Обществената БНТ отвътре – хаос, липса на правила и „безплатна“ работа за младите

Проблемите в БНТ са илюстрация на цялостната ситуация с пазара на труда у нас  

Колаж: http://kaka-cuuka.com

Б.р. – авторката, която ни изпрати текста, е работила в БНТ и пожела да го публикуваме под псевдоним. А и проблемите в обществената ни телевизия са признак на повсеместното отношение към труда и към наемните работници у нас.

Една ирландска поговорка гласи, че човек може да свикне и с бесилото. И тя спокойно може да стане българска.

Приспособявания към негативното могат да се видят навсякъде около нас. Макар и да недоволстват на глас, много българи всъщност са се примирили с действителността – с лошата инфраструктура, правосъдната ни система и със злоупотребите на пазара на труда.

Като че ли това е така особено сред поколението, живяло през социализма. Тези хора не са били доволни от условията на труд преди, не са доволни и сега, но не се бунтуват. Вътрешно се убеждават, подобно на социални шизофреници, че нещата не са толкова лоши и дори се карат на децата или на внуците си, ако проявяват „големи претенции” за работата си.

„Нали работиш в БНТ?”, ми каза навремето роднина, когато обяснявах, че нямам трудов договор в телевизията, въпреки че бях от няколко години там и имах много отговорна функция на мястото, където работя. „Държавна телевизия е, много е хубаво, че си там. Знаеш ли колко хора искат да са на мястото ти? Трай си”, добавяше човекът. И аз опитвах да съм доволна, но някак си не успявах.

Ясно е, че БНТ е важен работодател за журналистите в България и възможностите за кариера там са важни за работещите в медиите. Същевременно за всички граждани е важно кой именно работи в една държавна телевизия и какво прави там. Публична телевизия, която по дефиниция работи за общественото осведомяване и благо, би трябвало прозрачно и етично да се отнася към служителите си – режисьори, репортери, сценаристи, редактори, оператори, монтажисти и др.

В процедурите по набиране, подбор и наемане на работа в БНТ обаче има редица не просто пукнатини, а зеещи дупки в регламентацията, прозрачността и етиката. И щом проблеми има в обществената ни телевизия, човек може да си представи какво се случва навсякъде другаде. Ако БНТ се отнася недостатъчно коректно към утвърдени професионалисти, както и млади хора, това е илюстрация на цялостното отношение на работодателите в България.

Практиката да се осигури колкото може по-малко заплащане на служителя (нали вечно трябва да се мине „на тънко”), липсата на усилие да се намали стресът на работа, на нормални условия и на етика раждат гроздове на гнева, които все повече натежават. Ежедневно у нас хората изпитват недоволство, умора и неудовлетвореност (за подобни резултати от изследване впрочем БНТ е съобщавала), които същевременно се опитват да потиснат. На всичкото отгоре работодателите у нас (същите онези, които пестят от обучения, увеличение на заплати и осигуряване) обвиняват българите в леност и се оплакват, че нямат печалба (и няма и да имат).

От БНТ биха могли да изразят недоволство, че са критикувани при толкова проблемни медии, включително други телевизии, всекидневници и радиа. Извън медиите и много компании са с подобен синдром у нас. БНТ наистина не е най-лошото, което може да се случи на един служител у нас. Но тя поне би трябвало да е положителен пример.

БНТ редовно излъчва репортажи за пазара на труда, различни проблемни казуси. В началото на годината например се излъчи материал за държавните служители и за недоволството им от въведените законодателни промени, включително наредбата, отнемаща им класа за прослужено време. Телевизията, която по дефиниция трябва да е трибуна за гласовете на недоволните, цитира служител в НАП, оплакващ се от стрес и лоши условия на труд. Къде обаче могат да се оплачат работещите в самата телевизия, в случай, че също са подложени на недотам добри трудови условия?

За БНТ у нас се дискутира най-вече това, че там имало много служители (към февруари 2011 г. има 1340 души в София, а в регионалните центрове (Пловдив, Русе, Варна, Благоевград) – 273, като по същото време се взима решение броят им да се намали до 480 заради липса на пари). Това обаче не е истинският проблем. По-важно е какво се случва с тези хора.

Малка илюстрация

Тези, които са на хонорари в телевизията (а те не са малко) може би с неохота биха разказали на някой външен човек за многото студени зимни дни преди няколко години, в които чакаха за хонорари на дълга опашка, подобно на чакането за портокали през социализма. Отделно от това имаше плащания, забавени с месеци (казват, че ги има и досега). Някои служители нощуваха в колите си, за да успеят сутринта да си вземат хонорара. Имаше  и моменти, в който на немалкото останали хора на опашката се казваше, че парите в касата за деня са свършили.

И това съобщаваше организация, която се финансира повече, отколкото БАН (за справка – държавните бюджети в различните години). Организация, в която също така имаше скандали за злоупотреби с големи суми. Интересно беше в онези зимни дни, че чакахме, мърморейки, пиейки топъл чай, викайки и дори карайки се помежду си, но оставайки на опашката. Може би повечето хора смятаха, че това е нормално?

