„Комерсант“: НАТО се отбранява от кризата

в. Комерсант

На срещата си на върха в Чикаго на 20 и 21 май, НАТО ще обяви началото на мащабна реформа във въоръжените сили на алианса. Инициативата носи многообещаващото име „умна отбрана“ (smart defence). Всъщност решението е наложително: кризата пооряза военните бюджети на страните от НАТО, тъй че без спешни мерки няма начин потенциалът на блока да бъде запазен.

Занапред ще се налага членките му да съгласуват помежду си разходите за отбрана, да се отказват от някои видове войски и въоръжения в полза на тясната специализация и да поддържат по-плътно сътрудничество в дейността си. Скептиците са убедени, че реформата е обречена на провал. Без нея обаче може „да се провали“ самата НАТО.

Като пример за влиянието на кризата върху въоръжените сили на държавите от НАТО често се посочва само една цифра. Тя бе огласена от министъра на отбраната на САЩ Лион Панета в слово на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари: в близките 10 години Пентагонът се кани да спести 487 милиарда долара. Съответно годишните икономии ще възлизат почти на 70 процента от военния бюджет на Руската федерация (71,9 милиарда долара за 2011 г.) Икономисват и европейците – заради кризата бяха орязани разходите за отбрана в почти 20 европейски страни от алианса. Ръководството на пакта бе принудено да търси нови решения тъкмо от негативното въздействие на кризата върху отбранителната способност на НАТО.

Кризата впрочем не е единствена причина за реформата. Военната операция в Либия открои множество слаби страни на блока. На първо място доказа, че без активното участие на САЩ алиансът е боеспособен само условно. Стана ясно, че участниците в международната коалиция, командвана от Франция и Великобритания, не притежават много от нещата, каквито имат американците – от самолети цистерни за дозареждане на изтребители във въздуха до безпилотни разузнавателни апарати и високотехнологични средства за насочване към целта. Понякога не им достигаха дори боеприпаси.

В крайна сметка американците им дадоха рамо и за едното, и за другото, но поставиха въпроса ребром: кризата си е криза, но европейците трябва да участват по-активно в укрепването на потенциала на алианса.

Стартирането на пакета от реформи под общото наименование „умна отбрана“ ще бъде обявено официално на срещата в Чикаго. „Независимо от финансовите трудности трябва да останем достатъчно силни, за да се справим с бъдещите предизвикателства в сферата на сигурността. Вече постигнахме напредък от времето на предишната ни среща на върха в Лисабон, но остава още много работа.

В Чикаго ще направим следващата стъпка, като одобрим комплекс от ангажименти и мерки в рамките на новия подход, който наричаме „умна защита“, заяви през април генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен след среща в Брюксел на министрите на отбраната от алианса. Ръководителите на отбранителните ведомства на страните от пакта бяха одобрили инициативата още през февруари.

„Умната отбрана“ ще се организира през периода до 2020 г. Блокът е изправен пред три ключови промени. Ще се наложи членките му да съгласуват разходите за националната отбрана с НАТО, да се откажат от някои видове войски и въоръжения в полза на тясната специализация и далеч по-плътно, отколкото днес, да развиват взаимното си сътрудничество в разузнаването, логистиката и обучението, както и в други приоритетни за алианса сфери от военното взаимодействие.

„Дори големите държави схващат, че е невъзможно да поддържат пълен комплект от сили и средства, какво остава за малките“, обясни събеседник на „Комерсант“ от главната квартира на НАТО. По думите му изборът на специализация ще зависи от традиционно силните страни на съответната държава. „В чешките въоръжени сили например има много експерти по химическа, биологическа и радиационна защита и Чехия ще може да развива съответните умения. Обаче няма да харчи средства за обучение на летците си – ще има възможност да ги изпрати във Франция“, посочи представителят на алианса и подчерта, че става дума за хипотетичен пример.

Според него редица страни от блока вече са предприели подобна „ампутация“. Датчаните са ликвидирали подводния си флот. Холандците и австрийците предстои да се откажат от бойните си танкове. Германците са разпуснали ред войскови части и са се отказали да купуват някои видове въоръжения. Спестените пари ще отидат за проекти, приоритетни за алианса.

