Призраците на Сирия: милициите, които убиват в името на Асад

в. Гардиън

Обвиняват „шаббиха“ за клането в Хула, но кой е техният господар и кой дава заповедите?

„Жени, деца и старци бяха убити“, заяви говорителят на сирийското външно министерство Джихад Макдиси пред репортери тази седмица. „Това не е отговорът на героичната сирийска армия.“

Тогава кой изби хладнокръвно 108 души в Хула, сред които 49 деца? Отговорът, изглежда, е свързан с въоръжените цивилни милиции от близки алауитски селища, които са известни на сирийците като шаббиха – призраци на арабски език.

Терминът първоначално се отнасял до сенчести банди от контрабандисти, възникнали около крайбрежния град Латакия през 70-те години на миналия век, чийто имунитет от закона, изглежда, се дължал да племенните и местни връзки с управляващата фамилия Асад.

Първите групи шаббиха разцъфват под бдителното око на президента Хафез Асад, бащата на Башар Асад, и то с основание. След като сирийски войски окупираха Ливан през 80-те години на миналия век, а икономиката бе осакатена от недостиг на стоки, контрабандата на стоки през ливанската граница се превърна в един от най-добрите начини за сирийците с връзки да правят пари.

Един от резултатите от тази нелегална търговия бе резервна армия от слабо заети, бедни млади мъже от алауитското течение на шиитския ислям, която се оказа от голяма полза за режима, превърнал параноята по отношение на врагове – реални и измислени, в крайъгълен камък на своето оцеляване.

В бедния квартал Маззех в западен Дамаск група млади мъже, предимно алауити, живеят в сграда, построена за тях от Хафез Асад през 80-те години. Районът е известен като Маззех 86 – годината, в която те дошли от провинцията заради обещанието за евтина храна и субсидирано жилище.

С разпалване на въстанието през март 2011 г. редиците на шаббиха се умножиха и те започнаха да връщат дълга си на режима, като вършат голяма част от тежката работа по потушаване на въстанието.

Когато около 20 000 души се появиха на погребално шествие на опозиционер в Маззех през февруари тази година, например, именно шаббиха бяха тези, които според демонстранти, интервюирани от „Гардиън“ в Дамаск, са стреляли по протестиращите.

Всеки път, когато опозицията се опитва да организира погребално шествие в столицата, големи групи мъже и момчета, облечени в цивилни дрехи или в дрехи в цвят каки и въоръжени с автомати, се появяват в близките улици, чакайки повод да се намесят.

На фона на хаоса и религиозното напрежение на революционен Хомс обаче шаббиха наистина проявиха престъпния си характер. Мохамед, ветеран и уважаван умерен опозиционен активист в града, с когото кореспондент на „Гардиън“ се срещна през февруари, каза, че шаббиха в Хомс придружават сирийската армия при нападения и на пропускателни пунктове, но изглежда, имат своя собствена ръководна и командна структура и получават заповеди от неизвестни служители на друго място.

Когато войници нахлуят в бунтовнически район или започнат да го претърсват, шаббиха пристигат с тях, понякога с автобуси, за да тероризират и крадат от местното, предимно сунитско население.

„Те се обличат в черно или в армейски цвят каки, но носят жълта лента на рамото“, каза Мохамед пред „Гардиън“. Според него на 13 май шаббиха са влезли в района Шаммас, дотогава относително мирен квартал на Хомс, и са извършили клане. Той не знае колко са убитите.

С увеличаването на броя на шаббиха и бягството на стотици хиляди жители на Хомс от града набъбващите редици на шаббиха започнаха да колонизират цели квартали и да крадат покъщнина от празните домове. „Те са хищници“, каза Мохамед. „Не оставят нищо след себе си.“

Друг активист – Абу Рами, каза от района Баб ас Себаа на фона на снайперистка стрелба, че шаббиха са до голяма степен привлечени от алауитски общности от Хомс и селата наоколо. Често те работят независимо или в банди, или като снайперисти по покривите над бунтовнически райони.

Около 90 процента от хилядите шаббиха в Хомс са бедни алауити от Хомс и околните райони, а резултатът бе задълбочаване на съществуващото напрежение между сунити и алауити в града.

