И богатото княжество Лихтенщайн иска повече демокрация

Ройтерс

Не е лесно да участваш в кампания за повече демокрация в малкото княжество Лихтенщайн. В тази свръхконсервативна държава всички се познават и поданиците на последната монархия в Европа, притежаваща някаква реална власт, не обичат радикалните промени.

Активисти, които искат да се отмени правото на монархията на вето върху референдумите казват, че са получили заплашителни писма и са видели как крайнодесни вандали обезобразяват кампанийни плакати с нацистки лозунги като „Хайл Фатерланд“ и „Демократите са смъртта на народите“.

Имайки предвид напрегната атмосфера в тази държава с население от едва 36 000 души, малцина се осмеляват да говорят открито срещу княза милиардер Ханс-Адам Втори, чиято династия управлява заемащото площ от 160 кв. км. княжество от 1699 г. насам и на когото се приписва заслугата, че е превърнал едно изостанало място в богат банков център.

Но застъпниците на демокрацията все пак успяха да съберат достатъчно подписи за провеждане на референдум за княжеското право на вето – насрочен за 1 юли – агитирайки дискретно и уверявайки избирателите, че анонимността им ще бъде гарантирана.

„Хората се страхуват от това някой да не би да разбере, че са против княза“, каза Зигфард Волвенд – говорител на кампанията, който говори пред Ройтерс в кафене на главната улица в сънливата столица Вадуц.

Той каза, че повечето хора не искат да отворят отново дълбокото разделение по отношение на монархията, което беше породено от конституционна криза през 2003 година.

„Днес споря с някой политик и утре играя футбол с него, и вероятно имаме някаква роднинска връзка. Така е на село“, каза Волвенд, който поздрави няколко минувачи по време на интервюто.

Опит да събере подкрепа на футболен мач на сина му не минал много добре, разказа той.

Макар че князът разполага с доста големи правомощия, що се отнася до изпълнителната власт, които надхвърлят правото на вето, рядко му се налага да ги използва. Той само трябва да сплаши поданиците си, заявявайки, че ще се откаже от носещата името му страна, с което ще се подкопае стабилността и всеобщото благоденствие.

Лепенето на стикери по броните на колите с надписа „Бог, княз, отечество“ девизът на Лихтенщайн – бел. прев. е популярно из Вадуц и в националния вестник бяха публикувани имената на 1200 противници на референдума по тяхно желание.

„И стари, и млади ще Ви кажат, че тази инициатива ще бъде отхвърлена“, каза високопоставен банкер, който е закичил ревера си със значка със златната корона на прокняжеския лагер, но не пожела името му да се споменава в този репортаж.

„Княжеската институция е стабилизиращ фактор за нашата страна, защото тя мисли за поколения напред, а не само за четири години“.

Това е особено силен довод във времена, когато мощната финансова индустрия на страната се опитва да пласира политическата стабилност като основната причина за банкови операции в Лихтенщайн, след като княжеството бе подложено на натиск да спре да укрива данъчни длъжници.

Вилфрид Марксер, директор на Института „Лихтенщайн“ – до голяма степен финансиран от държавата – каза, че е трудно да се води рационален дебат за монархията.

„Това е доста спорен въпрос. Темата за мястото на монарха в Лихтенщайн не е толкова рационална, колкото емоционална. Хората не искат конфликт“, каза той. „Ако липсва консенсус между хората, е трудно за малко общество като лихтенщайнското“.

През юли ще се гласува единствено за княжеското право на вето върху резултатите от референдуми; той ще запази правото си да налага вето върху решения на парламента.

Кампанията зпочна миналата година, след като престолонаследникът Алойс заяви, че ще блокира легализирането на абортите в първите 12 седмици от бременността, ако народът го беше подкрепил на проведения миналия септември референдум след продължил години наред дебат по въпроса.

Алойс ръководи делата на четвъртата най-малка държава в Европа, откакто Ханс-Адам реши да започне да се занимава само с управлението на баснословното семейно богатство. Това стана, след като през 2003 г. той спечели референдум за по-големи правомощия за монархията, получавайки подкрепата на 64 процента от гласувалите.

В крайна сметка, бащата на четири деца, чиято съпруга Софи ръководи благотворителна организация за подкрепа на жени с нежелана бременност, нямаше нужда да прибягва до правото си на вето, защото решението беше отхвърлено с мнозинство от 52 процента в страната с предимно католическо население.

„Само с един свой коментар князът може да тласне мнението на 10 или 20 процента от населението на Лихтенщайн в някаква насока. Заплашвайки с ветото си, може изобщо да не му се наложи да използва това си право“, каза Волвенд.

„Няма друг държавен глава с такива правомощия. Той е най-силният монарх в Западното полукълбо – и ще си остане най-силният монарх, след като народът каже „да“ на референдума“, каза той.

Четиридесет и четири годишният Алойс, който живее в укрепен замък, намиращ се на обрасъл с гори планински склон над Вадуц, каза, че семейстовото му ще се оттегли от политическия живот, ако загуби референдума.

„Княжеската институция няма да служи за параван на политики, които вече не подкрепя“, каза Алойс в реч при откриването на парламентарната сесия през март. Князът отказа да говори за Ройтерс.

Ханс-Адам преди десетилетие успя да осуети подобен опит за ограничаване на правомощията му, като отправи сходна заплаха и заяви, че семейството му може да се премести във Виена, където до 1938 г. са живели предшествениците му.

