Виртуални валути плъзват из Италия

Радио „Свобода“

В три региона в Италия вече са влезли в обръщение алтернативни, или както ги наричат – компенсационни валути. Жителите на римския квартал Монтесакро наравно с еврото ползват валутна единица с наименованието „шек”, жителите на Неапол използват „напо”, на остров Сардиния се появи „сардекс”.

Възникването на паралелни валутни единици често е провокирано от политици от общонационален мащаб, преките цели на които са привличането на тяхна страна на протестния вот с оглед на предстоящите парламентарни избори. Това става в момент, когато стратегическият идеал става излизането от еврозоната и връщане към италианската лира.

Основният смисъл на дадената операция е очевиден: девалвация на държавния дълг както в национален (идеята на Силвио Берлускони), така и в регионален мащаб (идеята на лидера на движението „Пет звезди“ Бепе Грило). В момента, в който спечели изборите в Парма, кметът, издигнат от това движение, наследи милионните дългове на градската администрация.

Местните анализатори не са склонни да определят печатането и разпространението на локалните валути като прелюдия към връщането на лирата, въпреки че правоохранителните органи се отнасят към тях с подозрение, виждайки в тях в някои случаи дори елементи на престъпление.

Първата алтернативна валута е „шекът“, влязъл в обръщение отначало само в един изолиран римски квартал – Монтесакро, където председател на Четвърти район е Кристиано Бонели, от листата на партията на Силвио Берлускони „Народ на свободата”.

Засега това е единствената реална материална валута на външен вид малко напомняща парите от играта „Монополи”. Тези банкноти се печатат по поръчка на общината и се раздават на всички, които се присъединят към кампанията – на нуждаещи се граждани, дребни търговци, занаятчии, собственици на малки заведения за обществено хранене.

Смисълът на акцията е да бъдат задържани реалните пари, тоест еврото – в границите на общината, като населението се стимулира да харчи наличните си пари в областта, като по този начин се оказва подкрепа на местното производство. Стимулът е чисто материален – при покупки на стойност 100 евро купувачът реално заплаща 80 евро, а останалите – в шекове, след което общинската администрация компенсира продавача в евро в брой, или като му прави отстъпка от общинските данъци и местни такси.

Още преди да успее да укрепи позициите си и да спечели доверието на населението, новата валута привлече вниманието на правоохранителните органи. Италианската Финансова гвардия заведе две наказателни дела едновременно. Едното е за умишлено отклоняване от плащането на данъци.

Работата е там, че в касовите ордери фигурира само заплащането в евро в размер на 80% от стойността на продукта или услугата, а останалите 20% от стойността, платени в шекове, не са упоменати, тъй като касовите апарати не разпознават подобна парична единица. Реално 20% от стойността се заплащат на черно.

Второто дело е за незаконно въвеждане в обръщение на паричната единица „шек” от фирмата собственик на платежните средства „Архипелаг”. Ако от шековете намирисва на углавно дело, то неаполитанската пара „напо“ е обявявана като „честна пара на честни хора”.

Това е истинско предизвикателство, ако бъде взет под внимание фактът, че Неапол си е спечелил дългогодишна и заслужена слава на столица на фалшификаторите на валута, където се печатат и секат не само фалшиви евро, но дори чужди пари, като например алжирски динари.

За разлика от останалите валути, напото е предвидено за всички физически лица без изключение, които пребивават в Неапол и околностите му. То дава право на купувачите на двайсетпроцентова отстъпка при касово разплащане. Според оценката на Марко Еспозито, общински съветник по въпросите на производствената дейност, стокообменът в напо ще достигне на територията на Неапол към края на годината ще достигне 45 милиона евро.

С въпроса на какво се дължи появяването на множество алтернативни валути на територията на Италия, и не е ли това прелюдия към връщането на италианската лира, кореспондентът на радио „Свобода“ се обърна към италианския журналист Франческо Фурлан:

„Предполагам, че появяването на локалните валути е предизвикано на първо място от загубата на покупателни възможности на населението. По този начин гражданите се опитват да си възвърнат способността да харчат повече пари. Аз не мисля, че в дадения момент е на дневен ред въпросът за излизане от еврозоната, въпреки че, разбира се, появяването на алтернативна валута може да се възприеме и като тревожен сигнал“, каза Фурлан.

