Наталия Геворкян: Улицата ще започне да чука на вратата на медиите
Наталия Геворкян е една от най-известните руски журналистки, близка съратничка на убитата правозащитничка Анна Политковская. „Ходорковски. Автобиографична книга“ (ИК „Милениум“) е общ труд на руския олигарх, който вече девет години е в затвора, и Геворкян, която от години живее във Франция. Сега руската журналистка е в България, за да представи книгата в рамките на Пролетния базар на книгата и да участва в дискусия за свободата на словото и медиите. Следва разговор с нея в предаването Събота 150 на програма Хоризонт.
– Г-жо Геворкян, нека да започнем нашия разговор от този въпрос – с какво Михаил Ходорковски предизвика вашия интерес?
– Може би, защото той попадна в затвора. Ние се познаваме много добре с него, понеже аз се познавам с почти всичките руски олигарси, защото просто като професионалист… Всеки от тях представляваше някакъв интерес, но той специално ми направи едно много силно впечатление, и особено след като попадна зад решетките.
– Според вас на кого и с какво може да бъде полезна тази книга?
– Честно да си призная, моята книга беше насочена към западната аудитория, защото аз чух и четох толкова глупости за него, че реших, че трябва да я насоча именно към тях. Това не е първата книга за Ходорковски, но тази именно се отличава с това, че той в нея говори сам. А в моите глави, което беше също много важно, говорят всичките акционери на компанията ЮКОС. И затова аз не казвам кой е добре, кой е зле и какво трябва да се прави, просто вие трябва да я прочетете, за да получите една представа за нещата. Именно ще видите как стоят нещата именно от тяхна гледна точка, от тези участници.
– Може ли да се каже, че Михаил Ходорковски е така да кажем жертвения агнец сред всички останали руски олигарси?
– Бих казала, че за съжаление той се намира в затвора, за да изкупи греховете на всичките. И всъщност не за да изкупи, нали, своите грехове, разбра, а именно поради това, че същите обвинения могат да бъдат предявени към всеки олигарх. И те бяха обявени спрямо него и само той попадна в затвора. И аз не казвам дали той е виновен, дали има някаква вина, какви са доказателствата, какви са обвиненията и именно това ли са те, и именно това ли е вината. И бих казала, че това е един вид разчистване на сметки с всички олигарси. Но Путин направи така, че го извърши единствено с Ходорковски. Защото той беше по-добър от тях. Той изпъкваше измежду тях, той бе най-добрият във всички отношения. Неговата компания беше първа. И имам чувството, че има и доста силна логика в това отношение. Защото през 2003 година Путин все още не се чувстваше толкова стабилно. И той се много страхуваше, много се опасяваше от две неща, които можеха да повлияят хората и общественото мнение – това, разбира са, са медиите… И също така това бяха и богатите хора, които държаха три четвърти от капиталите в ръцете си и също бяха много опасни. И той затова просто отстрани най-силния от тях. Имайки предвид логиката на нещата, че другите ще дойдат и ще склонят глава пред него.
– А за какво, според вас, г-жо Геворкян, не успяха да се договорят Владимир Путин и Михаил Ходорковски?
– Имам чувството, че те въобще не можаха да се разберат. Значи, Ходорковски просто неправилно прецени, неправилно оцени Путин, а Путин пък от своя страна действаше с методите, каквито знаете, че са били на тайните служби. Имаше среща между двамата, на която Ходорковски каза на Путин, че той има намерение да прави точно това, това и това относно компанията, в политиката и т.н. Путин тогава му каза, го помоли всъщност, Путин просто каза „Ако обичате, престанете да финансирате комунистите”. Ходорковски тогава престана да финансира комунистите, Путин каза, че той всъщност останалата част от програмата на Ходорковски му харесва, най-вече икономическите планове и Ходорковски му повярва.
– Освен да представите книгата, другият повод вие да бъдете в София е участие ваше в дискусия за свободата на словото и медиите. В тази връзка какво мислите да отправите като послание пред колегите, въобще пред хората, които ще посетят тази дискусия?
– Аз не мога да сравня точно ситуацията в българските медии и съответно в руските, защото слабо съм запозната с нещата в България.
– По принцип общо послание?
– Бих казала, че тази разлика, тази донякъде и пропаст между реалността между действията на властта, между действията на протестиращите. И най-вече това, което става на улицата, това, което представят медиите. Мисля, че ще настъпи един преломен момент, защото именно улицата ще започне да чука на вратите на всичките медии – на радиото, на телевизията. И тогава те ще се окажат в такава ситуация, в която няма да бъдат така откъснати от тази реалност, защото и тази реалност всъщност съществува в интернет. Тоест това е един много сложен момент, защото на много журналисти им се налага да правят своя избор, особено тези, които работят в официални канали или в държавни телевизии. Бих дала един пример. Ние имаме опозиция, която знаете, че излиза на улицата, провежда митинги, протестира и т.н. Но ние имаме и един такъв канал – НТВ, огромен, голям канал, който се контролира от Газпром и един от приятелите на Путин. И на този канал му се възлага да направи филм – компромат за лидерите на опозицията. И вижте колко интересно, в този канал работи една жена, чийто бивш съпруг всъщност е сред опозиционерите на улицата. Те извикват нея и й възлагат да направи филм срещу бившия си съпруг. И тя тогава напуска. Затова не знаете пред тази дилема на хората, които са вътре в тези телевизии, в посочените, тя ще бъде много сложно решима, защото тези хора имат познати, роднини, близки, които са на улицата.
– Като говорим за улицата, като говорим за протестите в Русия, изкушавам се да ви попитам – вашето мнение, събужда ли се гражданското общество? Вземам повод от това, което става от месец декември насам.
– Да. Хората се събуждат, опозицията също и защото всъщност властта масово не изпълнява своите задължения. Дори хората, които не излизат да манифестират или протестират, независимо от това, те започват да правят свои организации. Започват да помагат на бездомниците, да събират средства за други някакви неща, за операции на децата им. Например във Фейсбук се публикуват сметките на евентуално, на които се събират парите за някои … и с тези пари, хората превеждат парите и след това се публикуват отчетите, обаче дава се сметката – къде са, колко пари и от кого са събрани. Разбира се, това не е в цялата страна, това основно е в големите градове. Но тази разлика практически между обществото и управляващите вече се вижда.
– Още един акцент от тази седмица, свързан с Русия. Да ви помоля за вашия коментар – това е новото руско правителство, което беше сформирано през тази седмица. Казват руските медии и анализаторите, че три четвърти от лицата в него са нови. Така ли е, според вас? Въобще как смятате, че това ново руско правителство ще изпълнява задълженията си?
– Много ми е сложно да предскажа какво ще стане. Защото те може и да са нови, на нови длъжности, но това са старите лица, които са били заместници на определени хора. И разбира се е много трудно да се каже как стоят нещата. Защото тези хора, които бяха в правителството след смяната на Путин с Медведев сега всъщност са в антуража на Путин и не се знае това дали не е основният ръководен орган или нещо като свое правителство. Аз не смятам, че Медведев е някаква сериозна политическа фигура. Аз съм убедена, че в продължение на 12 години той е бил фигурант. Путин е управлявал страната. Така че доколко това правителство на Медведев ще има самостоятелност, просто времето ще покаже.
От БНР с малки съкращения