Възможен ли е арабски противоракетен щит?

Ройтерс

Недоверието между сунитските арабски държави от Залива провали разполагането на общ противоракетен щит, за който Вашингтон отдавна настоява като най-доброто средство за защита от евентуален удар от Иран.

Страните износителки на петрол похарчиха милиарди долари за американски противоракетни платформи, но не успяха да изградят единен щит и система за ранно предупреждение въпреки заявеното намерение.

Анализатори казват, че макар да принадлежат към един и същ политически и военен съюз, шестте страни от Съвета за сътрудничество в Залива ССЗ не са готови да споделят информация. Освен това те не могат да решат къде да е разположено централното командване и им е трудно да намерят начин да работят заедно при извънредни обстоятелства.

„Въпросът е не само за доверието между страните от Залива, но също и за доверието към американците“, каза Мустафа Аляни, анализатор по проблеми на сигурността в Близкия изток. „Централното командване ще бъде контролирано от силна държава (Саудитска Арабия) и от американците, а малките държави ще бъдат притиснати между тях“.

Американски служители казаха, че противоракетният щит е част от глобален план, който включва разполагане на системи в морето и на сушата в Европа, Близкия изток и Азия, които ще противодействат на заплахата от балистични ракети от държави като Иран и Северна Корея.

Иран е в конфликт с арабските си съседи от Залива и със Запада заради ядрената си програма. САЩ и техните съюзници казват, че Иран се стреми да се сдобие с ядрени оръжия под прикритието на програма с граждански цели – твърдение, което Иран отхвърля.

Ислямската държава заплаши да вземе на прицел американски интереси в Залива, в това число военни бази, и да блокира маршрути на петролни танкери в Ормузкия проток, ако бъде нападната.

ТРЪНЛИВ ВЪПРОС

Американски служители от години разговарят с членовете на ССЗ – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ за построяване на щита, но през последните месеци тези разговори са все по-интензивни.

Местоположението на Централното командване е трънлив въпрос, тъй като страните от Залива отдавна са в неразбирателство. ОАЕ се изтегли през 2009 г. от планирания валутен съюз на ССЗ, след като Саудитска Арабия бе одобрена за домакин на общата централна банка. В Саудитска Арабия е и централата на ССЗ.

„Трябва да бъде избрано място“, каза подполковник Дейвид Голдфейн, командващ ВВС на САЩ за югозападна Азия, на конференция по сигурността в Абу Даби.

ОАЕ и Саудитска Арабия вероятно ще предявят претенции командването да бъде разположено на тяхна територия. Влиятелната Саудитска Арабия е и домакин на Полуостровния щит – въоръжени сили на ССЗ, създадени през 1986 г., за да защитават страните от Залива от потенциални заплахи.

Силите бяха мобилизирани три пъти от създаването си – през войната в Залива от 1990-91 г., при водената от САЩ инвазия на Ирак през 2003 г. и през март 2011 г., когато Саудитска Арабия и ОАЕ изпратиха 1500 войници в Бахрейн заради антиправителствените шиитски протести.

Теодор Карасик, работещ в Дубай анализатор по въпросите на сигурността, каза, че ОАЕ ще бъдат предпочетени като място за командването, тъй като именно оттам са започнали усилията за интеграция.

Експерти смятат, че най-доброто краткосрочно решение е страните от Залива да се сдобият със съвместими системи, които могат да бъдат, по думите на служител, „включвани заедно“ при спешни случаи.

Американски служители твърдят обаче, че този подход е твърде рисков и смятат, че той не е алтернатива на централното командване, което позволява много по-бърз процес на вземане на решения. В този случай командващите ще седят в една стая и ще контролират цялата мрежа, вместо да координират шест отделни командвания.

Голдфейн каза, че въпреки индивидуалните отбранителни планове на всяка страна и двустранните споразумения за отбрана със САЩ, многостранният подход за сигурността продължава да е необходим.

ПРЕДПАЗЛИВОСТ В СПОДЕЛЯНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ

Анализатори казват, че страните от Залива са предпазливи в споделянето на информация не само помежду си, но и със САЩ, тъй като петролните износителки се опасяват, че пряко участие на САЩ в щита може да означава Вашингтон да свърже системите си с радарите на ССЗ, без да подава информация, събрана от собствените му съоръжения.

Генералният секретар на ССЗ Абдулатиф аз Заяни бе сред онези УЧАСТНИЦИ в конференцията в Абу Даби, които поставиха въпроса за зависимостта на блока от чужди съюзници, предимно от САЩ. „От какви отбранителните способности се нуждае ССЗ, за да стане по-независим от своите съюзници?“, попита той.

Аляни каза, че друга пречка пред регионалното сътрудничество е свързана с финанси и суверенитет. „Много страни или нямат парите, или не искат да се отстъпят националния контрол“, каза той. По-малките страни са обезпокоени, че държавите, които имат по-голям принос в системата, като Саудитска Арабия и ОАЕ, ще имат и по-голям контрол върху нея.

Въпреки сплотяването по време на кризата от 1990-91 г. заради инвазията на Ирак в Кувейт, страните от Залива, членуващи в доминирания от Саудитска Арабия ССЗ, ревниво пазят суверенитета си. Дългогодишните гранични спорове забавиха координацията в сферата на сигурността.

„Като цяло ССЗ не е сплотена организация. Те не можаха да се договорят за обща валута и рядко са постигали истински консенсус“, каза американският посланик в Рияд от 2001-03 г. Робърт Джордан. „Саудитците са възприемани от другите като важната клечка в региона и са смятани за изключително влиятелни“.

Всеки отбранителен щит в Залива ще трябва да бъде контролиран от американците и това разколебава някои страни, особено Саудитска Арабия, дали да участва, каза базиран в Залива дипломат.

„Американците искат системата по свои причини и поради свои оценки за отбраната, но въпреки това желанието им е Заливът да плати за нея и да я разположи на своя територия“, каза той.

Подготовката за изграждането на противоракетен щит в Залива започна още при управлението на бившия американски президент Джордж Буш и се засили при президента Барак Обама, чието правителство въведе по-строги санкции срещу Иран.

Обща система за ранно предупреждение може да бъде интегрирана с кораби на американските ВМС и миноносци с балистични ракети Aegis в крайбрежни води. Страните от Залива поотделно се сдобиха със съвременни отбранителни системи, в това число последната версия на зенитно-ракетната система за отбрана Пейтриът. ОАЕ похарчи милиарди през изминалите години, за да защити градовете и петролните си инсталации от ракетни атаки.

Последната сделка бе подписана през декември с Локхийд Мартин за системата THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) на стойност 3,6 милиарда долара – единствената система за поразяване на балистични ракети с малък и среден обсег както във, така и извън земната атмосфера. Служител от компанията каза, че очаква и други страни от Залива да купят системата в резултат на напрежението с Иран.

Освен Локхийд Мартин най-големите американски компании, изпълняващи поръчки за противоракетна отбрана, включват Боинг, Рейтиън и Нортроп Груман. Дори и без система за централно командване, в по-голямата част от Залива може до няколко години да бъдат разположени нови системи за противоракетна отбрана.

БТА