Набиране и подбор –думи, изпразнени от съдържание

Спрямо административни кадри БНТ спазва изискванията за прозрачност, дори Управителният съвет взима решения за назначаването им. Изборът за наемане на длъжността „Началник на отдел еди-кой си” става чрез обстойно обсъждане, сякаш се избират конгресмени. С набирането на журналистите, които поначало са „ядрото” на телевизията обаче положението е следното: хаос и често – липса на процедури.

Най-напред проблеми има около смяната на служители. В БНТ освобождаването на човек понякога не зависи от резултатите, които постига той и пак те не са причина за издигането му. За издигане в кариерата може да има други причини, например опортюнизъм или послушание към ръководството. За това допринася фактът, че това не е частна телевизия и може да си позволи, въпреки ниския рейтинг и зрителски интерес, да задържи някое предаване и да засилва финансирането му.

А когато много хора остават на позицията си, без да показват продуктивност,  това говори лошо и за самата организация.

Това, че телевизията не пуска обяви в масовите средства за комуникация за отворени позиции само по себе си не значи, че има проблем, защото всеки избира методите си за набиране на хора. Но има ли ясен механизъм?

Липсата на употреба на традиционни канали за обявяване на свободна позиция сочи, че има някакъв тайнствен вътрешен механизъм, който човек би помислил, че е вътрешно обявяване на позиции. На вътрешните табла обаче рядко можеха да бъдат видени обяви, с години нямаше и обща информационна система, на която да се обявяват.

БНТ обявява на сайта си най-вече свободните позиции за административни кадри, (с редки изключения), не журналистически, въпреки че е логично търсенето на журналистите да е по-голямо.

За сравнение в сайта на Би Би Си има приложение-търсачка, чрез което всеки може да провери отворените позиции, в кои ресори и градове са те. Агенция Асошиейтед прес и много други медии, естествено по на Запад, също имат такива онлайн приложения. Предлагат се и стажове с определен срок и условия, което е добра възможност за младите хора.

бТВ например, за които също никак не може да се каже, че са без недостатъци в това отношение, все пак имат обявена процедура за стажове, в която уточняват условия и срокове.

Предположение, базирано на реални наблюдения, е че подборът в случая става чрез много неофициални стъпки.

Предварително формулирани критерии при наемане на служители, дори и да ги има в някой протокол, не биват прилагани на практика в БНТ. С кандидатите рядко се провеждат интервюта и срещи с отдел човешки ресурси.

Оценка на кандидатите най-често се извършва от редакторите, които поради заетост, а често и поради субективни критерии, невинаги ги оценяват реалистично. В някои случаи той отново не разговаря с никого от Човешки ресурси.

Един служител например разказва, че при започване на работа му е било обяснено, че ще получава чисти 850 лв. Той обаче е нямал възможност да разпита за условията отдела по Човешки ресурси. Впоследствие отива без придружител от отдела да подпише договора си и на място разбира, че 850 лв. е основната заплата, от която след приспадане остава по-малко. Човекът подписва договора, защото няма пред кого да възрази, а и не би искал да остане без работа.

Една немалка част от хората в БНТ, най-вече тези с творчески функции, работят на граждански договор, без законодателни защити, на което са се съгласили доброволно, явно поради липса на алтернатива. Някои с години нямат дори граждански договор, карат на хонорари. Така например утвърдена сценаристка работи в телевизията 7 години, но все още няма трудов договор. Това за съжаление напомня на хиляди подобни случаи на други места у нас, въпреки желанието на служителите, макар и явно недостатъчно силно, да са на трудов договор.

Прекалено текучество

Също чест проблем в много медии, а и фирми, у нас. Както на много места и в БНТ преките шефове, в случая редакторите, като че ли имат интерес от порочната практика на прекалено текучество, а никой от администрацията не се стреми да го спре. В момента, в който един млад журналист стане неудобен или поиска кариерно развитие, а то няма как да му се предостави, той лесно може да бъде освободен.

БНТ приема редовно студенти на стаж, когато заявят желание. Там обаче, и в други медии, има хора, които от месеци „подпомагат” безплатно някое предаване, без да са информирани за собствената си перспектива.

При липса на правила е ясно, че няма и кой знае какви резултати. Въпреки че БНТ не се състезава директно на пазара с другите медии, пред телевизията стои предизвикателството да бъде конкурентноспособна по съдържание. Подборът и стимулирането на кадрите означава качество на продукта, но у нас като че ли това продължават да бъдат само празни приказки.

След всичко казано дотук е ясно, че поне в организации като БНТ трябва да има повече правила и прозрачност. И това трябва да е така не само, защото говорим за универсални правила в организациите в съвременния свят, но и за това, което казва Кант – към човека никога не трябва да се подхожда като към средство, а като цел.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.