Мубарак влезе в затвора, но в Египет нищо не се променя

в. Гардиън

Последното обръщение на Хосни Мубарак. Снимка: от тв екрана

За първи път в историята на Египет фараонът е зад решетките.  Радостта обаче не остана непомрачена. Някои от най-влиятелните му поддръжници, гръбнака на полицейската държава, бяха оправдани за убийството на протестиращи и сега са свободни. Заради това площад Тахрир в Кайро и други градове се надигнаха.

Обществеността бе разгневена от факта, че Мубарак беше осъден не за това, което е направил, а по-скоро за това, което не е направил. Така присъдата изглежда  привидно абсурдно (но очевидно процесуално правилна). Бившият президент беше признат за виновен в нещо като “сериозно нарушение на задълженията си”: не е успял да спре убийството на протестиращи.

Липсата на уличаващи доказателства, цитирани от съдия Ахмед Рифаат, беше най-шокиращо отвратителния от всички факти, имайки предвид, че египтяните, всъщност целият свят, видяха по телевизионните екрани как полицията стреля и мачка протестиращите миналата година.

Присъдата не би трябвало да е изненада за онези, които следяха отблизо процеса. Прокурори не успяха да осигурят веществени доказателства (имаше няколко косвени доказателства за вида оръжие и муниции, използвани от полицията за борба с безредиците) за специални заповеди от  висши полицейски началници до редовите военни. В един момент, прокурори публично се оплакаха в съда, че полицията и службите за сигурност са отказали да сътрудничат на разследването.

Въпросът сега е защо тези агенции и хората, които ги контролират (всички назначени по времето на Мубарак) не са обвинени в “сериозно нарушение на задълженията си” или дори по-лошо – във възпрепятстване на правосъдието. Отговорът е прост: те все още управляват Египет.

От деня, в който Мубарак беше свален, до началото на процеса бяха унищожени записи на могъщата служба за държавна сигурност (сега преименувана на Египетска служба за вътрешна сигурност); изключително важни видеокасети от охранителни камери пред египетския музей на площад Тахрир бяха изтрити. Имаше ли обвинен или изправен на съд? Не.

Шокиращото оправдаване на висши полицейски началници отново повдига въпроса, с много по-голяма неотложност този път, за незавършената египетска революция: правителството и насилническия държавен апарат все още са в ръцете на хората, които ако не открито враждебни, в най-добрия случай не са приятели на революцията. Те всъщност не използват думата “революция”, а “ал-ахдат” (“събитията”).

Дори низшестоящи полицаи, обвинени, че са стреляли срещу протестиращи, все още не са освободени от работа и процесите срещу тях постоянно се отлагат. Заключението: режимът на Мубарак не може и няма да съди режима на Мубарак.

Докато тези влиятелни играчи остават на местата си, родилните мъки на новите стари ще бъдат болезнени и продължителни. Те контролират държавните медии, полицията, службите за разузнаване и разбира се –  армията. Много ключови позиции в цивилната администрация и корпорации от обществения сектор също се държат от бивши офицери от армията или разузнаването, които остават лоялни на стария режим.

Това са хора, които мисловно принадлежат към миналия век, постоянно напомнят за Израел и запада, за да попречат на усилията да открият владенията си за публична проверка. Те се крият зад традиционната реторика на национални и стратегически интереси, докато всъщност това, което крият, са запазени интереси и привилегии.

Вземете тези два примера. Началникът на разузнаването, генерал-майор Мурад Муафи смята, че “събитията” са чуждестранна конспирация. Министър като Фаиза Абул Нага, жената, която стои зад неотдавнашния “лов на вещици” срещу неправителствени организации, говори за американско-ционистки заговор срещу Египет. Иронично, за официално лице, което отговаря за международно сътрудничество, тя смята, че западът манипулира лековерната египетска младеж, за да унищожи Египет.

Едно от най-ефективните им оръжия срещу революцията и Запада бе да задействат ксенофобската машина в държавните медии и други “фабрики” за слухове, която почти веднага прерасна в нападения срещу западни журналисти. Най-скорошният пример: европейски фоторепортер беше жестокото нападнат от “привърженик на Мубарак”’ извън съдебната зала след обявяването на присъдата в събота.

Сега, когато “Мюсюлманските братя” се очаква да управляват страната, същата дезинформационна машина ги представя като агенти на чужди сили, които странно защо включват Америка, Иран, Катар и Израел. Глупостта на твърденията разкрива паника, но резултатите са налице там, където големи части от населението или е неграмотно, или политически необразовано.

Тези хора са били в правителството толкова дълго и изглежда са толкова психологически неспособни да си представят, че могат да бъдат лишени от власт и влияние. Няма да се спрат пред нищо.  Въпреки това, рано или късно (може да бъде след няколко месеца или няколко години, силата за промяна не може да бъде спряна), те ще бъдат принудени да предадат лостовете на държавата на нов елит.

Ще го направят ли мирно и тихо? Със сигурност ще се мотаят, като използват законите от ерата на Мубарак, за да осуетят промяна. Едно нещо е сигурно, все пак: те няма да минат без борба.

Това, от което много се страхуват, е “синдрома Газа”: когатоборбата за контрола на полицията и силите за сигурност между Фатах и Хамас, които след като спечелиха изборите през 2006 г. и щяха да поемат официалната власт, потопиха Газа в гражданска война през 2007 г. Да се надяваме, че разликите между Египет и палестинските територии са достатъчно големи, за да направят подобен сценарий почти невъзможен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.