Възхитете се!

Навърши се една година от издигането на флага на „Възмущението” в Испания, вдъхновено и от есето, което броди не само из Европа – „Възмутете се” на Стефан Хесел. Година, напомняща 1968-а.  Година, в която се замисля и се тревожи не само Европа. Хесел засяга по нов (или забравен, или непознат за новите поколения) начин старите струни, способни да взривят евентуалното послушание, примирение, апатичност у младите. Хесел е от поколението на Сартр. Това е поколението на Съпротивата. Съпротива срещу бездействието. Срещу приемането на нещата като безусловни.

Тази съпротива има смисъл единствено при условията Там (не само в Европа). За нас (макар да сме в Европа) – едва ли. Протестите от 1968-а ни бяха планетарно чужди. Възмущението днес –също. То е екстравагантно, примамливо, възбуждащо, но корените, причините, обектите и целите са извън нас. Те са ни непонятни.

А колко ни се иска да сме възмутени!

„Надигнете се! Кажете НЕ! – зове българска журналистка в „Дойче веле” и продължава – Докато чета Хесел, неволно все се питам защо българите мълчат и сякаш не се дразнят нито от по-големите, нито от по-малките нередности? Дали не умеят да се възмущават или пък просто са убедени, че нищо не зависи от тях?

Аз например много се възмущавам от коварната настилка по софийските улици. Как така в цяла Европа човек може да ходи, без да си гледа в краката, само в София плочите са криви, а фугите – огромни. Ако не внимавате, като нищо ще се заклещите, ще си изкълчите крака, да не говорим, че след дъжд хлопащите плочи ще ви опръскат до ушите. Толкова ленти се прерязаха, а неравностите в София останаха. За още колко години напред – 50, 100?Възмущавам се и от неравностите в човешките отношения, от това, че ватманът ще те изгледа зверски, ако му поискаш билет и ще те накаже за това, че си честен пътник.

Възмущавам се от проявите на непрофесионално поведение към клиента, от безцеремонното нахлуване в личното пространство, от неуважението към другия, от крясъците, които увеличават общото количество шум в обществото. Възмущавам се от липсата на възмущение. Защото на никого не прави впечатление, че е мръсно или блоковете са неподдържани, макар че инак собствениците ремонтират и излъскват собствените си апартаменти от горе до долу – но само до прага. Възмущавам се и от повсеместното пушене в България, от пушенето като норма! Ако бях на мястото на Давид Черни, в провокативната Ентропа щях да изобразя България като гигантски пепелник!”.

Бедният Хесел! За това ли пощури света?

И оше. Из словото на академичен ръководител по случай дипломирането на неговите випускници: „Един 94-годишен френски журналист, Стефан Хесел, наскоро се прослави с призива си към младите хора по света: “Възмутете се!”Аз се присъединявам към него, продължавайки да считам, че водоразделът не е по линията  млади-стари. Възмутете се от положението във факултета, който беше съсипан от 8-годишното управление на предишното ръководство. Колкото и да ни се иска, не можем да го наречем кадърно. Подкрепете политиката на новото ръководство (к.а.), отхвърлило безперспективната “тактика на снишаване и оцеляване” и опитващо се да я замени с  развитие и възход. Ние имаме сили и потенциал за това. Възмутете се от положението в Университета, който независимо от приказките,  продължава да не цени науката. Какво по-показателно за това от факта, че научната ни активност или пасивност не се взема предвид при формиране на заплатите ни.

„Войната по пътищата“ всеки ден взема десетки жертви. Основната причина за нея е неграмотността в областта на физиката. Известно ми е, че загинаха няколко ученици от горните класове, заставайки на неправилно място по време на автомобилни състезания. Наскоро шофьор, самозван „състезател“, прегази на околовръсното шосе други двама младежи. Подобни случаи са десетки.

Основна причина за тези и много други инциденти е премахването от гимназиалната програма по физика на изучаването на центробежната сила, заради която колите изхвръкват на завоите. От нея си нямат представа и шофьорите. Те едва ли могат да решат елементарна задача по механика, а са „яхнали стотиците коне” на мощните си коли. Печалните резултати са ежедневно на екрана на телевизорите ни… Кой и кога ще потърси отговорност от министерството на образованието за това?”

Нищо от това, което през 1968-а разтърси Европа, САЩ и дори Нашия Лагер (Чешката пролет), но не и Нашата Страна, не разтърси представите ни, понятията ни, разбиранията. В люлка се люляхме над и извън всички, в люлка май се люлеем и сега. И тепърва имаме да слизаме от люлката, да прохождаме и да вървим, вървим, вървим, докато поводите за възмушение, които изтъква Хесел (не само за Европа) станат наши.
Ние не се възмущаваме, защото още не знаем от какво да се възмущаваме. Ние мрънкаме.
Затова и дотогава:

ВЪЗХИЩАВАЙТЕ СЕ!

1. На това, че не само още сме живи, но и сме пълни с жизнени сили.
2. Че въпреки всичко имаме Родина – също жизнена, заредена с огромни потенциали, с всички възможности да стъпи здраво на краката си, да проходи сама и сама да намери мястото си в света.
3. Че всеки от нас притежава днес живота си на сто процента.
4. Че всеки от нас вече може да избира дали да мисли само със собствената си глава и да решава всичко с нея.
5. Че всеки от нас доби право на свой образ и на свой глас.
6. Че в крайна сметка тук никой не е по-голям от хляба.
7. Че, каквото и да се говори, вече не подлостта и предателството ще правят бъдещето на тази страна, защото те отдавна нямат хранещата ги почва на обществениото оправдание.
8. Че още сме невръстни и страшните, глобални причини за възмущението на Хесел са далеч от нас.
9. Че другите ни гледат благосклонно, разбират детската ни възраст и ни дават време да растем.
10. Че Европа и светът не искат от нас да се възмущаваме с тяхното възмущение.

Опитайте да се възхитите от тези неща. Възторгът е огледалната страна на възмущението и понякога може да свърши същата работа като него (ако, разбира се, то може да свърши нещо реално).

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.