Както заяви събеседникът ни от главната квартира на НАТО, в Чикаго ще бъде съобщено, че стартират 25 проекта от този род, разработени въз основа на принципа за „обединяване и съвместно използване“. Те включват по-специално съвместно обучение на летци, бойна подготовка на войските в условия, близки до реалните, логистично осигуряване, техническа поддръжка на самолетно-хеликоптерния парк, съвместно използване на складове за амуниция, снабдяване с горива и смазочни материали.

Предвидено е всеки проект да бъде разработван от четири-пет държави, специализирани в съответните области, една от които да е водеща. Някои от ключовите програми, засягащи примерно ПРО, патрулирането на въздушното пространство, разузнаването и наблюдението, кибернетичната отбрана, може да обединяват и по-голям брой участници. Според събеседника на „Комерсант“ списъкът с участници в конкретните проекти ще бъде уточняван, докато се работи по реформата.

Представителите на пакта са убедени, че при достатъчна политическа воля реформата ще бъде успешна. Те се мотивират с редица действащи междудържавни проекти на алианса, по-специално две ефективни програми за стратегически въздушни превози – Strategic Airlift Interim Solution (SALIS) и Strategic Airlift Capability (SAC). В рамките на първата 14 членки на пакта са взели под аренда с общи средства шест транспортни самолета Ан-124-100. А при осъществяване на втората 12 страни от блока са купили за общо ползване три товарни машини Боинг С-17. Най-често обаче посочват като пример за успешно сътрудничество операцията в Афганистан и обединяването на елементи от системата за ПРО на САЩ със съответните елементи на европейски страни от алианса при разполагането на натовската система за ПРО.

Противоракетната отбрана е кажи-речи единствената сфера, от която НАТО не се кани да прави икономии. Андерс Фог Расмусен съобщи, че в Чикаго ще бъде обявен стартът на първата фаза от системата (вж. броя на „Комерсант“ от 19 април, бел. на изданието). „Това означава, че елементи от американската ПРО са започнали ефективно да си взаимодействат със съответните европейски национални елементи – обясни събеседникът ни в главната квартира на НАТО. – Вече можем да прехващаме ограничен брой примитивни балистични ракети с малък и среден обсег, насочени към дадени цели на територията на държави от алианса.“

Мнозина експерти обаче са убедени, че реформата е обречена на провал. Според скептиците тя със сигурност ще закъса, щом срещне ред непреодолими пречки. Сред тях са недостигът на взаимно доверие между някои участнички в блока, нежеланието на политическото ръководство в едни или други страни да жертва част от суверенитета им, съгласувайки отбранителната си политика с алианса, нежеланието за специализация в „непрестижни“ сфери, съпротивата на военнопромишления комплекс и неизбежния стремеж на някои членки да изберат специализация, която ще им излезе по-тънко.

Последната точка буди особена тревога у големите държави. Германският министър на отбраната Томас де Мезиер предупреди неотдавна колегите си да не правят опити за икономии на чужд гръб. „Някои смятат, че могат безплатно да получат възможности, каквито не притежават“, заяви той. Други пък се надяват според него да получат пари, загдето предоставят такива възможности. „И едното, и другото са илюзии. Принципът на „умната отбрана“ не дава възможност да се пестят пари – в най-добрия случай може да говорим само за бъдещи икономии“, поясни министърът.

Русия също има въпроси във връзка с инициативата на НАТО. Според източник на „Комерсант“ в Министерството на отбраната Москва се тревожи, че в рамките на концепцията за „обединяване и съвместно използване“ държави, непритежаващи ядрено оръжие, може да получат достъп до арсеналите на ядрените страни от блока.

От НАТО твърдят, че тези опасения са безпочвени. „Ядреното оръжие е последното, което ще споделяме помежду си“, увери пред „Комерсант“ източник от главната квартира на алианса и добави, че Русия няма от какво да се бои във връзка с реформата на блока. „По всичко личи, че в Руската федерация са възприели общо взето позитивно нашите начинания – убеден е събеседникът ни в Брюксел. – Не току-така Владимир Путин писа в предизборната си статия за развитието на военнопромишления комплекс, че отбраната на РФ също трябва да е „умна“.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.