Това е рискован бизнес. Сирийската свободна армия уби много от тези шаббиха, каза Рами, но още повече се редят на опашка, за да заемат мястото им. С изпадналата в затруднение икономика много бедни алауити се нуждаят от пари, други се поддават на правителствената пропаганда, че страната им е изправена пред заговор на Ал Каида, страните от Залива и НАТО и неизбежният резултат ще е безмилостен, воден от сунити погром на отмъщение срещу тяхната общност.

Кой е обаче техният господар и кой дава заповедите? Отговорът се съдържа в близката история на страната и половинчатите опити за икономическо обновяване.

След като Сирия се изтегли от Ливан през 2005 г. и последва затопляне на отношенията със Запада, тя се насочи към нефункциониращ тип пазарна икономика. Резултатът бе да се даде власт на нов вид бизнесмен, обикновено сунит, който е успял да изгради връзки с доминираната от алауити клика, контролираща пипалата на апарата за сигурност на Сирия.

Печалбата се измести от контрабанда към по-легитимни бизнес интереси, а малко ядро от оператори с големи връзки заграбиха контрола върху индустрията, оборудването, продажбата на стоки и коли – едно от главните оплаквания на обикновените сирийци в момент, когато въстанието набра сила миналата година.

Това са същите бизнесмени, много от които сунити, а не алауити, които сега тихомълком дават пари на шаббиха предимно за да защитят доходния си бизнес, но и за да задоволяват политическите си спонсори.

Шаббиха дължат всичко на режима, оплаква се опозицията в Дамаск, и ще направят всичко, за да го защитят. Както каза базиран в Дамаск активист през февруари пред „Гардиън“, на шаббиха плащали по 1500 сирийски лири (15 британски паунда) на ден и получавали толкова много работа, че изглеждали уморени през цялото време. Друг активист вероятно преувеличи, като каза, че дневната им надница е между 2500 и 5000 сирийски лири. Държавата обаче не плаща за всичко това.

Абу Рами посочи имената на двама бизнесмени от средно ниво – единият е алауит, живеещ в района Кусайр в Хомс, а другият е сунит от Дамаск, които според него финансират цялата дейност на шаббиха в Хомс. Те работят заедно със шефа на разузнаването в града, който наема собствени хора като шаббиха или възлага работата на безработни.

Нито една от тези информации не е възможно да се провери, а сирийците са убедени, че всеки успешен бизнесмен сигурно е продал по някакъв начин душата си на режима.

Не и без основание. От президентския братовчед по майчина линия Рами Маклюф надолу по командните висини на сирийската икономика стоят феодални владетели с протекции, контролирани от обкръжението на клана Асад и техните доверени партньори.

Някои стабилни фирми на запад, които правеха бизнес в модернизиращата се Сирия през последното десетилетие, също би трябва да са изнервени. Опозиционен активист от Дамаск даде през август миналата година на журналист от „Гардиън“ списък с главните благодетели на шаббиха, изготвен на базата на поверителни разговори с бизнесмени от Дамаск. В него бяха мъже, спечелили парите си като изключителни посредници, дилъри или собственици на фирми, клонове на стабилни британски, японски и германски автомобилостроители. Част от тези печалби са вливани в неофициалната, полувоенна машина за убийства на Сирия.

С нарастване на броя на жертвите в Сирия режимът, изглежда, се стреми да се представи като честен брокер, работещ усилено, за да защити крехката религиозна мозайка на Сирия и да удържи различните групи от въоръжени банди да не си прережат гърлата.

Идеята не е изцяло нова. Идеята за въоръжени цивилни милиции като последна линия на защита се появи още по време на предишна, до голяма степен междурелигиозна кампания на убийства срещу режима, водена от сунитските „Мюсюлмански братя“ между 1979 г. и 1982 г.

В онези дни обаче цивилните милиции можеха да бъдат изведени от редиците на управляващата партия Баас. Това вече не може да стане и доказателство е пълната атрофия на партията, която семейство Асад използваше като средство за спечелване на властта, и замяната й с мрежа от семейни отношения, бизнес интереси и наемни банди.

БТА

*Питър Келиър е псевдоним на журналист, работил в Сирия

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.