„Най-важен е фактът, че гражданите не възприемат еврото като своя валута, това е наложена валута, която обикновеният гражданин не е в състояние да контролира. Ако могат да компенсират покупателната си способност, която са загубили след въвеждането на еврото посредством местна валута, то те ще имат усещането, че така управляват и контролират еврото по сходен начин, както са го правили с италианската лира“, обясни журналистът.
Той бе запитан реална ли е опасността в скоро време всеки 22-та италиански региона да има собствена местна валута.

„Само 22? На мен ми се струва, че в нашата страна тези региони могат да се окажат доста повече. Достатъчно е да си припомним историята на Италия и провинциалното разделение. В известната комедия „Не ни остава нищо друго освен да плачем“ на Роберто Бенини и Масимо Троизи, премествайки се от една община в друга, главните герои са принудени да плащат данъци за използване на местна валута.

Явява се възможност да се компенсира загубата на покупателна способност и да се съхранят парите на различни места – в местни магазинчета, трудно оцеляващи заради натиска на търговските центрове, свалящи цените, но изтеглящи парите в наличност от местния стокообмен. И така, ако носят финансова изгода, компенсаторните валути ще получат широко разпространение в качеството си на платежно средство“, предполага Франческо Фурлан.
Най-силната алтернативна валута е сардинският „сардекс”, чието обръщение се контролира от Sardex.net, основана от четирима безработни младежи от Сардиния.

Сардекс е виртуална антикризисна валута, чието котиране се осъществява чрез интернет. Засега сардексът като платежно средство се използва само от юридически лица и предприятия. В търговския оборот със сардекс оперират 600 фирми и предприятия, регистрирани в Сардиния, а общият обем на сделките достигна 300 хиляди евро през 2011 г.

Основателите на валутата сардекс, влязоха тази година в престижния списък на „30-те италианци, които промениха стила на живота” като създатели на безналична икономика. Създателите на сардекс работят върху дългосрочна перспектива и имат намерение да превърнат валутата в „единно платежно средство на страните от Средиземноморския басейн и Северна Африка”.

Централната банка на Еквадор изпрати в Сардиния цяла делегация за набиране на опит. Може ли да се смята сардексът за единна валута, изказа мнението си италианският журналист, родом от Сардиния, Марко Дедола:

„Сардексът, както и другите аналогични на него платежни средства, не представлява истинска валута. Това са разчетни или условни единици, създадени от взаимоспомагателни асоциации, тоест от групи предприемачи, които плащат определени вноски в евро. Събраните средства се предоставят при нужда на членовете на асоциациите“.

„Тези суми в евро впоследствие се преизчисляват във виртуална валута. Не съществува необходимостта да се доказва слабостта на еврото в дадения момент, която още повече бива подчертана от появяването на виртуалните валути. Това е чудесна алтернатива на противодействие срещу кризата, която хапе, и то не на шега, може би това се усеща още по-силно на островите, в Сардиния, отколкото където и да е било другаде“, продължи Дедола.

Той отговаря и на въпроса кои са силните и слабите страни на сардинския сардекс. „Да се изолираме, да се затворим – това, разбира се, е негативен симптом, това не е решение на проблема в собствения ни дом, особено когато домовете стават все по-мънички… Самоизолацията няма да реши проблемите ни. Ако обаче съседите се обединят, това ще ги направи по-силни. Заедно те придобиват сила, която няма поединично и е твърде вероятно да могат по-уверено да се противопоставят на натиска на кризата“ смята Марко Дедола.

В това време бащите основатели на сардекса осъществяват подобен проект в Сицилия. В най-близко бъдеще на този остров ще бъде въведена нова виртуална валута, алтернатива на еврото и тя ще се нарича „сиканекс”.

БТА