Цирк – Първанов с неохота се разграничава от Борисов при …Бареков

Бившият президент Първанов се яви в студиото на Николай Бареков, за да декларира, че няма да прави коалиция с Бойко Борисов, независимо от „добрите му отношения с него”.

Това е същият Бареков, който канеше Първанов като президент в студиото на бТВ. И след едно такова гостуване вестник „Уикенд” излезе със заглавие „Ще забременее ли Бареков след интервюто с Първанов?”.

Да, това беше по времето, когато „Уикенд” още не беше от групата на Пеевски. Сега и Бареков, и „Уикенд” са в един отбор.

Сега отношенията на водещ и гост не бяха толкова любовни, но Бареков пак е предпочетена трибуна, за да отправи Първанов важни послания.

Декларацията му за Борисов закъсня, дойде като изпросена, след като мнозина, включително вътре в неговата партия, заподозряха, че близките отношения между двамата може да се превърнат в една коалиция в недалечно бъдеще.

Първанов най-после усети, че става съмнителен със задкулисните си практики. Няма по-задкулисен политик от него. Бил архитект на Тройната коалици, бил архитект на това и на онова. И всичко, което е проектирал, пада с гръм и трясък.

Първанов нападна конкурента си Станишев за лидерския пост в БСП. Основните му аргументи са, че партията изгубила президентските и местните избори, свива си влиянието. Каза дори, че БСП се превръща „културно-политическо гето”. След това заяви, че за неговото окалване е даден 1 млн. лева на медиите.

Всъщност това е ловка демагогия. Защото под ръководството на Първанов БСП претърпя най-голямото си изборно поражение през 2001 г., когато се сви до 50 депутати в парламента. При това без да се е компрометирала при управлението си, а е била опозиция по време на 4-годишното управление на Иван Костов и СДС.

Тя не можа да вдъхне доверие като алтернатива на това управление и царят спечели изборите, а не БСП.

Тогава БСП, под управлението на Първанов беше в международна изолация, след скандала петрол срещу храни, когато стана ясно, че е имала взаимоотношения със Садам Хюсеин.

Дори упрекът на Първанов, че БСП е изгубила президентските избори 2011 до голяма степен се отнася към него самия – Ивайло Калфин беше негов съветник, като такъв беше назначен за вицепремиер в правителството на Станишев, Първанов го лансира и като кандидатура за президент.

Борбата за лидерския пост в БСП не е тяснопартиен въпрос. Престрелките между Първанов и Станишев имат значение за бъдещето на страната въобще, доколкото става дума за втората политическа сила засега. Дори да остане и занапред втора сила, БСП е основната опозиция и има съществено влияние върху политическия живот.

Първанов изразява т. нар. олигархичен модел на обществото (близък до руския), когато по върховете политически лидери от различни партии си договарят властта, заедно с т. нар. олигарси.

Първанов демонстрира приятелства последователно с Васил Божков, Емил Кюлев, Валентин Златев, с двама бизнесмени, съдени за злоупотреби по САПАРД и др., и с главния (засега) враг на БСП – Бойко Борисов.

И заиграването му с различни политически формации като ЛИДЕР на Ковачки остави впечатление за задкулисни игри.

Негова заслуга е и странният избирателен закон, с който ГЕРБ дойде на власт – в мажоритарните мандатни райони нямаше балотаж, хора на ГЕРБ печелеха на първи тур с по 35-38% от гласовете.

Сега Първанов усети упреците и се разграничи, макар и неохотно от Борисов и ГЕРБ. Видя, че извън БСП е никой – опитите му да направи движение или партия като АБВ завършиха неуспешно.