Евро 2012: Украйна, този изгубен залог

Възлагането на домакинството на големи спортни събития като Олимпийските игри, Световната купа и Европейското първенство по футбол произтича от различни логики. Спортът е важен, донякъде, икономиката – в голяма степен, а геополитиката – понякога. Още преди началото на „Евро 2012“ на 8 юни в Полша и Украйна този европейски шампионат е вече сякаш изгубен залог.

Това е несправедливо към Полша. Единствената държава в Европейския съюз, в която не е имало рецесия след 2008 г., Полша преживя 20 години на забележителен преход, модернизация и забележително отваряне към света. В Европейския съюз тя придоби невиждана тежест. Украйна, за сметка на това, разочарова и ядоса европейските ръководители. Вместо да се сближи с Евросъюза, да възприеме неговите ценности, да напредва по пътя към правова държава и пазарна икономика, страната втвърди политиката си. От тази гледна точка операция „Евро 2012“, която можеше да утвърди позициите на Украйна на континента и да я откъсне от постсъветските й корени, се оказва провал.

Въплъщение на този провал е случаят „Юлия Тимошенко“. Осъдена през ноември миналата година на седем години затвор за злоупотреба с власт, тя – бивш премиер и емблема на „Оранжевата революция“ – остава в затвора. Възмутените изявления от ЕС не постигнаха нищо. Съдебно-политическата вендета, подета срещу нея от режима на президента Виктор Янукович, продължава. Дипломатически изолиран, Киев падна в собствения си капан.

Някогашната „газова принцеса“ Юлия Тимошенко, не е нито Мандела, нито Сахаров. Докато беше на власт, тя донесе разочарование. Хвърлянето й в затвора обаче беше решено на експедитивен процес, при който правото бе пренебрегнато.

Европейските ръководители са разединени по въпроса каква да е адекватната реакция: прекъсване на диалога, санкциониране на Киев или поддържане на открита линия. Оттук дойде и идеята за бойкот на „Евро 2012“ – политически, а не спортен: да не бъдат лишени националните отбори от участие в надпреварата, но да се избегне попадането на европейските лидери на обща снимка до Виктор Янукович – символична и унизителна за украинския президент мярка.

Германският канцлер Ангела Меркел олицетворява най-твърдата линия. Тя нарече Украйна „диктатура“, като Беларус, макар че положението в двете е много различно. Суровостта на Германия в този случай контрастира с нейната сдържаност по отношение на завръщането на Владимир Путин в Кремъл: трудно ще си представим Берлин да агитира за политически бойкот на Зимните олимпийски игри в руския курорт Сочи през 2014 г.

В другия край на спектъра, Варшава вижда в „Евро 2012“ празник, а не полемика. Полша, която заедно с Швеция поде източното партньорство на ЕС с постсъветската периферия, не иска да прекъсва диалога нито с Украйна, нито с Беларус, опасявайки се един ден те да не се присъединят към Евразийският съюз, за който мечтае Владимир Путин. Франция, на свой ред, последва общото течение и избра да се включи в политическия бойкот на Европейското по футбол. Това е правилното отношение, но то не бива да освобождава Париж от ангажимента да си изработи истинска политика спрямо тази част на континента.

БТА