Войната за водката в Брюксел – дали да е само от зърно и картофи
Полша, Финландия и балтийските страни държат понятието водка да се дефинира по-тясно
Във фоайето на Европейския парламент Полша води най-убедителната кампания за по-тясна дефиниция на понятието „водка”. Около маса, отрупана с чаши и през цялото помещение се вие опашка от евродепутати, служители на парламента и тясно ангажирани с темата. Чашите се пълнят и изпразват със светкавична бързина. Разговорите стават все по-оживени. За да върви по-добре алкохолът, са сервирани полски колбаси и черен хляб. Предлаганата водка е направена изключително от картофи или от зърно. Всичко това се случва, защото поляците искат дефиницията да засегне всичко, което се продава като водка в Европейския съюз. Те са готови за дебати около захарното цвекло, но на нищо повече. И не са сами в битката.
Балтийските държави – Естония, Латвия и Литва – заедно с Финландия, Дания и Швеция също подкрепят усилията да се затегне правната дефиниция в европейското законодателство, свързано с концентратите, което ще бъде гласувано в Европарламента тези дни. Подкрепата си са обещали Унгария и Словения и вече има прогнози как ще протече гласуването. „Държавите от пояса на водката произвеждат 70% от водката в Европейския съюз,” каза финландският евродепутат Александър Стуб, „а ние консумираме 70%, така че много добре знаем за какво говорим.” Въпреки масираните усилия, европарламентът засега отхвърли тясната дефиниция на „водка“.
Срещу усилията на Полша & Co бяха изправени държави като Великобритания, Франция, Италия и Испания. Те може и да нямат вековни традиции в производството на водка, но са направили много, за да намерят мястото си на растящия пазар. Произвеждат водка като използват по-малко традиционни суровини, включително захарно цвекло, цитрусови плодове и грозде. След като по-тясната дефиниция беше отхвърлена, Великобритания ще запази позициите си на втори производител на водка в света след Русия.
В България водката се прави главно от меласов спирт, а не от зърнен. Тоест не отговарят на определението за водка, което искат да наложат Полша и Скандинавските страни. Някои български производители смесват меласов и зърнен, за „по-качествени водки“. По принцип се внася възможно най-евтин спирт с различен произход, за да се поддържат ниски цени на питието. Евтините водки в България са много нискокачествени, за разлика от полските и скандинавските.
През последните няколко месеца беше постигнат труден компромис между евродепутатите и Съвета на министрите, представящ държавите-членки в ЕС. Евродепутатите трябваше да гласуват допълнение на съществуващото законодателство, което да дефинира водката като „алкохолна напитка, произведена от зърно или картофи” или направена от „други селскостопански материали”. В този случай това трябваше да е указано на етикета на бутилката, където да са изброени използваните суровини.
През последните две седмици обаче компромисът беше поставен под въпрос и страните от пояса на водката държаха да се приеме по-строг анекс, който да постави строги граници при използването на термина „водка”.
Поляците и финландците твърдят, че водката е тяхно наследство, но трябва да се имат предвид и сериозните бизнес-интереси около казуса. Защото докато продажбите на други концентрати остават непроменени, пазарът на водка расте. Британският консервативен евродепутат Джон Боуис счита, че става дума за това, дали „ще може да се даде търговско предимство за един вид водка и и да се затвори пазарът за водката, произвеждана във Великобритания и в много други части на ЕС.”
От Европейският алианс на водката, който лобира срещу по-строгата дефиниция, заявиха, че ако трябва, ще отнесат случая до Световната търговска организация. Говорителят му Крис Скот-Уилсън обаче беше убеден, че Съветът на министрите ще отхвърли предложенията за ограничаване на запазената марка на водката и ще върне проектопредложението в Европарламента за второ четене.
“Без съмнение ще бъде трудно да се разбере коя водка от какви суровини е направена,” счита финландският евродепутат и традиционалист по отношение на водката Александър Стуб. Според него в спора обаче става дума за качеството. „Наречете я по друг начин,” предлага той. „Не искам водката да е продукт, който може да се прави от всякакви селскостопански продукти, което на практика означава, че може да я използвате, за да миете прозорци.”
Дефинирането на водката може и да не е най-горещият проблем в дневния ред на ЕС, но той показа културното разцепление на континента – регионални разлики, базирани на различни традиции в пийването. „Започна войната на пояса на водката срещу пояса на виното,” каза финландският евродепутат Ласе Летинен. „Между тях е поясът на бирата, който като че ли ще реши спора.”