САЩ не изоставят надпреварата за богатствата на Арктика
Ройтерс
По време на визитата си в Арктика Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън защитава американските интереси в региона, където изгледите за изобилни находища на петрол и газ и за нови търговски маршрути бяха сравнени със съвременна „треска за злато“.
С отдръпването на океанските ледове заради промените в климата, огромни петролни и газови полета увеличават световните резерви на енергийни източници, като същевременно морски коридори се откриват за корабоплаване през по-дълги периоди всяка година и съкращават с хиляди мили търговските маршрути между Европа и Азия.
Клинтън посети Тромсьо, норвежки град в Арктическия кръг, в рамките на 8-дневната си обиколка на Скандинавия, Кавказ и Турция. Тя идва по петите на плеяда високопоставени гости от чужбина в момент, когато регионът се радва на безпрецедентна политическа и икономическа мощ.
Норвегия премести военния си оперативен щаб в Арктическия кръг, Китай крои инвестиционни планове за развитие на Исландия, а други държави, включително Русия, предявяват претенции за правото да експлоатират природните ресурси в девственото някога Баренцово море.
Шефът на външната политика на ЕС Катрин Аштън посети тази година отдалечения архипелаг Свалбард, а през юни ще се състои регионална среща на лидерите на нордическите държави. Но макар ресурсите да са налице, правилата и инфраструктурата едва сега изникват.
„Много хора си мислят, че това е съвременна треска за злато в ничия земя,“ споделя Ян-Гунар Винтер, директор на Норвежкия полярен институт в Тромсьо. „Интерес проявяват не само традиционните страни от полярния кръг, но Китай, Южна Корея и Япония също се присламчват към софрата.“ „Положихме доста усилия да ги убедим, че това не е Дивият запад и че тук важат закони,“ подчерта Винтер.
Високопоставен дипломат, базиран в Осло, заяви по отношение на Клинтън: „Целта й е да наблегне, че САЩ държат Арктика под око и интересът им остава висок. Големи фирми инвестират големи пари и тя иска да каже: „Мога да правя по няколко неща едновременно, светът не се изчерпва с Пакистан, Афганистан и Ирак.“
В изказването си през май пред Сената на САЩ Клинтън заяви, че със затоплянето на Арктика „е още по-важно да поставим мореплавателните си права на договорна основа и да се сдобием с по-голямо право на глас при интерпретирането и разработването на правилата. Сами виждате как Китай, Индия, Бразилия – без да изреждаме всички – се борят за навигационни права и маршрути през Арктика.“
Една от основните причини за този интерес са източниците на енергия. „Всичко е заради петрола и газа. Това е темата на деня и вече се е превърнала в клише,“ отбелязва Айлин Асерон Еспириту, директор на Баренцовия институт при Университета на Тромсьо.
„Дори Русия, най-големият доставчик на петрол и газ за Европа, се стреми да увеличи газодобива от крайбрежните си находища колкото се може по-скоро или доколкото икономическата изгода оправдава това.“ По преценки на Геофизическия институт на САЩ в Арктика се намират около 13 процента от неразкритите световни запаси на петрол и 30 процента от неразкритите световни запаси на природен газ.
ИЗОБИЛИЕ НА ПЕТРОЛ
Развойните разходи в региона могат да се окажат двойно по-високи в сравнение с разработването на конвенционалните залежи по суша. Това обаче не спира някои от най-големите играчи в бранша.
„Всички големи сили заемат позиции за такова развитие,“ посочва Оле Арве Мисунд, директор на Университетския център в Свалбард. „Ресурсите станаха по-достъпни и проби от новоразкрити участъци вече се вземат в Норвегия, Русия, Канада, САЩ и Гренландия.“
ЕксонМобил си сътрудничи с Роснефт при разработването на участъци в Карско море край бреговете на Сибир, въпреки че там ледът се задържа до 300 дни в годината.
Газпром работи с Тотал и норвежката компания Статойл в усвояването на Штокманското газово находище със запаси от 4 трилиона кубически метра, на 550 км от брега. Статойл освен това постави забележителен арктически рекорд с находищата си в Скругард и Хавис, в които има до 600 милиона барела петрол.
Треската за петрол и газ обаче бе заклеймена от природозащитниците и от онези, които твърдят, че правата на местните жители ще бъдат потъпкани.
Едва около 4 милиона души живеят в арктическите райони, което прави слаби местните активистки организации и създава висок риск за неконтролируемо строителство – голямо предизвикателство за Арктическия съвет, форум на осем държави от полярния кръг. „Климатът се променя много бързо и екосистемата е изключително крехка“, казва Мисунд.
Арктическата ледена шапка се сви до 4,33 милиона кв. км миналото лято – едно от най-ниските регистрирани равнища, което е с 2,38 милиона кв. км по-малко от средното равнище между 1979 и 2000 г., съобщи Националният център за информация за снежната и ледената покривка. Това отвори северния корабоплавателен маршрут между Европа и Азия.
На практика обаче едва няколко кораба се възползваха от отварянето, което би могло да спести 7000 км и 14 дни път между Ротердам и Южна Корея, понеже условията по маршрута са непредсказуеми и липсва необходимата инфраструктура като сигурни пристанища и навигационно оборудване.
Океанският лед обаче ще продължи да се отдръпва и Арктика може да се окаже почти без лед през лятото след около 30-40 години, прогнозира базираната в Осло Програма за мониторинг и оценка на Арктика.
Обещанието за икономически „рог на изобилието“ действително доведе до известно сътрудничество, посочват експерти. Русия и Норвегия уредиха граничен спор, датиращ от десетилетия, което позволи и на двете страни да започнат проучвателна дейност в района.
И въпреки че някои проблеми продължават да тлеят, например риболовният спор с Исландия, според експертите подходът на Норвегия „По на Север с по-малко напрежение“ може би има ефект. „Няма причина да смятаме, че конфликтите – големи или малки – ще доведат до нарастващо напрежение или война,“ изтъква Еспириту.
БТА