„Съществува малка група личности с политически амбиции, за които монархията е трън в очите. Те първо искат да отслабят монархията и после да я премахнат напълно“, каза през февруари 67-годишният Ханс-Адам.

„За съжаление през 20-и век имаше достатъчно примери за свалени от революции монархии и след това заменени от кръвожадни диктатори“, каза той за в. „Лихтенщайнер Фатерланд“ в годишното си интервю по случай рождения си ден.

Вадуц е странна смесица от модерно и традиция. Старомодните магазинчета за пощенски картички и кафенета, които очакваш да видиш в малките алпийски градчета, тук се примесват с приличащи на кутии офис сгради на банки, най-големите от които са на „Ел Ел Би“ и „Ел Джи Ти“.

Сякаш като напомняне за недалечното минало на тази притисната в Алпите между Австрия и Швейцария страна, посетителите все още могат да усетят миризмата на тор в центъра на Вадуц и да видят странната гледка на преминаващ по улиците на града трактор.

Посочвайки към княжеския замък от 13-и век, Волвенд се съмнява, че Ханс-Адам някога наистина ще се оттегли от Вадуц. „Защо му е да се отказва от огромните си привилегии?“, каза той. „Той може да провежда политика, която да обслужва княжеското семейство и интересите му. Той не плаща данъци. Всяка година си спестява милиони франкове от данъци върху имуществото му“.

След като княжеската династия Лихтенщайн в края на Втората световна война губи голямо количество земи и замъци в Източна Европа, нейните представители превръщат страната в данъчен рай, привличайки офшорни компании и спестяванията на богати чужденци.

Това помага на банка „Ел Джи Ти“, която е собственост на княжеското семейство, да стане доста печеливша, превръщайки лихтенщайнската монархия в най-богатата в Европа. Тя е оценена на 6-7 милиарда швейцарски франка 6,25-7,3 милиарда долара според класацията за богатство от 2011 г. на швейцарското сп. „Биланц“.

Най-голямата банка в страната „Ел Джи Ти“, управляваща активи в размер на 87 милиарда франка, се ръководи от брата на Алойс, Макс, и предлага на клиентите възможността да инвестират в „княжески ценни книжа“, използвайки същата широка стратегия за диверсификация като монархията.

Семейството също така притежава и няколко двореца и парцели в гори и лозя в Австрия, както и ценна колекция от произведения на изкуството.

Процъфтяващият финансов сектор – в малката страна има 107 компании за управление на средства – също спомогна за превръщането на гражданите на Лихтенщайн в едни от най-богатите в света с брутен национален продукт на глава от населението от над 141 000 долара през 2012 г.

Господството на банковото дело повиши цените на недвижимите имоти: при брокер във Вадуц на недвижими имоти нямаше къщи за продан, струващи под 2 милиона франка. Той предлага и вила в близост до княжеския замък за 5,5 милиона франка.

Но тази индустрия е в криза от 2008 г. насам, когато имаше изтичане на поверителна информация. Бивш служител на „Ел Джи Ти“ разкри, че стотици богати германци държат тайни авоари в страната, което принуди Лихтенщайн да обещае, че ще притисне данъчните длъжници от чужбина.

Американското министерство на правосъдието също разследва втората по големина банка, „Ел Ел Би“, за предполагаемо съдействие на богати американци да избягват плащането на данъци. Тя е една от най-малко 11-те разследвани банки, предимно швейцарски.

Правителствата на Швейцария и Лихтенщайн се опитват да уредят прекратяване на разследването в замяна на евентуалното плащане на солени глоби и предаването на хиляди имена на клиенти. От „Ел Ел Би“ заявиха, че работят с американските власти за постигане на споразумение.

Въпросът с данъците, наред с проблемните пазари и поскъпването на швейцарския франк – официалната парична единица на Лихтенщайн от 1924 г. – смъкна стойността на управляваните в страната активи от достигнатия през 2007 г. връх от 153 милиарда франка до 109 милиарда към края на 2011 година.

След като приливът на финансови потоци от чужбина започна да намалява, правителството се принуди да предприеме безпрецедентни бюджетни съкращения за стабилизиране на положението.

„Никога не сме имали истински революционни времена. На княза се гледа като на защитник, а не като на експлоататор“, каза Марксер от института „Лихтенщайн“. „Хората виждат повече преимущества, отколкото недостатъци в княжеската институция, за да рискуват оттеглянето му от политиката и страната“.

През февруари рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ потвърди рейтинга от ААА на Лихтенщайн, заявявайки, че „стабилните и консервативни политики са довели до силна традиция в справянето с политически и икономически предизвикателства, което очакваме да продължи и занапред“.

Министър-председателят Клаус Чючер, който е съученик на престолонаследника Алойс и се среща с него на няколко седмици, за да обсъждат държавни дела, каза, че дебатът за ветото може да се разреши, като се ограничат случаите, при които князът може да се произнася по важни теми.

„Дебатът трябва да се върти около това кога князът трябва да изразява позицията си по референдуми. Аз лично смятам, че това трябва да става, след като народът вече е изразил волята си, така че да има истинска проява на личен избор“, каза той за Ройтерс.

„Княжеската институция е толкова неделима част от Лихтенщайн, колкото са и представляващата границата с Швейцария река Рейн и швейцарският франк“, каза той.

„Народът на Лихтенщайн знае какво получава от княжеската институция и княжеската институция знае какво получава от Лихтенщайн. Това е такава симбиоза, че никой не би се отказал от подобни отношения с лека ръка“.

БТА