Затвор за арабски блогъри

Сирийският блогър Амар Абдулхамид поддържа собствен сайт от две години, като за това време е успял да нарече президента Башар Асад разбойник, диктатор, Мр. Бийн, селски идиот и Фредо Корлеоне – един от героите в „Кръстника“.

41-годишният писател Абдулхамид, син на една от най-известните сирийски актриси, се бори за смяна на режима на Асад със свободно избрано правителство. Както много други арабски дисиденти, той е започнал да блогва в краткия период на либерализация в региона – след американската инвазия в Ирак. През 2005 г. той е принуден да напусне Сирия и днес пише от Вашингтон. В наши дни Абдулхамид с тревога забелязва как режимите от Тунис до Иран вкарват блогъри по затворите, заплашват ги или ги принуждават да спрат дейността си. За това той е започнал работа с още един арабски блогър по проект, който да защитава подобни дисиденти. „Ако позволим на режимите да затворят и блогосферата, то тогава ние няма да имаме нищо,“ казва Абдулхамид през „Нюзуик“.

Трудно може да се каже, че цензурата на печата е нещо ново в арабския свят. Но поне доскоро, блогърите бяха считани за толкова маргинални, че никой да не ги закача. Само 10 процента от арабите имат достъп до интернет, което е нищожно количество, особено сравнено с навлизането на сателитната телевизия, която разпространява „Ал Джазира“ и подобни канали до милиони домове.

„Правителствата в региона не смятаха блогърите за сериозен проблем,“ казва Елиджах Зарван, египетски изследовател по въпросите за човешките права. Всичко това се променя наскоро, когато няколко блогъри са успяват да пуснат в мрежата инкриминиращи за властта снимки и клипчета. По това време отслабва и натискът от страна на Вашингтон за либерализация – следствие на административната криза в Ирак. Миналата година „Ал Джазира“ пусна и документален филм за опозиционните блогове в арабския свят, който значително повиши тяхната аудитория, но и насочи интереса на полицията към въпроса.

Оттогава насам всички са подложени на сериозни репресии. Това в пълна сила може да се каже за египетския блогър с псевдоним Sandmonkey, автор на сайта sandmonkey.org. Той сам описва себе си като изключително циничен, критичен, про-американски и про-светски настроен, последовател на ученията за свободната воля. Sandmonkey пише от декември 2004г. и на сайта му могат да се прочетат някои от най-язвителните критики писани на египетски към режима на Хосни Мубарак. Миналия ноември, Sandmonkey и някои други блогъри публикуваха 39-секундно клипче, което уличава египетски полицаи в сексуален тормоз над шофьор на автобус от Кайро. В резултат на това, сега двама полицаи са в съда, които е почти нечувано за страна като Египет. Но вниманието на властта не подминава и блогърите. След като няколко от тях отиват в затвора, един дори за четири години, Sandmonkey започва кампания в тяхна подкрепа. Но тази година той започва да чувства и собствената си сигурност застрашена. Sandmonkey чува подозрителни шумове от телефона си и забелязва цивилни полицаи да се мотаят в квартала му. „Дори разпитваха съседите ми за мен,“ споделя той за „Нюзуик“. Уплашен, Sandmonkey от шест седмици не пише в блога си. Последният му пост гласи: „Ставах по-смел и безразсъден във времена, в които всеки ставаше по-предпазили…Глупава маймуна! Глупава!“

Оттогава насам, Sandmonkey и Абдулхамид са провели срещи с представители на американското правителство и неправителствени организации, търсейки подкрепа за затворените арабски блогъри. Те се надяват инициативата им „Глас“ да влиза в действие винаги, когато държавата репресира даден блогър, чрез мобилизация на политически натиск от западните столици и чрез защита в съда. Финансирането все още не е доизяснено: „Откъде ще вземем парите е доста деликатен въпрос,“ казва Sandmonkey. Групата ще трябва да покаже много сила, така че да принуди арабските правителства да се замислят, преди следващия път да затворят поредния блогър. Абдулхамид смята, че засега единствено родословието му го е запазило извън затвора. „Мисля, че правителството се плаши от обществената реакция, имайки предвид популярността на майка ми в Сирия,“ казва той. Но повечето други арабски блогъри не могат да се надяват на подобна снизходителност.