За какво гласува Сърбия на изборите за президент

Ройтерс

Кандидатът за президент Томислав Николич може би няма да спечели, но може със сигурност да развали партито в момент, когато Борис Тадич се бори за пореден мандат като президент на Сърбия и правото да води страната към преговори за присъединяване към Европейския съюз.

За трети път от 2004 г. насам реформаторът Тадич е решен да победи Николич във втория кръг на президентските избори в неделя, което ще му даде пет години начело на Сърбия, която бавно отхвърля наследството на покойния лидер Слободан Милошевич и рухването на Югославия. Но острите спорове около твърденията за изборни измами и споменаването на физическа битка в защита на вота съживи спомените за тъмните дни на поделена Сърбия под управлението на Милошевич и заплашва да засенчи победата на Тадич.

Изборните власти и чуждестранните наблюдатели не видяха доказателства за подправяне на 500 000 гласа, които Николич казва, че са били фалшифицирани в парламентарните и в първия кръг на президентските избори на 6 май. Но той заплашва да призове поддръжниците си на улиците, като за всеки случай изсипе на стълбите на парламента изборни бюлетини, които твърди, че са били откраднати от него и неговата дясна Сръбска прогресивна партия – най-голямата в страната.

Един Господ знае какво се е случило, казва социологът Марко Благоевич от ЦеСИД, но това, изтъква той, може да доведе до сериозно нарастване на напрежението.

Спорът върна обратно неприятните спомени за много сърби, които излязоха на улиците срещу подправените избори под управлението на Милошевич, като най-накрая го свалиха от власт през октомври 2000 г. след десетилетие на война и изолация.

54-годишният Тадич казва, че неговият опонент, бивш член на ултранационалистическата Сръбска радикална партия, се опитва да подкопае сръбската демокрация и да измисли причина за вероятната си загуба на изборите.

Изборите, заяви Тадич пред сръбския вестник „Курир“ в сряда, „ще определят бъдещето и дали то ще бъде сигурно и мирно или ще навлезем в период на нестабилност и криза“.

Сръбската прогресивна партия на Николич спечели с малка преднина парламентарните избори на 6 май, но е изправена пред възможността да бъде изключена от правителството от подновената управляваща коалиция между Демократическата партия на Тадич и класиралите се на трето място социалисти, някога ръководени от Милошевич.

Техният неловък съюз, на власт от 2008 г., има минало на фрагментарни реформи, но остави страната да се приближава към ЕС, арестувайки и екстрадирайки обвинения за военни престъпления Ратко Младич и подобрявайки отношенията с бившите югославски съседи на Сърбия.

Николич се опита да се промени от ултранационалист в модерен, проевропейски консерватор. Неговата промяна маркира водораздел в Сърбия, в която главните политически сили се обединиха около общата цел за членство в ЕС.

Но той не успя да убеди избирателите в промяната и критиците казват, че спорът с измамите прилича повече на стария Николич, бивш последовател на заподозрения за военни престъпления Воислав Шешел и партньор в правителството на Милошевич, когато Сърбия бе бомбардирана от НАТО през 1999 г.

Ако те не се откажат от това, а няма знак, че Сръбската прогресивна партия ще се откаже, то със сигурност съмнение ще витае около правителството на Тадич, ако неговата партия формира правителство и най-вероятно тя ще формира кабинет, заяви Благоевич от ЦеСИД. Тази сянка на съмнение ще виси над неговото правителство, независимо от това дали отговорните институции стигнат до дъното на проблема.

Водейки кампания с разкопчана риза и навити ръкави, Тадич създава внимателно изграден имидж на чаровен семеен човек, на когото може да се разчита, на сигурни ръце след години на нестабилност и бедност.

Николич, 60-годишен бивш управител на гробище, изостави символизма на твърдолинейния патриотизъм, но е скован и невдъхновяващ оратор. Той бе победен от Тадич в първия кръг с по-малко от един процент, но досегашният президент оттогава спечели подкрепа от политическите си съюзници. Проучване на агенция Ипсос Стратеджик Маркетинг след първия кръг прогнозира, че Тадич ще спечели с 58 процента срещу 42 процента.

Демократическата партия на Тадич ще се нуждае от политическа стабилност, ако иска да извоява дата за начало на присъединителни преговори с ЕС, вероятно в началото на идната година. Съседна Хърватия ще се присъедини към ЕС през юли идната година, припомняйки на много сърби колко са изостанали.

Според конституцията премиерът има по-големи правомощия от президента. Победа на Николич в неделя би донесла период на трудно съжителство с водено от демократите правителство, като президентът ще може да блокира или да бави закони. Като лидер на Демократическата партия Тадич твърдо насочваше политиката през последните четири години, като неговата партия бе доминираща в правителството, а тихият технократ Мирко Цветкович стоеше на поста премиер.

Социалистите, които удвоиха броя на местата си в парламента на 44 след изборите на 6 май, казват, че искат да оглавят правителството, вероятно с говорителя на Милошевич по време на войната Ивица Дачич. Но спекулациите се фокусираха също върху популярния кмет на Белград Драган Джилас.

Правителството ще бъде подложено на натиск от ЕС да предприеме редица реформи преди да започне присъединителни преговори – от реформа в съдебната система до орязване на обществения сектор, засилване на борбата с организираната престъпност и корупцията и подобряване на икономическата ефикасност.

Засегната от икономическата криза в еврозоната – основен търговски партньор на балканската страна, една четвърт от сръбската работна сила е без работа и икономиката едва ще регистрира 0,5 процента растеж тази година. ЕС иска също повече отстъпки за Косово, където Белград подхранва де факто етническо разделение четири години след като албанското мнозинство обяви независимост от Сърбия с подкрепата на Запада.

Не съм сигурен, че те осъзнават колко скоро ще бъдат изпитани, казва високопоставен западен дипломат в региона. Критичното наблюдение ще бъде много силно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.