“, Райкович мисли, че това отношение не се базира на приемането на полезния опит, а повече отговаря на старата народна пословица „Не е важно на мен да ми е добре, а на съседа да му е зле“. „Ако обаче е арестуван премиер на страна в преход, която има дата за присъединяване към Европейския съюз, а всички останали, освен Словения, претендират за същия статут, това не може да остане без отзвук“, смята авторът на книгата „Как Иво Санадер окраде Хърватия“.
БТА